Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Продавачи на щастие И да не купите - минавайте оттук. Веднъж на месец. Или - както дойде. Частица от духа им вихри кръг. О, не във зала. Те са на асфалта. Във всяка багра капвал е любов - в брега, в града, в старинната отломка. Платното оживяло, взeло дъх, от трепета на бледия художник. Не гледай за цена. А в онзи край, в най-долния. Във буквите отдясно. И да не купите, гребнете рай - от багри, от живот. От миг на щастие.	Паралели и истини Завесата се вдигна. Опустя. В театъра ефектът е обратен. По хълма слиза цялата гора... Оголила нозе върви нататък. Декорът - смачкан. С цвят на амбалаж. Бледнее вече равното кафяво. Из него шушне дребна живинка - я скакалче, я зайче преминава. Сезонът без обява е закрит. Завесата се вдигна, а е тъжно. Ще грейне пак. Нали е кръговрат. Но зрителите... вече ще са други...

Ще дорисувам Рисувала съм Него - щрих по щрих... От първото си женствено пробуждане. И не любовник, нито пък жених - Мъжът рисувах - точно моя. Нужният. Да го облея исках, с океан - божествен прилив на жена познала, най-истинското - Тук, безкрая - Там... До края да отпиваме началото. * Разбрах, че Той е. Засиях за миг. Видях го точно - истински. Завършен. Усмихна се. Разпадна се... след click... Ще доизвайвам. Още не е свършено...	В прегръдката на вятъра Не птици ме посрещат, а листа. Безжизнени се носят по асфалта. Дърветата с оголени тела, мълчат унили, като на прощаване. Къде е онзи радостен туптеж?... Задавя ме тъга, но е за кратко. Не позволявай! - всичко в мен крещи. Усещам нежност в гръб. Това е вятърът.

За болката от предателството Предателството - изстрел, както спим. Сравнимо е и с удар... при молитва. Уцелване на ангел-херувим, в съюз със сатанинската агитка. И тъй като...Защото... Най-боли. Кърви душата - нека бъдем точни. Лекува ли се, щом те сполети? Определено - да. Със прошка.