Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

B периода от 10 до 15 ноември по традиция в град Котбус, Германия се проведе фестивалът на източноевропейското кино. С малък бюджет той прави първите си плахи стъпки преди 19 години, когато няколко верни почитатели на киното, изпълнени с идеализъм и ентусиазъм, реализираха мечтата си да представят на света стойността на източноевропейското кино. А то не отстъпва по сила на въздействие и емоционална интензивност на американския Холивуд и с това си извоюва правото да бъде оценено от приятелите на киноизкуството и професинално жури, сред които членове блестят имената на светила в киножанра като Ищван Сабо, Кшищов Зануси, Ицках Финци, Андреас Дрезен, Весела Казакова и др.
Котбус е стохиляден град, разположен недалеч от Берлин и Дрезден. Градът се намира в непосредствена близост до полската граница и е единствен по рода с факта, че в него живее малцинството на лужишките сърби.
По време на фестивала фосфоресцираща синя линия опасва града и показва пътя на гостите на фестивала до кинозалите. 18 900 кинофенове се докоснаха до магията на седмото изкуство. Бяха раздадени награди с рекордната стойност от 76000 евро. Холивуд си има своя “Оскар”, Берлин своята “Златна мечка”, а Котбус собственоръчно изработената уникална статуетка “Лубина” /в превод на сръбски-обичана/. Заедно с парична дотация от 18 00 евро тя се връчва ежегодно на най-добрия филм. Тази година интернационалното жури обяви единодушно за най-добра кинолента сръбската продукция “Ordinary people“ на режисьора Владимир Парисич. То определи филма като силновъздействаща и успешна комбинация от всички елементи на голямото кино: разтърсващ сюжет, талантливо актьорско присъствие, своеобразен стил и оригинална лаконичност. Кинолентата разглежда темата за личната отговорност и правото на избор в екстремни ситуации. Във филма е представена метаморфозата на новобранеца Джони, който под давлението на висшестоящите и масовата психоза се превръща от невинен юноша във военен престъпник и убиец. Ролята му е убедителна с минималистичното си и инстинктивно изпълнение. За нея сръбският актьор Реля Попович получи наградата за най-талантлив млад актьор. За най-добра актриса бе обявена 18-годишната Ана Качмарчик за участието и в полския филм “Shopping girls.” В него тя се превъплащава в ролята на наивното и невзрачно момиче Алиция, което обладано от фиксидеята да бъде като другите е готово да продаде и загуби себе си, за да притежава примамливите младежки култови вещи като мобилен телефон и маркови дрехи. Стремежът и към материалното и нетрайното погубва единствения и истински приятел.” Със специалната награда за най-добра режисура бяха удостоени руският режисьор Алексей Мизгирев за филма ”Тамбурината” и хърватският Звонимир Юрич за работата му над филма “Црнци” /в превод на хърватски “Черните”./. Публиката беше поставена пред трудното решение да избере своя любимец сред всички представени филми с времетраене от 50 минути. Като фаворити се откроиха най-скъпата сръбска продукция за всички времена “Свети Георги убива дракона“ на режисьора Срджан Драгоевич, “40-тата врата” на азербайджанския режисьор Елхин Музаоглу, чешката кинолента “Ти целуваш като бог” на Мари Поледнокова и др. Най-много гласове получи филмът “Сбогуване с Гюлсари“ по едноименната повест на киргизкия майстор-разказвач Чингиз Айтматов. Наградата “Дон Кихот” получи създаденият по истински случай албански филм ”Alive”, който пресъздава трагичната история на 26-те албански бежанци, които загиват трагично при опит да започнат нов живот извън границите на Албания.
Българското кино достойно се представя вече години наред на сцената на Котбуския филм-фест. “Мълчанието” на режисьора Красимир Крумов отнася главната награда през 1992 г., а през 2007 за най-добра кинолента бе обявен филмът на Иглика Трифонова ”Разследване”. Филми като “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” по романа на Илия Траянов, “Маймуни през зимата” на режисьорката Милена Андонова и “Писмо до Америка” на Иглика Трифонова успяха да докоснат публиката с посланието си за хуманност и с дълбокия си психологизъм. Тази година фокусът на интереса пада на държавите в региона на Черно море като Грузия, България, Румъния.и за пръв път Турция. Не случайно за лого на фестивала е избран нарът като екзотичен плод, виреещ в тези топли райони и като символ на живота и плодородието. Както 400 семена дават на нара неговата цялост, така и 143 от 35 различни страни филма, представени на фестивала се погрижиха за вълнения и коментари сред публиката на фестивала. А тя е многообразна. Сред нея са млади почитатели, пристигащи от всички краища на Германия, местни хора с културни интереси, както и творците на кинопродукциите.
Фестивалът в Котбус безспорно се утвърди не само като регионално и национално, но и като признато интернационално културно събитие, чийто марков белег е толерантността. В него по особен начин се преплитат регионалната индивидуалност и европейската интеграция. Той се радва на все по-голяма популярност. Публиката притежава своите антени за автентичнато и оригиналното и доказва това с присъствието си в препълнениете зали и в разгорещените дискусии с авторите след прожекциите. Тя копнее за филми, които макар да имат до болка тъжен завършек, ни вълнуват с общочовешките си послания и оставят в нас следи с хумаността си.
По време на фестивалните дни в Котбус кипи мултикултурно празнично настроение. Градът се преобразява изцяло и като че ли забравя провинциалното си скучно ежедневие. За няколко дни той попада в погледа на кинеманите от цял свят. А те не са малко и вече са в очакване на 20-ия кинофестивал, който ще се проведе от 2 до 7 ноември 2010 година.

Красимира Георгиева
Кореспондент на вестник “България”
в Германия