Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

По идея на къща-музей “Димчо Дебелянов” Община Копривщица прие решение за побратимяване на Копривщица и гръцкия град Сидирокастро, с идеята за ползотворно сътрудничество и поставяне на паметна плоча на Димчо Дебелянов в двора на църквата “Благовещение на Пресвета Богородица”. Това съобщи Дойчо Иванов, уредник на къща-музей “Димчо Дебелянов” - Копривщица.
Покрай Сидирокастро ежедневно преминават стотици българи. Повечето от тях пазаруват в супермаркета наблизо. Едва ли обаче повечето подозират, че са на крачка от едно свято място, където е бил финалът на живота на един жизнерадостен младеж, излял душата си в най-нежни стихове, побрани само в една малка ученическа тетрадка! В Сидирокастро има три църкви и лесно може да се намери храмът “Благовещение на Пресвета Богородица” - в южната част на града. “Благовещение” на гръцки означава “Евангелиста”, както е изписан и надписът на този храм.
В писмото на Дойчо Иванов, изпратено до медиите, се припомня и оригинален спомен за погребението на Димчо Дебелянов:
“... Останките на Димчо и някои други офицери изминаха тридесет километра равен полски път на север от караджовските ниви (лобното място) до демирхисарската черква “Благовещение”. (Там преди Димчо, а и след това, са били погребани и други български офицери - общо 24-ма - б. р.). На 3 октомври 1916 г., деня на погребението на Димчо и на другарите му, запасните подпоручици Костов Илия Тодоров от 14 п. полк и Стоянов Григор Атанасов от 13 п. полк и на фелдфебела Георгиев Христо Ст., също от 13 полк, труповете им били пренесени в долномахленската черква и оставени там до часа на погребението следобед. Към два часа след пладне в черквата се събрали свободните от наряд седем-осем наши офицери и двама германски. Един взвод с намален състав бил определен да отдаде последни военни почести на загиналите. Имало и двадесетина войници от различни нестроеви части, няколко мъже - македонци от черковната махала, и пет-шест жени с тисови клонки и тъмни домашни вощеници. Четирите ковчега били сложени на плочите пред олтаря.
Дивизионният свещеник и енорийският, едноок грък, извършили обреда. Офицер от щаба на дивизията казал обичайната за случая реч. Нищо повече. Димчо бил погребан само като войник. В двора на черквата, откъм южната й страна, непосредствено до гробовете на майор Иванов и поручик Българенски били изкопани три успоредни ями, едната по-широка (това е била втората редица гробове, първата е до черковната стена. В първата (посока запад-изток) заровили подпоручик Стоянов Григор, във втората - подпоручик Костов Илия, а в третата - подпоручик Дебелянов и фелдфебел Георгиев Христо.
В спомените си за изравянето и пренасянето на костите Невена Буюклиева казва, че гробът на Димчо е бил вторият от южната страна, посочен с голяма категоричност от брат му Илия - което и той пише в своите спомени и писма. Никъде в познатата ни литература не се споменава нищо за общ гроб (това го има само в спомените на Тих. Геров), нещо твърде неприемливо, като се вижда, че на снимките гробът е само с един кръст и надпис с едно име.
Преди няколко години племенник на Димчо Дебелянов предостави снимка на гроба на чичо си, до който е братът на поета - Илия. Фотографията беше дадена на журналист от вестник “Българска армия”. Обстоятелствата по придобиването на тази историческа снимка ни дават реална възможност безпрепятствено да я предложим на вниманието на нашите читатели в САЩ. Снимката сама по себе си е откритие, защото недвусмислено удостоверява истинското място на първото погребение на Димчо Дебелянов. Вестник “България” има уникалния шанс да популяризира тази фотография за първи път и извън родината ни.
По думите на уредника Дойчо Иванов - по повод на лобното място на поета, се тиражира една неистина, включително и на големите български празници. На тържествени зари и по други поводи често чуваме, че Димчо Дебелянов е загинал”... край Демир Хисар, при завоя на река Черна...”. Селище с това име и на това място има и днес, но то се намира в Република Македония, на двадесетина километра северозападно от град Битоля. Край него се водят крупни сражения през Първата световна война, но не тук загива Димчо. Тази дълго тиражирана заблуда най-после беше коригирана от националната ни телевизия, по време на тържествената заря-проверка на 3 март 2008 година.

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”