Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Прошепнато Приюти ме след тежкия път. Приласкай ме на своето рамо. Там, където започва светът... Да потеглим от изгревна рана... Нарисувай ми късче небе. Да летя, само толкова трябва... Дай ми шепотен миг на море... И те моля - не вдигай огради... Уморих се да кърша криле. В илюзорни простори да крея... Волен тропот на диви коне - В песента им със теб да немеем... Хоризонта да слеем с небе... После слънцето с нас да се свлича... Отвърни ми по мъжки - добре... Да прошепна със нежност - обичам те...	След... Опитаха да преградят реката. Със камъни да спрат пороя й. Да няма вече по-нататък... Опитаха - и бреговете да разронят. Умуваха. Ядосано крояха. Разравяха. И хулеха намръщено... Не питайте това - Дали успяха. Въпросът е: дали остана същата?..

Фадо След песента процежда се мълчание. Разпръсва се узрялото небе... Дойде от нищото. Като знамение. Ще ти разкрия... Беше цвят. Лале. Към себе си изтичат тъжни пясъци... В протяжно фадо пада вечерта. Предава се денят на бавни тласъци. Лалето скрива в чашка вечерта...	За теб... Красиво си изпълнил всички мигове в живота ми... Когато се разхождам по белите пътеки... Когато съзерцавам тишината... Когато се преливам с Фентъзи на Моцарт... Или докосвам крехкия разцъфнал цвят... Когато скръствам молитвено ръце... Или се вслушвам в диханието на мислите... Красиво си изпълнил всички мои мигове... Дори в съня си пиша стихове... За теб.