Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиха по едно кафе с нотариуса и прехвърлиха няколко празни теми, докато пред вратата му търпеливо чакаха голяма група хора. След това двамата си тръгнаха, като  Кубрат “забрави” на бюрото един плик, който зоркото око на Мишо забеляза, че беше наблюдаван от нотариуса през цялото време.
- Къде си паркирал - каза на излизане “ЛИСИЦАТА”?
- Никъде, без кола съм. Имах време и се раздвижих пеша по “ГРАФА”, сега ще мина да си я взема - каза Мишо, като реши да не споделя желанието си да отскочи до Симеоново .
- Ако нямаш ангажименти, да те водя до Силвето - палейки цигара, каза той.
- Не, чак след обяд - каза Мишо, учудвайки се, че “ЛИСИЦАТА” няма да се връща в “КЕМПИНСКИ-ЗОГРАФСКИ”.
... Почти вече месец обитаваше хотела. Там беше в безопасност и лесен за охрана. Сам реши да се изолира, след като от затвора излезе срещу гаранция “ДОЦЕНТЪТ”, нашумял напоследък с процеса около убийството на “РУСНАКА”. Между двамата отдавна прехвърчаха искри. Познавайки вече сценария, Мишо се замисли. Вероятно “ЛИСИЦАТА“ го беше вече ”поръчал” и търпеливо изчакваше новините между свидетелите в хотела. А обикновено когато го канеше да отидат някъде, знаеше, че има нещо, което трябва да се обсъжда. Или по-точно имаше нужда от неговата намеса. Затова и не направи опит да откаже. А защо пък да не отидат заедно да погледнат този парцел... и без това ще са наблизо.
Кубрат беше отворил джиесема и  Мишо го чу да казва:
- Тръгвам, с мен е и адвокатът - затвори апарата и го мушна в кейса на колана.
На ъгала на булеварда, малко преди да излязат от двора на нотариата, Мишо чу скърцането на спирачки и видя черно “ЧИРОКИ” да спира до тротоара. От предната дясна врата изскочи пъргаво ЧОПЪРА и отвори задната, като се огледа наоколо. “ЛИСИЦАТА” се мушна вътре с явно добре заучено движение. Направи място на Мишо и вратата бързо се затвори.
Здрасти, адвокате, как си - обади се ПЕПО - СЕКСА, потегляйки на скорост.
- Здравейте - успя да каже Мишо и се запъна с крака в предната седалка.
Пепо дръпна бързо по “ПАТРИАРХА”, хванаха светофара на зелено пред болницата и на “АНГЕЛ КЪНЧЕВ” влязоха с десен, след това на “ХАН АСПАРУХ” също десен и след малко пак се озоваха на -”ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ”, този път червеното ги хвана. Десетки автомобили бързо обградиха чирокито. ЧОПЪРА гледаше непрекъснато в задните огледала.
- Мале..е... каква гъжва е - обади се ПЕПО - всеки се качил на кола. Къде отиват тия кратуни по това време? И това са все гъзета, да знаеш. Мамини синчета. Его, глей го тоя. Кара баварец. Знаеш ли колко струва това добиче...
- Карай направо до “ХРИСТО БОТЕВ”, след това на ляво - каза ЧОПЪРА, не спирайки да гледа за “опашка”.
Вероятно вече се увери, че няма кола след тях и след малко стана по-спокоен. Скоро стъпиха на булевард “БЪЛГАРИЯ” и увеличиха скоростта. “ЛИСИЦАТА” чукаше есемеси на джиесема, погълнат изцяло от тях. След малко го затвори и се огледа през прозореца.
- Айде бе, кво става? Няма ли да слизаме вече? Да бехме минали през Пловдив, май щеше да бъде по-пряко - каза Кубрат в шеговит тон. Знаеше, че тези въртели из София бяха необходима проверка за сигурността.
- Шефе, оправиха ли климатика в заведението - попита ПЕПО - миналия път имаше някакви проблеми.
- Силва каза, че са го оправили. До колкото знам - работи. Обаче мисля да седнем с адвоката под върбата в двора. “ПАРАГРАФ”, знаеш ли, че снощи сънувах странен сън. Че седя под върбата и пия гроздова. Ама толкова студена, че я пия бавно и на малки глътки. Аз, който не съм пил гроздова ракия от може би десет години... Дори съм и забравил вкуса.
- Шефе, мисля, че е опасно отвън - каза ЧОПЪРА, видимо недоволен от желанието на “ЛИСИЦАТА” - вътре си защитен, можем да следим всеки, който влиза, докато отвън... рискът за изненада е голям.
- Абе, риск - леко подразнен, избухна Кубрат - рискът съществува винаги и навсякъде. Нали сте наблизо. Съобразете се с обстановката и вземете необходимите мерки. Аз ви казвам какво искам , а вие направете това, за което съм ви повикал.
- О.К., шефе, ще се оправим - тактично се намеси ПЕПО-СЕКСА - на място ще предвидим всичко и ще вземем под внимание обстановката.
Мишо слушаше мълчаливо, без да взима страна в спора. Макар че гардовете имаха право. Но шефът си беше шеф и неговите желания не се обсъждаха.
Силвето ги посрещна както винаги усмихната. Хвана под ръка Кубрат и го поведе в ресторанта.
- Този път ще седнем отвън - спря се “ЛИСИЦАТА” и огледа терасата.
- О...о... чудесно - зарадва се Силвето.
Имаше само няколко заети маси и повечето бяха под клоните на голямата върба. Преобладаваха млади хора. На масата в дъното до самия дънер на върбата две двойки младежи шумно разговаряха и се смееха, вдигайки наздравици с големи халби бира. Голямо плато с пържени картофки и мезета имаше на масата им. Личеше, че скоро бяха седнали, но това не им пречеше да имат настроение и да се заливат от смях. .
Гардовете на Кубрат разговаряха тихо, оглеждайки терасата. ЧОПЪРА се приближи до “ЛИСИЦАТА”:
- Шефе, масата на онази компания е най-подходяща - каза той, посочвайки младежите под върбата - да помолим Силвия да ги премести.
“ЛИСИЦАТА” запали цигара, изпусна дима и каза:
- Разговаряй с тях. Кажи, че им плащаме сметката, ако ни отстъпят масата.
Чопъра отиде при тях и се наведе да разговаря. Само след малко гласове на одобрение от страна на младите хора отекнаха под върбата. Те дори си преместиха сами приборите и се настаниха на една маса в ъгъла до сградата, където също падаше сянка. Кубрат приятно се впечатли от младежите и Мишо го видя да се усмихва, може би за първи път от една седмица.