Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Молитва Когато пожелая да изчезна от този свят... хвани ме за ръка. Не ме щади - залюшкай ме над бездна. Гмурни ме в най-дълбоката река. Пред гняв на водопад, в око на буря ме изправи, о, Боже милостив. За да усетя, колко съм ти нужна, Ти, който всичко свое ми дари!	Ти си всичко Събуждам се и тихичко се вглеждам в утрото. Денят отново е готов да се разгъне по върховете на дърветата... А слънцето да се разсипе между игличките на боровете... Усещам с всяка своя клетка, че всичко губи смисъл без теб.

Умиращите щурци Крехки мои гласчета, непожалени стихвате. Ден и нощ, цяло лято - с песни вдигахте храм. И душите ни, грешните, в светли звуци пречистихте. А умирате тихо. Как живот да ви дам? Ако можех от своя да отроня трохички, мои бедни щурчета, оголяли в пръстта. Мои перлички черни, малки нежни скокливци, храмът, който градихте, освещава слова.	Не казвай сбогом Не казвай сбогом. Никога не казвай. Отиваш ли си - просто си тръгни. На птиците крилете не подрязвай. След себе си мостове не гори. Вратата не зазиждай след потегляне. Защото път е. Знае ли човек? Прекрачваме я като за последно. Възможно е пред нея пак да спрем. Не казвай сбогом. Същността е мъртва. Красиво ляга в песен. Не в живот. Опитай през гнева да я преглътнеш. Отрониш ли я - дава мъртъв плод...

След допира... Вълна от обич топло ме залива. Помита всеки възел от тъга. Неканена, неискана, горчива - протягаше се лепкаво в кръвта. Гласа ти чух. Усещам те до болка. Не мога да те сбъркам с никой друг. Красиво, чисто, мамещо и жарко - прелял от светлина и нежност мъж. И нощите ми тихо ще се бистрят. Навеите от сивота и страх ще се стопят. А, аз като след треска във теб ще чезна - сгушено дете. Благословен си, скъпи мой, от Бог си. Със любовта си ще те възродя. И песните - тържествени кантати, камбанено ще възвестят мига...