Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
февруари 19
Home Седмицата Култура На чашка кафе

На чашка кафе

Е-мейл Печат ПДФ

В следобеден час като този, винаги цареше голямо оживление. Хората просто се изливаха от работните си места като живи потоци и се смесваха с другите като в живи реки. Едни бързаха да понапазаруват това-онова за вкъщи, други - за да не закъснеят за среща, а трети, просто хей така - шляеха се безцелно.
А той наистина бързаше. За аерогарата. И трябваше да купи цветя. В тази будка хубавите вече се свършили, онзи магазин пък затворен. Налага се да се отиде чак до пазара. И разбира се, тук човешката река е по-голяма. Всеки е награбил кой торби, кой чували с чушки, кой щайги с картофи или домати. Въобще - пълна лудница. Разбира се, при цветопродавачките беше по-спокойно. Избра един букет от свежи полски цветя, подаде парите на превитата от годините бабичка и се затича. Успя да се пъхне още в първото метро. Погледна часовника си. Ще успее. Тук поне трафикът няма да го забави допълнително.
Слезе на последната станция и бежешком се изкачи по стълбите. Имаше все още няколко минути до кацането на самолета. Нахълта в голямото фоайе и веднага погледна към информационното табло. Там, срещу "Варшава", имаше забележка - "60 минути закъснение". Вече успокоен, се отпусна и пое дълбоко въздух. Извади от джоба си носна кърпа и избърса запотеното си чело.
Беше края на август месец. Отпускарси сезон. За летището това беше най-натовареният период от годината. Много хора се бяха пръснали по курортите на Европа, а че и по-далеч. Той си купи кафе и излезе отвън. Там, встрани от входовете видя една масичка с няколко столчета, отиде и седна. Запали цигара. За да убие времето, започна да разглежда минаващите покрай него хора. Едни пристигаха с куфари, чанти, кой от море, кой от планина. Други пък се бяха запътили да заемат техните места в хотелите. Хей там, до информацията са се събрали тридесет-четиридесет дечица. Сигурно отиваха на лагер. Те щъкаха като мравки пред мравуняк и от всякъде се чуваха имената им, извиквани от изнервените вече родители и учители. От другия пък край се зададе тумба от техни батковци и какички. Те вече се бяха сдобили с мечтания бронзов тен. С усмивки по лицата, те носеха плавници, слънчеви чадърчета. Едно момче пък носеше и въдици. Кикотят се, побутвайки се. Явно се връщаха от морски лагер.
В този момент той чу: "Свободно ли е?". Обърна се и видя едно момиче да стои до масата. Също като него с букет цветя. Също като него с чашка кафе. И явно, също като него посрещач. Кимна й с глава и тя седна до него. "Симпатично момиче, хмм, дори хубаво" - помисли си той. С чуплива черна коса, лек мургав тен. Очите - черни, големи, леко коси. Много хубави очи. Но и много тъжни. Толкова тъжни, че той дори изпита жал към момичето. Крадешком продължи дискретно да я оглежда. Тогава забеляза издутината на гърба й, там горе, между плешките. Сети се, че когато го попита за мястото, тя не го гледаше в очите, а бе свела поглед в краката си. Сигурно изпитваше срам от недъга си. Стана му неудобно от това, че я изучава, та се върна обратно към старото си забавление. Мравчиците вече се придвижваха към ескалатора и както си бяха хванати за ръчичка, две по две плахо стъпваха на движещите  се стъпала.
Както им се радваше за безгрижността им, с периферното си зрение забеляза до себе си някакво движение. Обърна поглед и видя, че момичето се беше надигнало от стола си. На лицето й тъгата видимо се беше увеличила. Но сега тъгата беше различна. Сега това, което той прочете в очите й, беше съжаление. Проследи погледа й и видя, там близо до гишетата, инвалидна количка. Но това, което се намираше в нея предизвика и в него голяма болка. Моментално извърна глава. Но понеже любопитството винаги е по-силно от разума, той отново погледна натам, към това нещастно същество. " За какви ли грехове, духът на това създание е бил наказан със затвор в такова тяло?" помисли си той. Стомахът му се беше свил на топка. Пак погледна към момичето, седящо до него. Но това, което видя, просто го втрещи! От неудобството й не бе останало и следа! Сега тя седеше, облегнала се небрежно на стола, сложила дори крак връз крак. Усетила, че той я гледа, погледна го, усмихна се кокетно и дори го заговори. Наистина, само да попита за една цигара, но прояви смелостта да го заговори, него, чуждия, непознатия за нея човек. В очите й вече липсваше каквато и да е тъга. Напротив. В тях се четеше спокойствие, сигурност. Може би радост? Да. Може би и радост. Той й подаде пакета с цигари и след като тя си взе, той й поднесе и запалката си. Извади нова и за себе си, запали я и вдъхна дълбоко от нея. Повтори.
Сега той пак беше вперил очи в движещата се наоколо тълпа. Но не я виждаше. В главата му се въртяха образите на момичето, на осакатения човек в количката, на нейните очи от преди десет минути, очите й сега. И пак. И пак. И пак. А един глас му нашепваше: "Колко му трябва на човек, за да е щастлив! Само трябва да видиш, че има и по-нещастни от теб!"
"На вниманието на посрещачите, кацна самолетът от Варшава"!

 

Добрин Тръпков

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер