Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Атон Тук земята не знае ситнеж на жена. В светлина, светлината се ражда. Натежал е от святост и мисли брега. Всеки звук е молитва във жажда. Всеки изгрев разлистен, е вик от любов, там, където жена не пристъпва. И зовът на монасите сторил е брод - Той да слезе сред тях като пътник. В най-безмълвното място, далеч от света, даже птичият мах е закрила. Там, където не броди гласът на жена, до Сина си пристъпва Мария...	Невъзможно Ако спра да мисля дори и секунда за теб, ще престане Планетата своето нямо въртене. И гласът на великия маг ще достигне до нас в онзи миг, в който целият свят ще се срине. Ако спра да мисля дори и минута за теб, ще останат очите ми дъно на мъртви квазари. И вкуса на трохата ще бъде съвсем непознат. Възпалена от пареща жажда нощта ще ме свари. Ако спра да мисля за теб дори и за час, ще объркат всички пътища звездни - ятата. Ще избухне и моето слънце на хиляди “аз”... Ако спра да те чувствам , Любов - ще изчезне живота.

Мъжът, който... обичам Той навлезе във моето лично пространство. Ей така, се изправи във целия ръст. Не губи мойто време и свойто напразно - му изрекох. Потръпнах - полъхна ме страст... Позабравих, а сетне - понечих... нататък. Той вървеше до мен. Беше нежен и мил. И съм в тази посока, и животът е кратък - чух да казва. Усетих, че е сила и стил. И понеже съм силна жена по характер, недолюбвам прикрития, пози и в гръб. Във очите го гледах и изрекох накратко: Победи ме. Изглежда - със теб имам път. Позачаках ответ и смирено притихнах. Ще опитам да кажа с думи две и на кръст: Той се скри, пак дойде. Пируети завихри. И ми шепне горещо: приеми ме такъв...	За циганското лято и ... Ширта отново пее своя химн. Листата във изящен танц се впускат. Дървета като сламени купни, покоя-мир в картината довършват. Бордюр от албиносова трева разстила светла ивица покрая. Измамен час на лято в есента... пилее птици в синята омая. Да, струва си и само миг живот. Илюзия - но дишаща и жива... Пред скучните кервани в равен ход, превърнали и времето в пустиня.

Есенна сладост Олекна. Как олекна изведнъж. И всичко до прозирност изсветлява. Във въздуха ухае на сладкиш, на влага, на земя, упой и зрялост. Високите тревици - свещ до свещ, към залеза фитилчета протягат. Със дъх на мед пастелният цъфтеж във тишината благо пропълзява.