Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Тя те е виждала при мен, така че няма да има проблем...
- Не, ти отиди сам и си свърши работата. А след това и кажи, че съм с теб и бих искал да я видя. Ако разреши, ще се кача, ако ли не...- Богомил повдигна рамене, а Литака продължаваше да го гледа объркано, чудейки се да се смее ли или “разбиращо” да замълчи, влизайки в положението на влюбения си приятел.
- Добре... - каза Литака и прокара пръсти през посивялите си вече коси. Напушилият го преди малко смях отстъпи на мъжкото съчувствие. Успя само да каже...- Ти ме шашна.
- “Още не съм...”, пък каза на себе си Богомил и извади цигарите.
- Ще те чакам тук - запали цигара и се облегна на колата - ти си върши работата, пък ако може, ще се кача за малко, ако ли не... здраве да е...
Преди да влезе в болницата, полковник Литаков за последно се обърна и погледна приятеля си.
“Горкия Боги, старият боец от ринга, е свалил ръкавиците пред сексапила на вдовицата” - вероятно си мислеше съчувствено той.
...Наистина Литака не се бави много. Както се казва, една цигара време. Защото Богомил току що загаси фаса си. Той слезе по десетината стъпала на болницата и бавно дойде към него. Застана срещу му и заби мълчалив поглед.
- Абе, американец, какво става тука...?! - проговори  и извади цигарите си - преди малко ти ме хвърли в тъча с твойте странни желания... а сега и госпожа Тончева от болничното легло.
- Защо? Какво се е случило - попита Богомил, усетил, че на полковника са му присветнали “лампите”...
- Как какво, бе.. - дръпна от цигарата си Литака и се опита да се направи сериозен - аз се чудя горе как да обясня на госпожата кой иска да я види. Въртя от тук, от там, внимавам да не би да се засегне. Дори по едно време започнах да се упреквам защо въобще се съгласих да и казвам за теб. Не ти споменавам името, защото си мисля, че е изключено тя да го е запомнила... И изведнъж тя ме пита:” За Боги от Америка ли говорите?“. Не Богомил... а Боги... Представяш ли си в този момент физиономията на криминалиста Литаков. Добре, че на госпожа Тончева не и е до смях ... Кога успя, бе. Ти трябва да влезеш в рекордите на Гинес. Само за два дни и половина в България и успя да свалиш най-хубавата вдовица... С какво си я баламосал, не знам, но като разбра, че става въпрос за теб и очите и светнаха. Изненада се... но разбира се, по-изненаданият се оказах аз. И защото...БОГИ, моят приятел, ме взе за канарче.
Сега лицето на Богомил сияеше в усмивка. Първо, съжали приятеля си за поднесената изненада, но след това му стана много приятно от това, което чу. Бети се бе сетила за него и дори се е зарадвала. Наистина, сега вече искаше да я види. Едвам изчака полковник Литаков да свърши с обвиненията си.
- Виноват, господин полковник - шеговито козирува и побърза да попита - а какво каза тя, мога ли да се кача?
- Не, защото няма сили, горката. Много е разстроена и отпаднала... По цял ден плаче... Докторът казва, че и дават някакви успокоителни... Утре или най-късно в другиден ще я изпишат. Жената каза да и се обадиш вкъщи... А ние дано до тогава да сме върнали детето и...
- А каква е цялата история с това дете - попита Богомил и нетърпеливо се приготви да чуе отговора.
- Отвличане с цел откуп - каза Литака и отвори вратата на колата - лесни пари, бързи и много.
Потеглиха към “МЛАДОСТ-4”. Измъкнаха се от малките улички и скоро се наредиха в колоните по “Цариградско шосе”. Литака се беше умълчал. След кино “ИЗТОК “ се размърда на седалката, отвори прозореца и хвърли фаса навън.
- Боги, странна държава сме - започна той - имаме закони, съдилища, прокурори, а нямаме един осъден от новия престъпен свят. Ние от полицията ги ловим, съдът ги пуска под формата на висящи, стърчащи и не змам какви си още дела. И ние отново почваме да тичаме след тях. Да ти кажа, наскоро за първи път в кариерата си усетих, че отивам на работа без желание. Май че няма да дочакам генералските лампази. Странни мисли минават през главата ми. И като че ли скоро ще изненадам себе си. Бивши колеги, които създадоха охранителни фирми, отдавна предлагат да отида при тях.
- До там ли я докарахте в МВР - реши да се включи в разговора Богомил - свършиха ли истинските полицаи?
- Не са, но трудно се разпознават вече... системата се изметна, Боги, много външни фактори оказват влияние.
- А защо Бети е в болницата...? - реши да смени темата Богомил.
- В телефонно обаждане и съобщават, че синът и е отвлечен. Поставят и условия. Да приготви сто хиляди лева до два часа. Казват, че ще и се обадят къде да ги предаде. Предупреждават я да не съобщава на полицията, ако иска синът и да се прибере жив. Ако до два часа не прати парите, започват да режат от пръстите му и ще и ги пращат на всеки два часа. Обещават, че след като отрежат и десетия, може да се откажат от играта - ЛАДАТА излезе от “ЦАРИГРАДСКО” и с десен стъпи на широкия булевард за “МЛАДОСТ 4”. Литака запали поредната цигара и продължи... Госпожа Тончева се панира и веднага се заема да изпълнява поставеното условие. Успява да изтегли парите малко преди да затворят банката. Натъпква ги в в един найлонов плик и тръпнейки, зачаква пред телефона вкъщи. Обаждат и се и и казват да върви по тротоара към СУПЕРМАРКЕТА. Тя излиза и след две преки до нея спира полицейски автомобил. От вътре я извикват по име, казват, че знаят какво носи и трябва да го предаде на тях. Да се прибере вкъщи, защото синът и скоро ще си дойде. Тя предава парите и се прибира. Половин час по-късно звъни телефона и мъжки глас я пита готова ли е с парите. Тя казва, че преди малко ги е предала. Онзи затваря и след петнайсетина минути звъни отново. Казва и, че щом иска “игрички”, да слезе до пощенската кутия... Тя тича долу, отваря кутията и вижда в окървавено найлоново пликче два пръста... Не издържа на гледката и припада. Удря си много лошо главата на циментовата площадка. Намират я съседи и звънят на “Бърза помощ”... Още вечерта ми се обади адвокат Въжаров, с който се познаваме покрай няколко дела в съда. Помоли ме да се заема със случая.