Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

В едно сърце... Ела до мене. Тихо приближи. Докосвай ме с очи... безкрайно нежен... Мига рисувай бавно... до зори.... А аз ще вдишвам погледа ти сведен. С дихание прониквай в моя дъх. Със топъл допир бавно ме разплискай. Ще се прелеем плавно и до смърт... Сърцата ще трептят в едно-единствено. От раменете плаща сам смъкни. В стихията хвърли го, на кръвта ни. Сега сме...само аз и само ти... От плът безплътни чезнем онемели. И времето е спряло. Тук, до нас. Викът ни на наслада го погуби. Над огъня ни няма никой власт. В съня безсънни нека се събудим...	Снимката В памет на Мариана Димитрова Разглеждах те на тази малка снимка. Усмихната. Доволна от живота си. И само месеци след нея си потеглила. В безкраен път потеглила си кротко. Дано да си намерила покоя. Навярно ни поглеждаш пак усмихната. Но някъде от чистото. От горе. Дали летейки, нещо си помислила?... В едно съм сигурна - надскочила си болката. Летеж над страховете. Над обидата. Преградата е фина. Долу кално е. Избрала си незнайното пред сивото. Една колонка нейде в ежедневника. Все този начин. Все едно и също. А, болката? Това, че е кървяла?.. Разбирам те. Напълно. И прегръщам.

...Обич Четирийсетдневна молитва стори. И толкова дена - във пости. Четирийсет свещи във църква пали. Поискай четирийсет прошки. Четирийсет думи за обич спомни. С четирийсет въглена - сгрей ги. Четирийсет огъня в теб запали. А после със обич залей ги... Земята, небето и брат си моли - Да сторят във тебе покоя... Четирийсет нощи в четирийсет дни... А думата само една е...	Носталгично Непоносимо тежки съсипни. Не мога да повярвам, че се случи. До черното - кафявото пълзи... Пред погледа - открай докрай разруха. Един безкрайно скръбен, жив декор. Тъгата в мен, предателски се люшва. Прорастък сух, обкрачил мощен ствол, с безумна упоритост го прегръща. Къде сте белоснежни личица, на цветове, в които вдишвах радост? Като че птици в клоните съзрях? Каква заблуда... Мъртви листи падат.

Виртуално Виртуално обичаме. Виртуално, понякога мразим. Виртуално се срещаме. Виртуално си даваме път.... Виртуални раздели. Виртуални надежди отново. Виртуално е уж... А, душите реално болят. * Виртуално очакване. Сред едно виртуално пространство. И реално безсъние. След бездушно прострелян момент. Радостта е пронизана... И си казваш - напразно... Напразно. Отбелязваш решително - вече край - с виртуалния плен. * С чаша чай в утринта пред екрана се взираш отново... Лична страница. Постинг. Нов рекомент. Зачервени клепачи... Мотивация с твърда основа. Екстрасистулен старт, във реалния ден.