Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Честито, братя и сестри българи и германци!

След десетилетия мълчание един световен титан проговори, за да ни разкажe това, което няма откъде да научим. Цял живот зад гърба на лошите хора или право, куме, в очите им, този велик българин е работил за благото и оцеляването на света. Имам честта да представя първия том с приключенията на бай Кръстьо - основател на ООН и девет пъти Герой на Америка.
Франц Йосиф Втори - Бекенбауер
главен редактор на агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко
Лична среща с бай Кръстьо - в книжарниците. Четете и се веселете, а не се повъртайте без работа на мегдана.
http://www.bulgaria-books.com
http://knigi.get.bg
http://slovo.bg
http://www.helikon.bg
http://knigosviat.net
http://www.mobilis.bg
http://www.book.store.bg
http://liternet.bg/book

БАЙ КРЪСТЬО В АМЕРИКА

- Бай Кръстьо, ти с какво си губи времето в Америка?
- В Америка бай ти Кръстьо тайно създаваше световната история. Лично аз, с тия две ръце съм отгледал Джон Кенеди.

- Стига, бе! Как пък никой не разбра, че ти си отгледал Джон Кенеди?
-  Нали ти казвам, че беше тайна работа, баща му го държеше в нелегалност, за да не стане някой атентат. Като тръгнах да слизам от кораба, гледам - долу стоят едни в шлифери, пушат пури колкото ръката ми и ме чакат. Отивам при тях и питам - какви сте вие, бре? Те се смутиха и ми викат - айде бе, бай Кръстьо, къде ходиш? Откога те чакаме, изтровихме се с тия пури. Изпраща ни на Джон Кенеди баща му да ти предложим камара пари и много тайна работа. Мисля си - ако им откажа, тия без мене ще пропаднат и Америка ще остане без президент и казвам - приемам, водете. Нахвърляхме се в колите и напред. Пътуваме ден, два, три и все в Америка, а в нашето село, като се разхождаш, малко да ускориш крачка, и си в друга държава. Питам - къде отиваме? Е- в тая гора, много тайно място, ми отговарят. Гледам - дървета, дървета, толкова много, че от тях гората не се вижда. Веднага разбрах, че това е наистина много тайно място. Изведнъж забелязвам - на Джон Кенеди баща му клечи и пече дроб-сърма по карнобатски, като ме видя, скочи и ми казва - бай Кръстьо, мезето е готово, сега карат бирата. Почерпи човекът и все уважително ми говори - бай Кръстьо, бай Кръстьо. В Америка много рядко уважават някого. Тук срещнеш пъдаря, срещнеш горския, срещнеш комшията, от когото си откраднал хамута на магарето му - как да не ги уважаваш, като си все в нарушение, а по света никой нищо не нарушава и няма никакво уважение. Бай Кръстьо, казва ми, само на тебе имам доверие да отгледаш Джон Кенеди. Пий си бирата, му отговарям, това е моя работа.
И като почнах - гледам, повъртат се из двора някакви с пушки - веднага ги изгоних на село. По едно време забелязвам, че нещо мърда из градината. Позагледах - анаконда! Голямо чудо, има деветдесет метра. Бре, викам си, тая анаконда ще вземе да изяде Джон Кенеди. Изскубах два врежа краставици и бой, бой - направих я на кълцана наденица. После стана голям скандал, оказа се, че тая анаконда била домашен любимец на комшийката Мона Лиза, подарък от зълвата на стринка и - по случай тръгване в първи клас. Домъкна се тя на оградата, кълне и хвърля шишарки. На Джон Кенеди баща му ми вика - бай Кръстьо, майната и на тая, сега ще се обадя да я изринат. Два дена я гониха из шубраците, тича като коза, едвам я извлякоха и я замъкнаха при шерифа. Той взел, че я пуснал. После ми вика - бай Кръстьо, извинявай, ама тая Мона Лиза е по-голяма змия и от анакондата. Като започна да се усмихва, измами ме и се полъгах да я пусна...

- Добре, зарежи я сега Мона Лиза, кажи за Кенеди нататък.
- Значи, ходя си после напред-назад из двора, разритвам шишарки, а нещо все ме чопли. Бях завъдил прасета порода “бяла българска”, внос от Плешивец, Белоградчишко и си мисля - абе, колко ли са останали след анакондата? Отивам, броя четири дена и - деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и тринайсетото го няма. А, мамка му, тая усойница мръсна е изяла прасето. И не е изяла някое друго, а точно последното фатално деветдесет хиляди двеста и тринайсето прасе. Отметнах го в присъствената книга като липса, а Джон Кенеди, сиромашкият, се сцепи да реве - тя пък да изяде любимото му прасенце. Успокоявам го аз със захаросана ябълка, изпратена от бозаджията на Чичил, Кулско, той мляска, подсмърча и мрънка - бай Кръстьо, не искам да говоря тоя американски език, много е засукан, искам да науча български, страшно ми харесва. Нямаш проблеми - му казвам - и за два дена му преподадох всичко, барабар с псувните. После ми вика - тия моите ме гласят за президент на Америка, ама по-бих станал президент на България.

- Значи Кенеди е искал да стане президент на България?
- Ами как?! Кой не иска, ама аз му казвам - стой си тука, в България народът не се поддава на никакво управление и ще ти изяде нервите. Цял живот се чувствам  виновен за тоя акъл, дето му дадох, ако беше дошъл тука, би се пропил като човек и щяхме да играем сантасе под върбите, а в Америка се намери един идиот да го убие. Трябваше да променя световната история и да спася един хубав човек.

- Бай Кръстьо, не се тормози, миналото не можеш да върнеш, казвай какво стана по-нататък.
- После, Джон Кенеди, като научи български, започна да псува на майка всичко живо. Той псува, те кимат с глава, Джон се смее и ми казва - гледай ги колко са прости, пак ги псува и те пак кимат. Един ден ми вика - бай Кръстьо, щеш ли да отглеждаме тикви? Точно това, Джоне, му казвам, ми беше и на мене идеята и, като завратихме двамата ръкави - дай, дай, отгледахме тикви-гиганти. Пъчим ние гърди, разхождаме се между тях и внимаваме някоя да не се извърне да ни затисне. По едно време чувам - гр, гр. А! Гледам - на една тиква - дупка , а от нея ме наблюдава свиня. Излез навън - нареждам и... Свинята излезе, а след нея дванайсет прасенца. Онова ланшното прасе, дето мислех, че го е изяла анакондата, да вземе да се скрие на Джон Кенеди на баща му в куфара от сватбеното пътешествие и, като му отеснял, влязло в тиквата и се опрасило. Абе какво да ти кажа - нашата свиня и в Америка прави свински работи.
А наздраве!

Давид