Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
февруари 19
Home Седмицата Култура Завръщането като самопознание

Завръщането като самопознание

Е-мейл Печат ПДФ

vasilenКниги със спомени за художници не изобилстват в българската литература, за някои ярки издания сме писали в "Стилуети" – I и II т. /"Конексивни арт увлечения", с. 273-292/. В двутомника са включени творби, за които разказва и проф. Василен Васевски от Чикаго в новата си книга "Следата, в мен останала" – срещи с художниците Васил Стоилов, Светлин Русев, Тома Трифоновски, Йордан Кацамунски, Генко Генков, Емил Стойчев, Александър Телалим... В стилуетна тоналност сме интерпретирали солиден брой български и обзорно-американизирани български художници в монографията "Страници от картини" и в готовата за печат "Арт сезони".
От "Следата, в мен останала" узнаваме непознати ни досега истина за живота и делото на големия приятел на В. Васевски, колега от Илинойския институт за изкуство Майкъл Манти. Както и за Джон Хрехов – декан на факултета по изобразителни изкуства към Индиана Пардю Юниверсити, щата Индиана. Изповедността е неизменно качество в повествованието на автора. В тази тоналност са и неговият роман "До твоя праг, преди да остареят чувствата, както и книгата му с есета за Каймакчалан. Присъствието на автора във всички негови книги е органично - не събитията, а будните сетива и креативен ум, с които реагира на тях, чертаят живота му.
Словото на писателя-художник е артистично, ейдетично, паметно. Все едно дали портретираният живописец е учител, приятел или колега на автора. А в моите бележки като редактор на изпратения ми от Чикаго ръкопис имаше пожелание съдържанието на всяко отделно есе да е балансирано радикално между изповедност и стилуетност, между документални истини и изкуствоведческа оценъчност. Уверен съм в това, че Василен Васевски го може. А вече от готовата книга усетих като вярно и точно решението му да остане повече в ейдетичното и мнемонично протичане на разказа си, като запази възрожденското уважение към учителите и никога не се поставя над тях. Третирайки специфичния арт свят на художника, да открива нови идеи във философията на изкуството с оглед на неговото функциониране в културата и художествените ценности.
Важно достойнство на тази книга е синтезиращият в себе си естественост и разбираемост език на автора: в спомена за художественото образование в Пионерския дом под професионалното наблюдение на учителя Николай Султанов; в първите самостоятелни опити в рисунката под ръководството на Теодор Терзиев до академичното усъвършенстване в класа на професор Валентин Колев и под влиянието на Дечко Узунов. Или в първите опити да се положат багрите върху платното само веднъж и това да е достатъчно те да останат искрящи и живи в картините на големия майстор; в разказа за ненадминатия майстор в рисуването на български мадони Васил Стоилов; в есето за сливенския митничар Русо, другарувал с Димитър Добрович, Йордан, Кювлиев, Николай Абрашев; в несломимата позиция на Василен Васевски, че Светлин Русев е "фактор в българското изобразително изкуство, с което всеки трябва да се съобразява".
За Тома Трифоновски Васевски е писал много пъти и е прав, че всеки, който е бил в близко запознанство с този връх в българската живопис, трябва да се смята за привилегирован от художник езотерик. Така съм се чувствал и аз всеки път, когато Трифоновски ме отвеждаше към специфични тайни в своето изкуство. Забравях ли къде и кога съм публикувал моя статия за него, той ме уведомяваше точно. Това ме стимулира да тълкувам изкуството му и след 2010 г., през която си отиде завинаги от нас.
Солидната познавателно-фактологическа ориентация и ерудиция на Василен Васевски превръща неговата книга в нещо много по-богато от документална проза – в своеобразна философия на изкуството, културата и художествените ценности. А това, както се знае, предполага солидно разбиране на същността и смисъла на изкуството с оглед на основаната на науката негова функция в обогатяването на културата и на художествените ценности, в художественото оформление и въздействие. Тези качества на автора ми помагат да изживея като свой неговия спомен за Йордан Кацамунски – един ненадминат по сътворяването на загадъчно-онирична образност творец. Афиширането в книгата на роднинска близост на Йордан Кацамунски с академик Светлин Русев актуализира провокативно идеята за генетична свързаност между творците от едно или различни поколения като факт, наситен с аурата на високо продуктивен смисъл.
И в тази книга Генко Генков е изразител на бурното обществено-историческо развитие у нас през през 80-те години на миналия век. Този факт мотивира опознаването на неговото изкуство с помощта на понятийния апарат на различни конексивни изкуства. Васевски провокира вчувстване в отношението към художествения предмет от твореца и от страна на преживяващия изкуството му. И посочва за пример книгата "Бунтът на цветовете" от Йордан Янков.
Ключови фигури в книгата освен художници, са и образите на големия меценат на изкуствата Хуго Бутен от Белгия и на писателя Камен Васевски. В есето си за Емил Стойчев авторът въвежда и моята личност чрез специфичния ни начин на общуване: "след толкова години на познанство се разбираме и без думи, само с присъствие... Изпратих му броя на "Литературен вестник" с моя обширна статия за изложба с творби от Емил Стойчев в София ...
След пространния разказ за вещата ръка на учителя Тодор Терзиев и на ейдетично експлицираните портрети на американските творци Майкъл Манти и Джон Хрехов следват есеистичните прозрения на Василен Васевски за един от най-оригиналните български художници от 80-те години на миналия век Димитър Буюклийски-Мичи. Моето лично запознанство с този художник стана най-напред преди години в дома на неподвижно болна жена, обкичила стените на стаята си с големи платна в удивително богата геометрично абстрактна образност. Болната усети моя възторг, близкото до Синдром на Стендал състояние на моя дух, остави разговора с лекарката на медицинска тема и заговори за любимия си художник Мичи, за принципното изключване на това уникално явление от каквато и да е тематична и формална вързаност с реалния свят, за близостта на тази художествена дарба с натуралистичната и импресионистична древна живопис.
В словото на проф. Василен Васевски философията на изкуството се съвместява с философията на културата и на историята. Освен достойна почит, за любимите си художници авторът разказва и оценъчно. За учителя Теодор Терзиев четем: "Живописта на Теодор Терзиев носеше черти и от света на неговия професор Найден Петков. В нея имаше нещо рембрандовско, основните й тонове бяха издължени и одухотворени, а общата атмосфера бе хармонична, спокойна, утаена. Предпочиташе тъмните гами, работеше с подложки и велатура...".
И за Георги Костов – учителя по цветознание; за Николай Султанов - "първият учител по рисуване"; за приятеля Александър Талалим; за художника от София, емигрирал едновременно с Василен в САЩ и станал активен участник в организирането и протичането на фестивала "Марди Гра" в Ню Орлеанс – Йордан Иванов... проф. Васевски разказва проникновено за тяхната художествена воля и дарба ...
Благодарим на Маестро Василен Васевски за чудесната книга "Следата, в мен останала". В очакване сме на неговите нови книги от поредицата живописни явления, експлицирани с неподправената пълнота на непосредственото арт преживяване...

 

Бележки:

велатура – прозрачен слой боя, положен върху друг слой с различенцвят или грунд;
подложка – неутрален цвят, синоним "мъртъв цвят".

 

Кирил Попов
за в. "България"

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер