Завръщането като самопознание

Кирил Попов
Печат

vasilenКниги със спомени за художници не изобилстват в българската литература, за някои ярки издания сме писали в "Стилуети" – I и II т. /"Конексивни арт увлечения", с. 273-292/. В двутомника са включени творби, за които разказва и проф. Василен Васевски от Чикаго в новата си книга "Следата, в мен останала" – срещи с художниците Васил Стоилов, Светлин Русев, Тома Трифоновски, Йордан Кацамунски, Генко Генков, Емил Стойчев, Александър Телалим... В стилуетна тоналност сме интерпретирали солиден брой български и обзорно-американизирани български художници в монографията "Страници от картини" и в готовата за печат "Арт сезони".
От "Следата, в мен останала" узнаваме непознати ни досега истина за живота и делото на големия приятел на В. Васевски, колега от Илинойския институт за изкуство Майкъл Манти. Както и за Джон Хрехов – декан на факултета по изобразителни изкуства към Индиана Пардю Юниверсити, щата Индиана. Изповедността е неизменно качество в повествованието на автора. В тази тоналност са и неговият роман "До твоя праг, преди да остареят чувствата, както и книгата му с есета за Каймакчалан. Присъствието на автора във всички негови книги е органично - не събитията, а будните сетива и креативен ум, с които реагира на тях, чертаят живота му.
Словото на писателя-художник е артистично, ейдетично, паметно. Все едно дали портретираният живописец е учител, приятел или колега на автора. А в моите бележки като редактор на изпратения ми от Чикаго ръкопис имаше пожелание съдържанието на всяко отделно есе да е балансирано радикално между изповедност и стилуетност, между документални истини и изкуствоведческа оценъчност. Уверен съм в това, че Василен Васевски го може. А вече от готовата книга усетих като вярно и точно решението му да остане повече в ейдетичното и мнемонично протичане на разказа си, като запази възрожденското уважение към учителите и никога не се поставя над тях. Третирайки специфичния арт свят на художника, да открива нови идеи във философията на изкуството с оглед на неговото функциониране в културата и художествените ценности.
Важно достойнство на тази книга е синтезиращият в себе си естественост и разбираемост език на автора: в спомена за художественото образование в Пионерския дом под професионалното наблюдение на учителя Николай Султанов; в първите самостоятелни опити в рисунката под ръководството на Теодор Терзиев до академичното усъвършенстване в класа на професор Валентин Колев и под влиянието на Дечко Узунов. Или в първите опити да се положат багрите върху платното само веднъж и това да е достатъчно те да останат искрящи и живи в картините на големия майстор; в разказа за ненадминатия майстор в рисуването на български мадони Васил Стоилов; в есето за сливенския митничар Русо, другарувал с Димитър Добрович, Йордан, Кювлиев, Николай Абрашев; в несломимата позиция на Василен Васевски, че Светлин Русев е "фактор в българското изобразително изкуство, с което всеки трябва да се съобразява".
За Тома Трифоновски Васевски е писал много пъти и е прав, че всеки, който е бил в близко запознанство с този връх в българската живопис, трябва да се смята за привилегирован от художник езотерик. Така съм се чувствал и аз всеки път, когато Трифоновски ме отвеждаше към специфични тайни в своето изкуство. Забравях ли къде и кога съм публикувал моя статия за него, той ме уведомяваше точно. Това ме стимулира да тълкувам изкуството му и след 2010 г., през която си отиде завинаги от нас.
Солидната познавателно-фактологическа ориентация и ерудиция на Василен Васевски превръща неговата книга в нещо много по-богато от документална проза – в своеобразна философия на изкуството, културата и художествените ценности. А това, както се знае, предполага солидно разбиране на същността и смисъла на изкуството с оглед на основаната на науката негова функция в обогатяването на културата и на художествените ценности, в художественото оформление и въздействие. Тези качества на автора ми помагат да изживея като свой неговия спомен за Йордан Кацамунски – един ненадминат по сътворяването на загадъчно-онирична образност творец. Афиширането в книгата на роднинска близост на Йордан Кацамунски с академик Светлин Русев актуализира провокативно идеята за генетична свързаност между творците от едно или различни поколения като факт, наситен с аурата на високо продуктивен смисъл.
И в тази книга Генко Генков е изразител на бурното обществено-историческо развитие у нас през през 80-те години на миналия век. Този факт мотивира опознаването на неговото изкуство с помощта на понятийния апарат на различни конексивни изкуства. Васевски провокира вчувстване в отношението към художествения предмет от твореца и от страна на преживяващия изкуството му. И посочва за пример книгата "Бунтът на цветовете" от Йордан Янков.
Ключови фигури в книгата освен художници, са и образите на големия меценат на изкуствата Хуго Бутен от Белгия и на писателя Камен Васевски. В есето си за Емил Стойчев авторът въвежда и моята личност чрез специфичния ни начин на общуване: "след толкова години на познанство се разбираме и без думи, само с присъствие... Изпратих му броя на "Литературен вестник" с моя обширна статия за изложба с творби от Емил Стойчев в София ...
След пространния разказ за вещата ръка на учителя Тодор Терзиев и на ейдетично експлицираните портрети на американските творци Майкъл Манти и Джон Хрехов следват есеистичните прозрения на Василен Васевски за един от най-оригиналните български художници от 80-те години на миналия век Димитър Буюклийски-Мичи. Моето лично запознанство с този художник стана най-напред преди години в дома на неподвижно болна жена, обкичила стените на стаята си с големи платна в удивително богата геометрично абстрактна образност. Болната усети моя възторг, близкото до Синдром на Стендал състояние на моя дух, остави разговора с лекарката на медицинска тема и заговори за любимия си художник Мичи, за принципното изключване на това уникално явление от каквато и да е тематична и формална вързаност с реалния свят, за близостта на тази художествена дарба с натуралистичната и импресионистична древна живопис.
В словото на проф. Василен Васевски философията на изкуството се съвместява с философията на културата и на историята. Освен достойна почит, за любимите си художници авторът разказва и оценъчно. За учителя Теодор Терзиев четем: "Живописта на Теодор Терзиев носеше черти и от света на неговия професор Найден Петков. В нея имаше нещо рембрандовско, основните й тонове бяха издължени и одухотворени, а общата атмосфера бе хармонична, спокойна, утаена. Предпочиташе тъмните гами, работеше с подложки и велатура...".
И за Георги Костов – учителя по цветознание; за Николай Султанов - "първият учител по рисуване"; за приятеля Александър Талалим; за художника от София, емигрирал едновременно с Василен в САЩ и станал активен участник в организирането и протичането на фестивала "Марди Гра" в Ню Орлеанс – Йордан Иванов... проф. Васевски разказва проникновено за тяхната художествена воля и дарба ...
Благодарим на Маестро Василен Васевски за чудесната книга "Следата, в мен останала". В очакване сме на неговите нови книги от поредицата живописни явления, експлицирани с неподправената пълнота на непосредственото арт преживяване...

 

Бележки:

велатура – прозрачен слой боя, положен върху друг слой с различенцвят или грунд;
подложка – неутрален цвят, синоним "мъртъв цвят".

 

Кирил Попов
за в. "България"