Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

(По молба на руските тайни служби, агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко публикува донесението с малки съкращения поради наличието на секретна информация от значение за националната сигурност на Русия )

“Скъпи бай Кръстьо,
Когато наближи времето да се изпрати човек в космоса, от Русия се обадиха, че ракетата е готова, но едвам я удържат да не излети, преди да е дошъл денят Х. Искаха да им се изпрати специалист по озаптяване на ракети. Като най-добър спирач на влак и след твоя разговор на четири очи с Никита Хрушчов, незабавно бях командирован в Русия, заведоха ме при ракетата и ми казаха - сега ти си началник тука. Правиш, струваш, гледай тия пияници да не изпуснат ракетата, преди в нея да се е качил първият космонавт. Аз веднага влязох вътре да видя дали е дръпната ръчната спирачка. Гледам - не е! Изкарах си акъла - ракетата бучи, а - а да тръгне и да стана аз първият космонавт. Щях да я изскубя от дърпане.
Излизам навън, събирам всички и питам - абе, шушумиги, защо пиете на работното място, като не можете да носите? Те ме гледат и се клатят, тук-там някой пада. У нас - казвам им - един машинист на влак от гара Север до Централна гара изпива дамаджана вино, след като още на Горна Оряховица е започнал да пие ракия, но доставя всички пътници с изключение на наскачалите в движение. Вие един пътник имате и ще му изпуснете превоза да хвръкне. Някакъв ми обяснява, че те носят на пиене, но са почнали от лани.
- Млък! - му казвам. И гледам строго, само ракетата бръмчи в тишината. И за какво - питам - сте оставили двигателя на тая ракета да работи на празен ход? С нея ходихме за пиене - ми отговаря един. Как ще ходите за пиене с цяла ракета бе, на село за това използваме магарета, ако не сме ги изяли на мезе. Да, ама от тук до близкия магазин са 1600 километра - ми обясняват - докато идем и се върнем с магаре, ще се пенсионираме. А и постоянно някой има повод за празнуване - ето, днес наш човек чества двайсет години от четвъртия си развод. Това е друга работа - казвам - давайте тук младежа да почерпи. Спрях двигателя , за всеки случай включих ракетата на задна скорост и седнахме под нея на сянка. И нашите руски колеги здраво пият - пият, разцелуват се, пак пият, играят казачок и наново. На третата седмица пиенето свърши. Идва един, Серьожа се казваше, аз му виках Пешо и ме моли - шефе, дай да излезем изпод ракетата, да я припалим и да идем до магазина, че пропадаме без пиене. Гледам, гледам - наши момчета, братовчеди, как да им накривиш капата, а и таман стана интересно. Казвам - Пешо, добре, но ще се придвижвате тихо и ще гледате никой да ви не види. Качиха се в ракетата и тръгнаха крадешком към магазина, а аз започнах да се притеснявам да не емигрират в Китай. Ей, бърз превоз е това - върнаха се след половин час и съобщиха, че ги е забавила пияна продавачка. Почнахме наново и по едно време дойде пролетта. Тогава се домъкна един, Маршал му беше името, изпи от крак четири шишета и казва - момчета, утре е историческа дата - 12 април, ще пускаме първия космонавт. Аз си мисля - ти не знаеш колко космонавти имаме в групата. Девет пъти презареждаме ракетата с гориво, за да се ходи до магазина.
На другия ден дойде Юрий Гагарин. Като ме видя - прегръдки, целувки и ми казва - братушка, стоиш тука и не мърдаш, аз отивам до горе за малко и щом се върна, вземам те и ми идваш на гости. Викам му - Юрка, гледай да не се бавиш, че ми се е допила ракия с някакво просташко мезе, например кисело зеле или каквото има, само да не е сурови картофи като тука. Не се притеснявай - отговаря -  покрай тоя исторически полет не можах да сложа кисело зеле, но един комшия от южната страна на двора прави такова зеле, че с една шумка от него изпиваш поцинковано корито с ракия. Добре - казвам  - ще те чакам е там във фургона с пиенето. За полета не се притеснявай, по ракетата всичко съм проверил, мека й е само предна лява гума, сега Пешо ще я напомпа. Окуражавам го, но съм под напрежение - Юрката тая ракета още не я е шофирал, а моите абдали си я разкарват като ръчна количка. Дали - викам си - ще успее да се справи само веднъж, колкото да се запише в историята, или ще оплаквам гроба на близък приятел. Обаче братото си беше железен, каза “паехали”, излетя в Космоса и ни издърпа всички там. Хората се радват, а аз от суеверие само пия  и треперя. Е, по едно време най-после слезе на земята и право при мене. Пак прегръдки, целувки и ми вика - отбихме и тоя номер, тръгвай сега да изядем на комшията всичкото кисело зеле и да изпием ракията на Русия. Тръгнахме, ама път ли беше... През цялото време ни носеха на ръце и ни подхвърляха, а аз само гледах да попадна на по-трезва група граждани, за да не ме изпускат при подхвърлянето. Колкото и да гледах, изпуснаха ме поне шестнайсет пъти и се посиних целия. Като падна на земята, поизтупат ме, прегръдки, целувки и пак ме подхвърлят, докато не ме изпуснат отново. Отърване няма, от Луната да бях паднал, по-малко щях да се пребия. Най-после пристигнахме при Юрий Гагарин. Жена му прегръща него, комшийката прегръща мене, комшията заминал за Коми, кацата с кисело зеле насред двора, ракията пристига само срещу един подпис и нищо друго. Откачи ми се ръката да се подписвам, с толкова ракия Русия би се издавила, ако не смогвахме да я изпием. Ходихме и на пикник под една руска слива, пием, протягаме ръка и мезим. И шумата обрахме. По едно време казвам - Юрка, ще взема да си вървя на село, че козите ми вече шеста година се козят без мене, а жена ми колко пъти се е окозила, не знам, но на мой гръб ги трупа. Прегръдки, целувки, дадоха ми една торба ордени и трактор с две ремаркета пиене за из път и полека, полека - до село. В къщи заварих двеста нови кози и непознати деца, подскачат и ми викат тати. Какво да правиш, съдба. А наздраве!

Давид