Интервю с Павел Славов - най-младият играч в редиците на българските футболисти

Здравейте, приятели на вестник “България”! Може би се питате с кой ще Ви запозная в този брой? Както вече сте се уверили, на страниците на вестника аз Ви представям материали от различни типично мъжки области - автомобили, авиация и някои други сфери, за да доказвам колко велик народ сме ние, българите, само дето сме си оставили държавицата на произвола. Ноооо... това е друга, обширна и сериозна тема за голяма и продължителна дискусия, по възможност на пълна маса. Темата в този брой е също много сериозна и обширна, а именно футболът, от който, както знаете, разбира не само цяла България, но и целият свят. Конкретно ще говорим за българския футбол в Чикаго, който, както сами сте забелязали от публикациите ни тази година набира все по-голяма скорост и има не само много почитатели сред българската имигрантска общност, но и редица добри футболисти. Създадоха се няколко сериозни футболни отбора с отлични постижения в лигите, в които играят и много се надявам техните успехи да прерастнат в традиция за бъдещите имигрантски поколения в Чикаго и региона.
Нека се запитаме първо на какво се крепи футболът като цяло? На неговите играчи, футболисти-звезди, които ни забавляват с изпълненията си и ни карат да изпитваме наслада не само от най-любимата игра, но и от бирата, с която тя е съпроводена. Нека не забравяме, че футболистите са атлети и наред с тяхната техника на игра и тактически качества, които притежават, едно от най-силните им качества е издръжливостта, която много често е решаваща за победата. Една любима фраза на мой приятел - военен е: “Побеждава не най-силният, не най-големият или най-бързият, а най-издръжливият.” Статистически един футболист, който играе в центъра на терена, т.е. участва и в защитата, и в нападението, за 1 мач пробягва около 10 километра (около 6 мили). Може би някои от вас работят на такава дистанция и всеки ден взимат това разстояние за петнайсетина минути, но футболистът го пробягва за 90 минути, и то на много високо темпо.
А задавали ли сте си въпроса какви са били звездите на футбола, преди да станат такива? Те са били таланти, млади надежди, изгряващи звезди.
Днес ще си поговорим с една млада надежда на българския футбол в Чикаго - Павел Славов. Едно хубаво и благозвучно българско име, на пръв поглед едно от многото имена на български футболисти. Ще бъдете много изненадани, обаче, когато разберете кой е човекът, който стои зад него.
Павел е най-младият играч на футболен клуб Миньор Чикаго. Той е само на 13 години. Независимо от крехката си възраст, вече се чувства готов и успешно се бори на терена с играчи, които са дори два пъти по-големи от него - не само на възраст, но и физически. Той също е една от младите надежди и водещи фигури в ансамбъла за народни танци “Верея”, но неговите изяви там ще бъдат тема на наш по-следващ разговор. Павел Славов е роден на 12.06.1998 г. в град Разград. Живее със семейството си в Чикаго от 5 години. Павел е част от едно любвеобилно семейство, което обича да се весели и винаги да си изкарват забавно. Баща му Свилен е физиотерапевт. Павел също като него е здрав, издръжлив и винаги готов за шеги. Майка му Женя е детска учителка. От нея Павел е наследил чара и обаянието си или както казват хората е одрал кожата на майка си. Те са едно задружно семейство. Винаги споделят радости и тревоги в забързания ден на българския имигрант.

Кога реши да започнеш да се занимаваш с футбол?
Да ти призная, от както съм проходил ритам топка, но се занимавам интензивно с футбол от 7 годишен.

Сам ли го реши или беше под влиянието на някой от твоите родители?
Не е било под ничие влияние. Моят дядо, който е бил футболист (аматьор, разбира се, не професионален играч), когато ме видя как ритам ми каза, че футболът е моят спорт.

Защо избра точно футбол, а не примерно баскетбол, волейбол или тенис?
Защото футболът ми е в сърцето.

Колко пъти в седмицата тренираш? Как намираш време да съчетаваш тренировките с училищните ти занимания и домашните?
Тренирам четири дни в седмицата. Как намирам време - ами трудно, но имаш ли желание, всички трудности се преодоляват по-лесно.

На какъв пост играеш и на кой пост се чувстваш най-пълноценен на терена?
Винаги съм бил централен нападател и на този пост се чувствам най-полезен за отбора.

Кое училище посещаваш, има ли то футболен отбор?
Friendship Junior High School. За съжаление, училището няма футболен отбор.

Какво ти носи футболът, как се чувстваш, когато си на терена?
Футболът ми носи удоволствие, а на терена се чувствам в свои води - там е моето място.

Кое твое качество оценяваш като най-силно, което ти помага най-много на терена: бързина, техника, точен удар, силен удар, издръжливост?
За да си добър футболист, трябва да притежаваш всички изброени качества и аз се стремя точно към това. Но за това са необходими много, много тренировки.

Какво е усещането да се изправиш лице в лице със съперници, които са ти батковци или дори са близки до възрастта на баща ти?
Усещането е перфектно, на терена всички сме равни и за мен няма значение кой на колко години е.

Толерантни ли са твоите съотборници и противници към твоята възраст или те приемат като равен на тях?
Мисля, че отговорих вече на този въпрос. На терена всички сме равни.

Кой мач е оставил най-ярка следа в паметта ти като труден, запомнящ се двубой, в който ти си дал всичко от себе си?
Всеки мач оставя по нещо в мен, но най-запомнящият се до момента е първият ми мач с Миньор преди една година, когато вкарах дебютния си гол.

Кой е любимият ти отбор? Кои български и световни футболисти са твоите идоли?
Манчестър Юнайтед. Димитър Бербатов и Лионел Месси са ми по-скоро любимите играчи.

Присъствал ли си на мач на Манчестър Юнайтед и как се чувстваше тогава?
Това ми е мечта и мисля в най-скоро време да я осъществя.

Имаш ли си приятелка/гадже?
Нямам време за това в момента, а и мисля, че не съм престарял. Всичко с времето си, въпреки че като се замислиш, сега му е времето, но ще ги караме едно по едно. Засега училището и футболът са по-важни за мен.

Какви са бъдещите ти футболни планове?
Планове не обичам да правя, ще продължавам да давам всичко от себе си, а пък каквото дойде - добре дошло.

- Какви са хобитата ти, освен футбола, ако го приемем за хоби?
Другото, което много обичам са народните танци. В момента играя в ансамбъл “Верея” с ръководител Константин Маринов.

- Разкажи някой любим виц?
- Тате, тате, ние цигани ли сме?
- Да, тате, цигани сме.
- Тате, тате, а ние големи цигани ли сме?
- Да, тате, от най големите.
- А, тате, защо тогава не сме от ЦСКА?
- Еееее, синко, чак такива цигани не сме.

- Разкажи някоя смешна случка от детството ти?
Един ден играех футбол с моите приятели в училище в България и ритнах топката доста силно и без да исках, уцелих прозореца на една стая. Госпожата ми се скара и ми каза, че ще трябва да купя нов прозорец.

- Какво е любимото ти ястие/храна?
Любимото ми ястие е домашна пица, която майка ми прави. Любима ми е, защото знам, че тя я е направила.

- Какво обичаш да пиеш?
Честно казано, не обичам много газирани напитки, но едно от любимите ми неща за пиене е Sprite.

- Коя е любимата ти марка коли и защо?
Любимата ми кола е Мерцедес-Бенц, защото е бърза и изглежда великолепно и отвън, и вътре.

-Какъв искаш да станеш, като порастнеш и защо точно такъв?
Искам да стана футболист, защото ще правя нещото, което винаги съм искал да правя професионално и ще мога да се запозная с някои от най-известните звезди на футбола.

На кого би искал да благодариш и за какво?
Естествено на моите родители, защото благодарение на тях съм на този свят и съм това, което съм, а то не е никак малко.

Какво ще пожелаеш на читателите на вестник “България“?
С настъпването на Коледните и Новогодишни празници пожелавам на всички българи много здраве, щастие и късмет.
Благодаря ти за отделеното време. Желая на теб и семейството ти здраве, успехи и весело изкарване на Коледа и Нова година!


Веселин Андреев
Специално за вестник “България”