Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

- Но като казаха да се прибера и да чакам детето вкъщи, дадох парите и побързах да се върна. И след това онова пликче в пощата... ужас... живущите на първия етаж казват, че са настръхнали от вика, който са чули... Божке, беше нещо страшно. И сега, като гледам пръстите на ръцете му, ме побиват тръпки...
- Абе, кошмар, и то много гаден. Ти си знаеш какво ти е било. Но ще премине и ще отмине, а по-късно ще се радваш, че всичко това с пръстите излезе само игра - каза, нарушавайки настъпилото затишие, домакинът - така че животът продължава. Почвай да мислиш за бъдещето.
- Така е, муцка - каза Кети и вдигна чашата си - колкото по-бързо забравиш за всичко това, толкова по-добре. Но мисля, че имаш нужда от почивка. Не е лошо да се качите с Мирко малко на РИБАРИЦА. Хем и баба Роза ще ти се зарадва. А ако Богомил е свободен, може да му покажете красотата на тетевенския балкан. В събота може да дойдем и ние. Мишо и без това е още в отпуск. Става ли, мишле?
- Защо не - повдигна рамене той - за там тръгвам и посред нощ. Ходил ли си към Тетевен - премина на ти домакинът, обръщайки се към Богомил.
- До колкото си спомням, не съм. Възможно е като ученик, но нямам никакви спомени. Мисля си, че само съм минавал през Ябланица - каза Богомил.
- Много е красиво - поклати глава Мишо - а въздухът е нещо невероятно. Казал съм на Кети, че като се пенсионирам, се качвам на РИБАРИЦА.
- А пък аз ти казвам - мушна го с пръст в корема Кети - не прави сметки без кръчмаря. Има време... какво си се разбързал.
- Абе, бързам, не бързам ... те годинките се търкалят... отлитат. И един ден, хоп и се виждаш на опашката за пенсии.
- С бастунчето, бомбенцето и вестника в ръка, така си те представям - обрисува го Бети - със сигурност ще бъдеш един добър и симпатичен дядо Мишо.
- Леле, какво ви става? Каква е тази пенсионерска носталгия... ще ме скъсате.- каза Кети - Богомиле, виждаш ли за какво си говорят в България. Вие там като се събирате, за какво си говорите?
- Ами, говорим си за киселото мляко, например. Или по-точно кой как го прави - усмихнат каза той и накара всички сериозно да се загледат в него. Очакваха някакъв виц или майтап, който да продължи да разказва - съвсем сериозно - продължи Богомил, виждайки странното изражение на лицата на останалите, едвам сдържайки смеха си. В Америка ние, емигрантите, си правим кисело мляко. Но много често закваската се разваля или отслабва, не знам, те жените са повече на тази тема. Но знам, че много наши емигранти са донесли от България кисело мляко именно за тази закваска. Много от нашите българки правят чудесно мляко.
- Божичко, това пък го чувам за първи път - каза сериозно Кети - ама пък никога и не съм се замисляла как се прави киселото мляко.
- Е , за какво трябва да се замисляш - контрира я Мишо - те в магазина са ти го подквасили. По-добре се замисли дали си виждала крава... ако не си, аз...
Мишо не довърши, защото Кети започна да го налага с една възглавничка по главата. Той се превиваше от смях, като се мъчеше да прави рога с два пръста... като мучеше силно. Останалите заедно с децата се включиха в заразяващия смях на Мишо. Малкият Боби беше направил също като него рога и мучаха заедно... Майка му хвърли възглавничката по сина си, смеейки се и тя...
- Аз обаче съм правила на Рибарица и мисля, че макар да е минало доста време от тогава, сега пак бих направила - каза Бети, съвзела се първа от смеха.
- Ами значи, муцка, ти си готова за Америка - опита се да каже сериозно Кети и усети крака на приятелката си под масата.
- Мен обаче ме интересува българите как живеят  в Америка - оживи се Мишо - имат ли развлечения. Намират ли време за екскурзии, риболов, туризъм. Защото тук разправят, че много се работи там.
- Че се работи много, вярно е. Погледнато, нали и затова са дошли повечето. Да направят парите и да се връщат. Но голяма част от нашите сънародници много добре си планират времето и добре си живеят. Някой редовно отскачат до България, други си заформят екскурзии. А за риболов възможностите са много. Зависи какъв риболовец си... - каза Богомил и уточни - но разбира се, за всеки е различно.
- Ето, тук съм съгласен със теб,  дето каза, че за всеки е различно - тръгна да разсъждава Мишо - от върнали се имигранти наистина можеш да чуеш различни мнения. Някой псуват и проклинат деня, в който са решили да заминат, а други се прибират, разтварят контейнерите, вадят джиповете и директно на морето. Познавам няколко семейства, който направиха жестока инвестиция там. Шапка им свалям. Евала. Бачкали са яко и са постигнали целта си.
- Да, прав си. На много нашенци това е целта. Аз също свалям шапка на тези, които успяват да я постигнат. Но не така е при някой други, който удрят дъното. Те минават през фалити, банкрути. Познавам много, които тръгват от нулата. В емигрантския живот си трябва и голяма доза шанс.
- Ами то и тука е същото. Скачаш и се набутваш в някакъв бизнес. И колкото по-бързо ти се отвори парашутът, толкова по-добре. Но не ти ли се отвори... умираш от всякъде - каза Мишо.
Така е - съгласи се Богомил - когато става въпрос за бизнес, правилата са едни и същи. Независимо къде се намираш. Разликата е само в спазването на тези правила. Имах удоволствието да правя бизнес тук. Сега правя и в Америка. И отдавна съм видял разликата.
- Защото правилата зад океана са защитени от закона, който за разлика от нашия, работи - каза Мишо.
- Ау.у.у.у... какво прозрение от адвокат Въжаров - плесна с ръце Кети.
Богомил задоволи любопитството на домакина по още няколко теми от американския живот. Двете жени се включваха от време на време. Даже докато сервираха вечерята, разговорът оживено продължаваше. Малкият Боби се появи и си получи играчката. С Мирко бързо я разопаковаха и скоро боядисаният в маскировъчни цветове танк започна да бръмчи и да стреля по пода в големия хол.