Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

продължение от предишния брой

Боби беше възбуден от ефекта на бойния американски танк. Той набързо успя да прегази няколко “шеволета” за удоволствие на двамата танкисти. Богомил и Мишо размениха няколко вица, а и жените се включиха веднага. Въобще вечерта стана приятна... Приключвайки, твърдо решиха в съботата да се съберат на РИБАРИЦА. Мишо веднага се ангажира за мезетата. Остана висящ проблемът с колата. Неговият ФОЛКСВАГЕН беше на сервиз. А Бети искаше да се качи един ден по-рано, но каза, че няма проблем да отидат и с рейса. И без това нямаха багаж. Богомил се намеси и предложи да вземе една кола под наем. Беше чул от Литака, че в София имало няколко фирми, които предлагат. Мишо бързо се сети за две, от който бе ползвал коли. Дори намери и визитките им.
- Мамо, искам да вземем джип - обади се Мирко, чул за какво става на въпрос.
- Джип...мип... ще видим утре - леко избухна Бети и всички се досетиха за причината.
- Муцка, не се вълнувай, душа - пресегна се през масата Кети и потупа ръката на приятелката си - знаеш, че Мишо ти е обещал и ще имаш кола . Въпрос на време.
- Точно така. Кола можем да вземем още утре. Авто къщите са задръстени с коли - каза Мишо - но веднъж вече изгърмяхме. Сега, както ти казах. Ще си направим една екскурзия до Германия и ще си я докараме сами. Мирко ще я избере. Нали така, приятел?
Двамата плеснаха длани във въздуха. Малкият Боби веднага предложи да вземат ШЕВОЛЕТ, но Мирослав беше категоричен, каза, че иска НИСАН, и то непременно джип. След това двамата заформиха един спор за коли. Докато накрая Боби отиде да търси и да покаже един “ЖЕСТОК” ШЕВОЛЕТ, който вдига двеста километра и даже е червен. Всички се засмяха на защитника на “ШЕВРОЛЕТА”.
След това смениха темата с по-приятна. Мишо и Богомил на няколко пъти се оттеглиха да пушат на балкона насаме. Двете жени се споглеждаха тайно, учудени от бързото сближаване на мъжете. Малко след десет и половина гостите поръчаха такси и скоро диспечерката се обади, че колата е долу. Взеха си довиждане, като се разбраха да се чуят и разберат за събота.
Пред кооперацията Богомил слезе и изпрати до асансьора Бети и Мирослав. Взимайки си довиждане, ръката на Бети се задържа в неговата, докато другата притискаше букета от рози до гърдите и. Задържаха и погледи един в друг, за няколко секунди. След това той повдигна ръката и и я целуна.
- Лека нощ, за мен това беше една хубава вечер в България - каза Богомил - благодаря ти. Твоите приятели бяха чудесни...
- Благодаря и аз. Радвам се, че ти харесаха. Лека нощ - промълвиха хубавите и устни - беше ми много приятно. Благодаря и за хубавите цветя...
Вратата на асансьора започна бавно да се затваря. “Довиждане.” - долетя гласа на Мирослав от вътре, който се бе увлякъл в електронната игра...
Богомил се качи в таксито и каза посоката. Останал вече сам, той се замисли. Наистина, приятелите на Бети много му допаднаха. Кети имаше страхотно чувство за хумор. Двамата с Мишо идеално се допълваха, обръщайки всичко на майтап. Личеше, че се обичат... Но Бети се беше променила много. Целият кошмар, който бе изживяла, я беше смачкал. Загубата на парите също. Мишо му разказа и за случая с колата. Каза, че за нея се чувства виновен. Имал голямото желание да направи добра сделка и успял, но след това всичко се провалило. Богомил разбра, че той иска да и помогне.
- Тази хубава жена има нужда от подкрепа - бе казал - трудно и е сама. Не се предава и се мъчи да влезе отново в коловоза. Но напоследък много я удари съдбата. Мисля, че я гони и някакъв карък. С Кети дори ходиха на църква попът да и чете молитва...”
Таксито спря пред блока в МЛАДОСТ 4. Богомил се разплати и вдигна глава към осмия етаж на блока. Апартаментът на Литака светеше. Бяха се прибрали. Семейство Литакови решиха да върнат тази вечер едно гости, както се изрази неговият приятел .Беше някъде наблизо в съседните блокове. Богомил натисна копчето на асансьора и се облегна на стената, без да се притеснява. Асансьорът беше още в гаранция, значи почти нов. Въжетата заскърцаха над главата му, но той не им обърна внимание. Мислеше отново за Бети... наистина, нямаше и помен от онази самоуверена млада жена, изпълнена със сексапил и прекрасно самочувствие. Колко бързо и лесно може да те смачка животът... мислеше си, съчувствайки и. И я разбираше напълно. Та нали само  преди няколко години изживя подобен кошмар, който го накара да загърби родината си... ”Странна държава...” - така я определи полковник Литаков преди няколко дни.
.......................................
Бети се беше излегнала по гръб на голямото легло в спалнята. С ръце под главата, тя бе зареяла поглед в тавана. От както излезе от болницата, полагаше усилия да се успокои, но не се получаваше. Непрекъснато беше нащрек и непрекъснато очакваше да и се случи още нещо. Чудеше се как да превъзмогне това. Какво ли не опита... Дори сама си наложи самоконтрол, опитваше се непрекъснато да говори със себе си, казваше си, че всичко е вече минало и трябва да мисли за дните напред. Понякога се получаваше, но за кратко. Дори усети, че от напрежението, което не я отпускаше, не можеше да възприема ежедневието и това, което се слуваше в него. Ето и тази вечер, как и се искаше да бъде по-активна в разговорите и действията си... но като че ли всичко се получаваше насила. Дори с Богомил не успяха да си поговорят. В таксито дори почти не си говориха. Чувстваше се уморена. Ще му се извини, ще намери удобен момент и ще го помоли да я разбере. Хубаво е, че решиха да отидат на РИБАРИЦА. Няколко дни сред природата може би ще и се отразят добре. А Богомил и направи много приятно впечатление... дори и това предложение за колата. Той я харесваше. Търсеше близостта и и не се притесняваше да и го показва. Може би трябва да се замисли за поканата за гостуване, която беше и направил. Какво пък, май едно измъкване за кратко от родината, която и поднесе толкова изпитания и мъка, може би да е и за добро.

Продължава в следващия брой...

Добри  Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)