Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Майка и дъщеря постояха малко прегърнати и след това взаимно се утешиха, целувайки се по бузките. Силвето попи намокреното личице на дъщеря си, след това и нейното. Пое си дълбоко въздух и се постара да отърси налегналата я скръб в момента. Мишо я разбираше. За нея един хубав живот внезапно прекъсна, оставяйки и само прекрасни спомени от човека, който я бе издигнал в рая приживе.
- Извинявай - каза тя, стискайки навлажнената кърпичка - често си поплакваме с Хриси. И на двете ни е много мъчно и много ще ни липсва... Още не ми се вярва, макар че всяка нощ пред очите ми е кръвта, която капеше по пода. Този ден сигурно никога няма да го забравя. Спомняш ли си какво каза за ракията, когато тогава я опита... нарече я “убиец”. И защо реши да пие ракия този ден... защото каза, че я сънувал ... ”студена и хубава.” Спомняйки си всичко това, не издържах и отидох в Бистрица при една гледачка. Казах и само, че на еди кой си ден съм загубила много близък . Тя си разхвърля картите, поразгледа ги и знаеш ли какво ми  каза?
“Този твой близък, е знаел за смъртта си, очаквал я е. Той я е сънувал с всичките и подробности. Отишъл е точно на мястото, което му се е явило в съня и е направил точно това, което е видял. Имало е нещо много по-силно от него, което го е дърпало натам. Бил е като зашеметен, не е могъл да се противопостави на външните сили, които са го ръководели... На този ден той е бил обречен, макар че смъртта го е дебнела отдавна... Около него винаги е горял голям огън, било му е горещо, но точно този ден е усетил студенина. Искал е да я докосне... без да знае, че тя ще го отведе до смъртта.”
- Тази гледачка ме побърка - оживено продължаваше Силвето - как да не и повярвам, като тя ми каза всичко.
Мишо мълчаливо я бе оставил да говори. Виждаше, че е напрегната, умислена и доста объркана. Не искаше да се задълбочава и в размисли около думите на гледачката. Не че не вярваше, но обикновено имаше резерви относно тяхните способности.
- Не знам, каквото и да си мисля, истината е една - продължавайки, поклати глава Силвето, загледана пред себе си - Кубрат го няма. Излезе от живота ни и сега с Хриси ще трябва да мислим сами за бъдещето си. А какви планове само имахме...
- Мамо, мога ли да отида да си довърша картината - обади се дъщерята на Кубрат .
- Добре, майче, отиди. Ние с чичо ти Мишо ще си поговорим - каза майка и и стана заедно с нея - искаш ли още една бира или нещо друго?
- Не, благодаря - каза Мишо, поглеждайки към чашата с уискито - имам си още от Джонито.
Силвия отиде до отсрещната стена и отвори скрит зад огледалото сейф. Извади от него нещо и след това отново затвори малката вратичка. Огледалото си дойде на мястото и закри тайника. Силвето се върна с един голям плик и го остави на масата пред нея. Мишо се вгледа в плика и веднага позна, че беше от онези, дето нотариусите използваха за съхраняване на по-ценна документация.
- Миналата седмица, в сряда, ме извика нотариусът - започна Силвия - и отворихме този плик. Той се оказа завещание, оставено от Кубрат. Според написаното вътре разбрах, че 70% от комплекс “МЕДУЗИТЕ” на Слънчев бряг се наследява от единствената му дъщеря. Останалите 30% са оставени на теб.
Мишо едва не подскочи от изненада. Опита се да осмисли чутото, но никак не можеше да го възприеме.
- Сигурна ли си в това, което казваш - намести се по-удобно във фотьойла и се приготви да чуе отново това, което ще каже Силвия.
- След като го пише тук, няма как да не съм сигурна - спокойно каза  тя, почуквайки с маникюра си по плика.
- И защо ме е включил в завещанието си - зададе си гласно въпроса и веднага побърза да се обърне към Силвето - ако мислиш, че има някаква грешка, би могла да оспорваш.
- Нищо няма да оспорвам, защото мисля, че знам защо го е направил. Познавайки го много добре виждам, че е премислил всичко. Освен това, сега си спомням, че веднъж ми подхвърли, ей така, между другото: ”Ако се случи нещо с мен, искам вие двете да сте щастливи и да знаете, че много ви обичам...” - очите и се навлажниха, попи сълзите и си пое дълбоко въздух - такъв си беше, мислите му вървяха винаги пред него... Вярвай ми, но аз също съм изненадана. Особено след внезапната смърт, която го сполетя Това завещание ме уплаши. Видях се неподготвена и сама Въпреки, че се занимавах с подобен бизнес почти четири години. Тези дни реших да вляза интернет и да науча нещо повече за комплекса на морето. И това, което прочетох и видях като снимков материал, ме уплаши. “Само” 620 стаи, два вътрешни ресторанта, един ресторант - градина, два кафе-бара, два басейна, зала за бридж, зала за фитнес... и какво ли не още и “само” 98 души персонал. На фона на “СИЛВЕРАДО”с неговия персонал от осем човека... това си е направо за страх. Не се виждам... Затова имам предложение към теб. Ако искаш, да се хващаме заедно. Готова съм да работим с равен дял, фифти-фифти.
Мишо за първи път в живота си блокира. Всичко беше толкова шокиращо и същевременно просто казано, че от напрежение бушоните му прегряха. Нямаше думи... Оказа се, че онези 30%, които оформиха при нотариуса, съвсем не са били “еквилибристика със закона”, както той си мислеше тогава.
- Не мога да не си призная, че съм изненадан и объркан - започна той, поднасяйки бавно думите си - първо от решението на Кубрат и второ, от твоето предложение. За съжаление, на него не мога да благодаря. Но твойта покана за съвместен бизнес ме шокира. Ние се познаваме толкова малко с теб, че ако трябва да съм откровен, учудващо ме изненадваш. Благодаря ти, но ми дай шанс да се осъзная... Мисля, че бихме могли да поговорим. Права си, че управлението на комплекс от ранга на “МЕДУЗИТЕ” изисква доста сериозна работа...