Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

... Пристигнаха пред блока на полковник Литаков. Старата изгоряла кофа за боклук още си беше на същото място. Но асансьорът имаше подобрения. Таванът беше затворен, а осветлението блестеше високо над дебелата желязна решетка. Таблото на бутоните беше ново, но доста от тях липсваха. Вероятно който етаж не си плащаше, му махаха бутона. Не искаше да пита Литака, не му се говореше след това, което той му разказа в колата. Нямаше търпение да разбере как върви разследването. Сети се за детето... Каква травма в живота е това... - си мислеше - и за него, и за майка му. Сети се и за повода, по който беше в България... Прав беше Литака. Странна държава... безсилна да защити хората си... Асансьорът спря рязко и Богомил подпря гръб на стената. Тя изпука и го уплаши...
- Не се притеснявай, тя така си поддава, но иначе е много здрава. Въобще целият асансьор е основно ремонтиран. Още е в гаранция - каза Литака, отваряйки вратата - добре, че съм аз да им водя евтини майстори, че иначе има да катерят като алпинисти.
- Ето го и Богомил, отново в България - каза Славка, отворила вратата на апартамента - заповядай, влизайте. Добре дошъл, Богомиле, ти си знаеш стаята, ако искаш, направо там си носи куфара.
С Литака решиха да вземат по един душ, да се освежат. Той му отстъпи и Богомил се мушна пръв в банята. След малко, вече ободрен, седеше до Славка пред телевизора и коментираха “сапунката”, която вървеше на екрана. Цветовете на телевизора изчезваха от време на време, но домакинята не се притесняваше. Следеше играта на актьорите и се вживяваше. Дори опита да въвлече в трагичното развитие на епизода и Богомил, като му разказа накратко нещастието, което е сполетяло героинята. Той гледаше в екрана, но си мислеше друго. Как е възможно един полковник, с близо двайсет и кусур години стаж в българската полиция, да няма възможност да си позволи поне малко битови удобства. Този телевизор вероятно не си спомняше годините... а вероятно и майсторите.
- Оп...па...а.а... салатата е готова - показа се Литака от кухнята с голямата купа. Сложи я на масата, донесе изпотена бутилка гроздова и наля - а сега наздраве. Булка, ела да си чукнеш с нас.
- Вие се чукнете, аз после - каза Славчето, замряла пред екрана.
- Виждаш ли колко му трябва на българина, един сълзлив сериал и забравя всичко. Гледа чуждото нещастие и забравя за своето. Ако не вярваш, стани и погледни през балкона и ще видиш как е затихнал кварталът.
Славка се присъедини след малко към тях, като тайно забърса насълзените си очи. Чукнаха се и се разприказваха. Литака накара Богомил да разкаже как се е запознал с Бетина Тончева. Той им разказа всичко от начало. Те го слушаха с интерес, а когато стигна до срещата пред “ШЕРАТОН ХОТЕЛ”, Литака едвам не се задави от смях,... наложи се жена му дълго да го тупа по гърба.
- Казах ли ти, че полицията в България никой я няма за нищо вече - поуспокоен, но видимо раздразнен продължи - доверието и рейтингът на служителите и е отдавна под нулата. Демокрацията я уби, Боги... за съжаление.
Славчето беше завъртяла някакви “летни сърми”, които се топяха в устата. Богомил се опита да установи пълнежа, но се отказа за сметка на още две сърмички, които с бирата бяха супер мезе. Похвалиха Славчето и се раздвижиха към балкона. Облегнаха се на перилата и запалиха цигарите си. Беше захладняло. Лек ветрец охлади загретите тела на двамата бивши съотборници от ринга. Ако наблизо беше старият тренерЧоната, веднага щеше да ги наметне с дебелите хавлии. “ Загубиш ли гъвкавостта на тялото, загубен си.” - беше теорията му. “ Дори и най-малкият мускул е от значение за тялото на боксьора”. Слушаха го някога, затова и биеха на ринга...
- Мисля, че утре ще успеем да освободим момчето - изведнъж започна Литака. - Не исках да обещавам на Бетина, да не би да се издъним нещо. Искаше ми се да ги понаблюдаваме още малко. Но нямаме право да подлагаме на риск това дете. Макар че съм убеден, че риск няма. Още в началото разбрах, че всичко е аматьорска игра. И все пак, едно на ум не е излишно.
- Значи сте ги разкрили?- показа учудването си Богомил.
- Действали са много елементарно. Всичко подсказваше, че в това отвличане има нещо неизпипано, аматьорско. Първия въпрос, който си зададох, беше: Защо обекта е госпожа Тончева? Тя не е публична личност, не е бизнесмен. Как така изведнъж в една обикновена служителка в застрахователна къща те видяха сто хиляди лева. След като разговарях с нея, ми стана всичко ясно. Те са знаели за парите, които е взела наскоро от продажбата на апартамента. Деветдесет и пет хиляди. Закръглили са ги на сто, като са си дали сметка, че тя ще намери още пет хиляди за два часа. С помоща на Бетина, нейната приятелка Кети и адвокат Въжаров пресяхме малката група от хора, които можеха да знаят точната сума. Бързо вниманието ми бе насочено към студента по медицина, който е помагал на майстора за боядисването на апартамента и. Той е чул точната сума от него, който си спомни даже, че са разговаряли за това. Майсторът е бил дори един от подписалите се свидетели. Започнахме веднага да следим студента и още същата вечер той ни “заведе” в една вила край Вакарел. Дори видяхме детето от далеч. Мисля, че то дори не знае, че е отвлечено.
- Но нали са му отрязали пръстите?! - не разбиращ, попита учудено Богомил.
- Не са - дръпна от цигарата Литака и продължи - в пликчето наистина имаше два пръста. Но лабораторията показа, че това са пръсти на мъртвец, починал преди повече от два, три месеца. А кръвта си беше чиста боя. Посетихме медицинския факултет и видяхме трупа, чиито пръсти липсваха. Дори разбрахме точно кога са отрязани. Продължихме с наблюдението над студента. Една вечер двамата похитители играха футбол в двора на къщата заедно с малкия на твойта приятелка. Този другият стоеше там постоянно, докато студентът се движеше между столицата и Вакарел. След влизането на Бети в болницата те вероятно не знаеха какво да правят. Наблюдението показва, че са само двамата.