Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Мраморна мозайка отвеждаше до широко стълбищно пространство, където заградена от красиви метални, старинни орнаменти чакаше също така много добре запазена асансьорна кабина. Оглеждайки я, Богомил си помисли, че тя е поне два пъти по-възрастна от него. Качиха се и кабината тихо и с лекота пое нагоре. На етажната площадка вече ги чакаше едно момченце, което шумно ги посрещна.
- Мирко, виж новия ШЕВОЛЕТ - размахваше един червен явтомобил то и побърза да го остави на циментовата площадка - гледай каква страшна скорост прави.
- Боби, къде си - чу се глас от вътре и на вратата се показа симпатична млада жена - боже, на съм чула звънеца - опита да се притесни жената, като приглади полата с ръце и леко изпъна хубави гърди - Здравейте, заповядайте... Бети, както винаги ти си точна, ама аз нали нямам навик да гледам часовника. Но не мислете, че сте ме изненадали... готова съм от всякъде - говореше домакинята, водейки гостите си в хола.
Богомил беше направил път на Бети да влезе преди него и сега я следваше. Холът беше голям и много приятно подреден. Нямаше излишни мебели, всичко беше в лек бароков стил. Две големи картини с тежки резбовани рамки пасваха идеално на обстановката. Дамаската на столовете и на красивата гарнитура в ъгъла придаваше допълнителен уют с топлите си интересни цветове. Въобще цялата обстановка връщаше времето назад, в едни други години, оставили спомена за себе си. Холната маса бе подредена за гостите. Виждаха се хубави прибори и красиви кристални чаши... Богомил се обърна към домакинята и и поднесе букета, който носеше в ръката си.
- Заповядайте, това е за вас - каза, подавайки и красиво подредените червени карамфили с много зеленина около тях. В средата имаше голям, преливащ в различни цветове гербер, който много интересно се съчетаваше с карамфилите
- Благодаря, много мило. Чудесен букет. Аз съм Кети - Богомил пое подадената му ръка - Краси сигурно ви е говорила за нас.
- Разбира се. Тя ви е много благодарна за посрещането и помощта, която сте и дали. Специално ме помоли да ви поздравя.
- А ето го и Мишо - каза Кети за влизащия в хола мъж - Мишле, това е Богомил, за който ни говори Краси. Запознайте се.
- Здравейте - подаде ръка Мишо - добре дошли. Наистина Краси много ни е говорила за вас. Заповядайте, радвам се да се запознаем. Бети, здрасти, сядайте. Няма определени места, така че имате възможност да си изберете сами...
- За колко време сте в България - седнал  вече срещу госта, продължи Мишо. - Бети каза, че сте тук по лош повод. Неприятно, но в тази страна засега е така, няма нищо хубаво. Искаме да сме като американците, но да си живеем по български. Трудно. Не става...
- Бети, ела да си сложиш цветята във ваза - каза Кети и двете излязоха от хола.
Мишо предложи три вида гроздова. Като не пропусна да каже, че има и водка, уиски и още няколко несериозни питиета, както ги нарече той. Богомил каза, че се доверява на вкуса на домакина. След това извади галона с “БЪРБАН” и го постави на масата.
- Не споменахте БЪРБАН и ме успокоихте - с чувство за хумор започна разговора Богомил. - Спрях се в магазина на него, защото от предишното ми идване в България останах с впечатлението, че тук се харесва.
- Да, но от младите и жените - въртейки тирбушона, каза мъжът на Бети - нашето поколение обаче не се отказва от гроздовата. Единственото питие, което върви комплект с шопската салата.
Мишо отвори хубавата бутилка и наля на госта и на себе си. Богомил забеляза, че не бе виждал такава бутилка в каталога, по който правеше поръчките за доставка. Помоли да разгледа бутилката.
Изглежда е от скоро на пазара - сякаш усетил интереса на госта си, побърза да обясни Мишо - аз също не бях я виждал.
Ето ги и хубавите букети - влезе домакинята с две вази и ги постави на малката масичка до холната гарнитура - много красиви цветя, още веднъж благодаря.
- Кети, какво ще пиете, ние сме на гроздова и вече сме на старта... каза Мишо.
- Ами, о.о.о... БЪРБАН - видяла галона на масата, каза тя - отдавна не съм пила. Някога в кафето по два галона на ден се изпиваха. Бях свикнала с аромата му... ще пия един малък, за отскок. А за Бети не знам...
- Ето ме, тук съм - появи се тя с една табла, на която имаше две купи салата. Разбира се, едната беше шопска - ето салатката и сядам. Ще ме извините, но съм по чехлички. Не мога да стоя на токовете. На Богомил се оплаках, сега да се оплача и на вас. Нямам сили, свалила съм шест килограма...
- Ще те приемем и без тях, те и без това ти бяха в повече - намигна и Кети - казвай какво ще пиеш, че задържаме старта.
- Ами, може би малко БЪРБАН - посочи бутилката тя - само да се чукнем. Докторите ми забраниха алкохол и цигари до един месец. Казаха, че ако искам да не ме боли главата, да се въздържам известно време.
Чукнаха се и се разприказваха. Бети седеше до Богомил, срещу тях бяха домакините. Разговорът се въртеше около Бетиния кошмар. Децата бяха в другата стая, така че можеха да си говорят спокойно.
- Ако ми бяха поискали и двеста хиляди, щях да ги търся - обясняваше състоянието си Бети в онзи кошмарен ден - и сигурно щях да ги намеря. Готова бях да заложа апартамента, още в мига, в който разбрах, че животът на Мирко зависи от мен. Нямате си на представа как съм влязла сигурно в банката. Касиерката беше приключила, но не се наложи да я моля. Вероятно видът ми и е показал колко са ми необходими парите. Тя тактично ме попита проблем ли имам и не искам ли да се обадя в полицията. Уплашено и категорично и отказах. Не помня как съм се прибрала. Обадиха ми се, скочих и тръгнах по тротоара. Когато полицейският автомобил спря до мен, се разтреперих от страх.