Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Но участието на полицаите, които са взели парите, ме безпокои. А още повече след като Бети позна от снимката, която и показах днес, единият от полицаите. Точно той е от групата, която следим от близо месец. Те играят много на едро. Методите и действията при това покушение, ако мога така да го нарека, не са техни. Тук има самодейност, с написан сценарий специално за Бети. Който проработи, но след преиграването с пръстите се провали.
... Навън застудя. Излезе вятър и на балкона не беше приятно да се стои. Двамата се прибраха. Седнаха на дивана. Полковник Литаков се беше замислил, а Богомил търпеливо го изчакваше да продължи.
- Ако тези двамата действат самостоятелно, то поне единият от тях трябва да има връзка с полицаите.
- Тогава единият предава другия - вкючи се в разсъжденията Богомил.
- Вероятностите са две. Този във вилата и полицаите играят в един отбор.А студентън е сценариста и режисьора на пиесата. Идеята за отвличането е негова. И вторият вариант... има трети, който играе ролята на къртица и снася на полицаите.
- Но кой е той и къде е неговото място в тази пиеса - продължи да разсъждава Богомил.
- Не знам. За да научим, ни трябват още няколко дни наблюдение и всичко ще изплува... Възможно е и полицаят да се появи. Но както ти казах , не мога да рискувам. Утре прибираме детето...
- А този полицай действащ ли е или...?
- Бивш полицай, уволнен от системата преди една година. Но това не му пречи да ползва бившите си колеги за услуги. Когато го “закопчаем”, ще повлече след себе си доста от тях.
Поговориха още малко, след това решиха да лягат. Литака се почувства уморен. А също искаше да отиде утре по-рано до управлението, да свърши някои задачи, за да може да се освободи по обяд за погребението на Савата. Богомил също задремваше. Днешният ден се оказа много подтискащ.
Пожелаха си лека нощ и се прибраха по стаите. Легнаха си с мисълта за утрешния ден...
...Изминаха почти две седмици от убийството на ЛИСИЦАТА, но Мишо Въжаров още сънуваше кошмари. Не можеше да забрави онези големи очи, които го гледаха и кървавия фонтан който заля лицето на Кубрат. Тази зловеща картина се появяваше по няколко пъти на ден вече втора седмица. Този ден щеше да го помни не само със смъртта на Кубрат Тачев, но и с невероятния шанс да оцелее самият той. Балистичната експертиза показа, че стрелецът е перфектен професионалист. Куршумът е прелетял на по-малко от сантиметър над главата му. Беше откъснал върха на върбовото клонче, което висеше над него, докосвайки го. Намериха го в косата му...
Много неща се промениха от деня на убийството. В компанията настъпиха промени. Спешно бяха назначени нови шефове. На адвокат Въжаров му бе предложено да остане да заема длъжността си. Той помоли за един месец неплатена отпуска. След това смяташе тактично да се оттегли. Но преди два дни телефонно обаждане от Белград го притесни. Канеха го на разговор в Сърбия. Знаеше, че трябва да приеме. Може би след този разговор щеше да търси изход за измъкване. Кети беше много уплашена. Вестниците бълваха огромни материали за убийството на МАЛКАТА КОБРА, или както напоследък го наричаха ЛИСИЦАТА. Приписваха му какви ли не връзки с мафията. Но след неговото име най-споменавано беше и името на адвокат Въжаров. Кети четеше и притеснено питаше вярно ли е това, което пишеха. Мишо, разбира се, отричаше, макар да знаеше, че пресата изнася и доста истини. Слава богу, за сега трудно доказуеми...
Днес беше един хубав слънчев ден. Мишо се постара да се отпусне и да разсее мислите, които го притесняваха.Отби се при Ели и спази традицията за сутрешното си кафе. Но сега мислеше за Бети. Чудеше се как може толкова да не и върви на тази жена. Днес я изписваха от болницата. Tой отиваше да вземе Кети от майка и и след това отиваха заедно до болницата. Боби и Мирослав бяха от снощи при майка и. Вчера имаше среща с полковник Литаков. Той доведе Мирослав пред СИНЬОТО КАФЕ и набързо му разказа някои подробности около освобождаването му. Мишо му благодари и се разбраха да се срещнат пак. Полковникът бързаше, каза, че имал гост от Америка.
Пристигна пред блока и набра номера на Кети по джиесема. Тя скоро се появи на входа и побърза да се качи.
- До преди малко говорих с Бети. Изписали са я и ни чака. Каза, че се чувства по-добре. Но и по гласа и разбрах, че има разлика от вчера. - каза припряно Кети и сложи колана - давай да си я взимаме и да се видят с Мирко, че е прималяла. Боже, добре, че всичко свърши.
- Свърши, ама кой знае какво друго премеждие я чака, като гледам какъв късмет я гони в живота...- каза Мишо искрено загрижен - нещо трябва да пресече тоя неин карък.
- Знам го това нещо... и то си има име. Казва се Богомил. Живее в Америка и си пада по Бети. В момента е в България... Какво ще кажеш да го поканим на гости - обърна се към Мишо тя и продължи - Да си направим едно събиране утре вечер. Имаме и повод, след като всичко свърши така добре... Е, жалко за парите...
- Жалко, наистина. Сто хиляди са си сто хиляди, бая пара си е - поклати глава Мишо - тя имаше нужда от тях... Но сега вече може да каже майната им. Това, което се случи, не дай си боже, можеше да свърши и зле. Така че наистина Бетина има повод да празнува. Аз съм за един здрав купон, ако искате и някъде навън. Можем да се качим и на “КОПИТОТО”.
- Добре, ще говорим после. А ти не се влачи, а натисни малко тоя педал - сръга го Кети - друг път гониш по улиците, а сега си се кротнал... давай... давай... какво го чакаш сега тоя, не виждаш ли, че е от провинцията и  разглежда София...
Мишо слушаше мълчаливо Кети и я разбираше напълно. Тя съчувстваше на приятелката си и бе готова на всичко за нея. Той също не остана безразличен. Въпреки шока, който изживя при убийството на ЛИСИЦАТА, веднага се стегна и се замисли кой може да и помогне. Много бързо се сети за полковник Литаков. От няколко места бе чул за него, че е сериозен полицай.