Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Болка... В памет на големия български поет РАДКО РАДКОВ, който на 1 септември т.г.напусна нашия свят... * Над Търново се стелна глас на сова. В мълчание провисна и се свлече. Една душа опипа небосклона... А Янтра помътняла се провлече. Осиротя разтворена тетрадка... Един сонет остана недописан... Следобедът се сгърчи... От стената на Царевец политна малко птиче...	В шепота на вятъра... Късна моя Любов, на какво сме орисани - докога ще се крием и стенем без звук? И от нямата болка, докога ще ни втриса? Уморена раздялата, влачи стъпки във скръб. Все потрепвам и чакам да ме милнеш с дъха си. Теб обичам - мъжът от безкрая поел... Нежен вятър гальовно ме разрошва със пръсти. И ми шепне - на кея, ще си скоро до мен.

Енергия... Оттам извира живата вода. Дори отдавна вече да го няма. Достатъчно е, че е в теб сега, домът във който си изричал “мамо”. Когато страшно много ти тежи, когато тиха болка в тебе дреме, във родния си дом се завърни. С душа тръгни, за да си там навреме... Недей да чукаш, просто тихо влез. Спомни си и придърпай даже стола, на който си седял. Макар протрит, е твойто място. Прекоси и двора. Едничка мисъл само си върни. Например: Ще решавам днес задачи... Любимата си книжка разлисти... Излез и виж, че по-щастливо крачиш...	Танцът на огъня А точно тази вечер бе беззвездна, за да изпъкне странният спектакъл. И сякаш боговете бяха слезли, изправени на пътя за нататък... Не огън на брега, а светло тайнство. На фона му изписваха се знаци. Смаляваше се в нямото пространство, след само миг взривяваше и мрака. И пак притихва. Крие се. Прикляка. Брегът е озарен от светло чудо. Величествен, неповторим спектакъл. Един божествен танц, извайващ думи...

Залез над Прерията С оттенък на бакър и зряло жито е ширнатата прерия при залез. На фона на разжарения запад е драснала цъфтежа си в кафяво. Ни звук. Ни полъх. Нямото мълчание, се вслушва във щурците и притихва. През рехаво и меко отстояние, Ваятелят нанася сетни щрихи.