Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Майка Теб изрича напред в свойта светла и тиха молитва. Пред Олтара свещица първо пали за теб. Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка. Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед. Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно, всяка сянка оглежда, щом зловещо снове. Тя ще бди до последно, ще те брани троха неподложила. Само в нейния сън си отново дете. Обичта й е бяла и лъчиста магия над мрака. Всички нейни съвети са със звън и карат. Светлинката на пътя. Тя до сетния дъх ще те чака. И се взира до сълзи. И е вярна до смърт.	Разсъмване... Долявам пулса и на твоя ден - кафе набързо. Бегъл поглед в утрото. Заспали улици обгръщаш с рамене. Над хълм панелен слънцето се люшва. Вкус на тръпчиво и неясен миг накъсват утринта тахикардично. В дълбокото го преоткриваш с вик. Фрагмент от сън... от цветен сън се стича... Докосваш ме. Усещаш, че съм с теб. Потегляме. Встрани от нас е хълма. Сънят е ясен. И нощта е в гръб. През Океана знам... пред нас разсъмва.

Хармония Шарена черга небето опъна - розово, сиво и с бяла среда. Кой изтъка я и кой я разгъна? Стъпвам по нея с очи и душа. В светлите ивици меко се сгушвам. После поемам зеления път. Викат щурци от тревите: Послушай. Днес ще разказваме своя живот. Сита от багри и звуци откривам - срещнати сламчици в кръстния знак... Те ме подсещат... безмълвна замирам: Боже, сполай ти! Насищай ме пак!	Багряна и Габе In memory Помежду тях прескачали искри. Гневът им бил една красива мълния. На две богини и на две жени - на две небета с музика изпълнени. Два чисти водопада от слова. Два светли бряга. Две планети нежност. Не са деляли нищо. А нима, два върха извисени се привеждат?

От дълбините... В дълбоката въздишка на морето дочух гласа ти. Знам - това си ти. Ще съживиш ли дребничката птица, преди вълната да я заличи? Преди последно в гаснещи зеници да побере прииждащата паст?... Ще я спасиш ли? Миг е. И изтича. Една нищожна точка на брега. Все още топла. В крехките й вени животът се прокрадва и кръжи. Спасително повярвала в спасение - в юмруче нежност светлинка трепти. Гласът ти доловила в дълбините - живителен, разчетен с обич код... Вземи я в топли длани и не питай. Една трептяща топчица любов.