Поезия - Людмила Билярска - бр. 3-2018

Людмила Билярска
Печат

  

Логове на светлината 

 

Не позволявай сивото във днес

да скрие цветовете на живота.

Ако не сториш нещо да го спреш,

злосторникът ще продължи нататък.

Ще цапа с безобразния си спрей,

докато стигне центъра на всичко.

Кажи му го едно в едно: е-хей,

животът не е сив! И го обичам.

Когато вече дни се лее дъжд

и в някой миг госпожа самотата

почука със багажа изведнъж…

Не я приемай. Потърси приятел.

Разпускайте пред чаша топъл чай,

докато тя, нахална по природа,

потегли с антуража си оттам.

С приятеля и бурята е ромон.

Логни се в светлината на деня.

Със сетива, в най-чистото сърфирай.

Ще стигнеш във сърцето на това,

където за ID…

е твойто име...

Закрила 

 

Не, ангелите никога не спят.

Тогава са в различно измерение.

Затворили очи дори за час,

криле разперват, но над друго време.

Над други светове, над друг живот.

Завръщат се, за нас свещица палят.

Високо горе - над лъжи и смърт -

над крехкия ни дъх кръстосват длани.

Пробуждане

 

Още тръпна от сън, в мекотата на топла постеля.

Ненадейно нахлува аромат на цветя с твоя глас.

По откритото рамо жаден дъх сгорещен се разлива.

И притискам очи да запазя мига още час.

 

Но не би! Как си мислиш, сънлива госпожо? –

твойте устни ме карат да отворя широко очи.

Всеки миг ни е скъп. И сме с теб. И съня ще отложа.

Свита чувам сърцето ти. Нека век, все така да мълчим.

 

Луд омай на цветя се разнася из цялата стая.

Аромат на любов – до последната клетка у нас.

Стилно сдиплен букет във старинната стъклена ваза,

 

от мъжа с който тръгнах към красивия изгревен бряг...

Обикновена жена

 

Няма време за slim, та макар да е fast -

лека блузка и джинси навлича.

Незастлала съня, на педала за газ,

утринта недоспала пресича.

 

Удря карта за in, пази друга за “след”…

Ах, каква ти в леглото закуска?!

Хапва сандвич от плик с освежаващ diet -

просто break и кафе в петминутка.

 

Наедрява денят. Тя след пътния знак,

отминава разходката с jogging.…

Куп рекламни писма и вечеря на крак.

Пак се пъха в съня си тревожен...

Разносвачът на пици 

 

Ако шари по пътя - отстъпете му, моля.

Носи пици в калъфи, Ощв топли са, виж!

Гладни хора го чакат в някой дом и говорят -

колко много се бави, а ще чака бакшиш.

 

Не ругайте гневливо, засече ли ви нагло.

Не е никак нарочно. Те изстиват завчас.

Има гъбки отгоре и маслинки – поравно.

Отстъпете разбрано. Има време за вас.

 

Не изричайте - трошка, на колата с калпаче.

Той я плаща прилежно и я лъска с любов.

Може утре за вас да препуска юначно.

Нищо чудно. А днеска - не бъдете суров.

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...