Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

С теб през хилядолетията /птиче на прозореца/ Гори челцето. Люлката проплаква. Задавени от страх над него бдим. Над рожбата е виснала опасност... Бледнеем и молитвено шептим. Косите ми разсипани в безреда. В очите ми заседнал диво страх. Недей, любима - шепнеш. Бог ни гледа. До надвечер ще бъде вече здрав. В огнището пропукват тихо съчки. На малкия прозорец, на крачка - крилатко рошав, нежно се полюшва. Върти главица. Трепка със крилца. Заспивам до гръдта ти просълзена. Във крехък сън долавям... гука пак. Усмихнато се гледаме със тебе... А стаята се пълни с детски плач.	Писмо до моята приятелка “Нима все още го обичаш? Забрави ли какво ти причини? Забрави ли. Дали си заслужава?” Не ти отвърнах. Или бе почти. От месеци не бяхме си звъняли. Събрали бяхме толкова неща - за казване, за питане. Едва ли ще ровим с голи пръсти из жарта... До мен си близко - и добре го знаеш. До теб съм - не от вчера и сега. От месеци не бяхме си звъняли. А исках да ти кажа и това: Че е за мене повече от всичко. И моля те - вземи дълбоко дъх: след всичките обиди и плесници... Обичам го. Обичам го до смърт!

Път към рая Децата на децата ти растат. А ти очакваш. Ти не си си взела. Дарила си с живота си живот. Но не това е всичко. Чакаш Него. След теб е път, но и пред теб е път. Душата ти за красота е зряла. Превърнала си жаждата във сок. Да го отпие - чакаш онемяла... И не е грях. Разтворила си длан - с искрица да я ръсне звездопада... И няма да е проза, ни роман. Ако го срещнеш, ще е път към рая.	Богатство... Какво, че нямаш острови в наследство? Нима е нужна нотариална сверка, че на Творецът всичките вълшебства - са твоето богатство - без заверка. Погледай само слънцето през клоните, разсипано на лъчове и снопи... Поляните и танцът на сезоните... Изящните ята над теб във групи... По дяволите жалките хартийки - че някой си разпъва сто огради. Това, което с обич сътворил Е, без подпис и печат - на теб се пада.

Коланче за Гергана Среброто потъмняло и изписано. И още по- й ляга на сърцето Видя я тази хубост сред чеиза. А на снагата как ще й прилепва! Лети и шета - вътре и на двора. Подпява си, а все за него мисли. Коланче за душа и за пред хора, но как да каже? Как да го поиска? На утрото в ръцете пак го взима. Два въглена горят под гъсти клепки.. Премята плитки - кестенява свила. За теб е, чедо - баба й прошепва.