Интервю на Стефка Христозова с изтъкнатия български музикант в навечерието на неговия съвместен концерт с Енчо Тодоров в Чикаго на 6-ти март
- Г-н Милев, поводът за разговора ни с вас е предстоящият ви съвместен концерт в Чикаго заедно с цигуларя Енчо Тодоров. Концертът, организиран от вестник “България” ще се състои на 6-ти март и е посветен на два празника, всеки от които по един или друг начин се е превърнал в част от душевността на българите: 3-ти март - Националния празник на България и 8-ми март - Международния ден на жената. С какви чувства приехте предложението за тази изява в Чикаго?
- Всяка среща с българи е вълнуваща, особено на най-българския празник 3-ти март. В Чикаго съм свирил няколко пъти и винаги се връщам с най-голямо удоволствие, защото тук е най-многобройната ми българска публика.
- Живеете в САЩ от 1999 година. Освен това в дългата си над 40 годишна музикална кариера сте свирили в много държави в Северна Америка и Европа. Коя е вашата любима публика или ако мога така да перифразирам въпроса си коя публика разбира най-пълноценно и цялостно вашата музика?
- Естествено българската публика е тази, с която взаимно се разбираме най-добре. Свирил съм и пред публика напълно незапозната с традициите в българската музика и тя винаги се е приемала изключително добре.
- Вълнувате ли се от музикалните си срещи с българи в САЩ? Как бихте описали публиката си тук в Америка, различава ли се тя от тази в България?
- Срещите ми с българите в САЩ са винаги много вълнуващи. Публиката ми в САЩ е много по-емоционална от тази в България, защото българската музика далече от родината е израз на национална идентичност и лек за носталгията.
- Нека да се върнем по-назад във времето. Произхождате от семейство с музикални традиции - вашият баща Атанас Милев е именит акордеонист и новатор в областта на българската фолклорна музика. Той ли е фактора, допринесъл най-много за това още от ранна детска възраст да започнете да се занимавате с музика? Разкажете как се зароди тази любов към музиката в детето Иван Милев.
- Разбира се, един от главните фактори е баща ми, но не мога да не спомена и дядо ми, който беше много добър цигулар. Заобиколен от музика още от най-ранна детска възраст, любовта ми към нея се зароди по естествен път.
- Акордеонът е характерен инструмент за българската народна музика. Вие защо избрахте точно него? Какво може и какво не може да се изсвири на акордеон?
- Защото това е инструментът, на който може да се изсвири всичко - от класика до народна музика, както соло, така и акомпанимент. Също, това е инструментът, с който най-добре мога да изразя себе си и който най-добре приляга на моето музикално въображение.
На акордеон може да се изсвири абсолютно всичко. Той може да звучи като друг инструмент, на него се изпълнява мелодия, акомпанимент и ритъм. С една дума, това е инструментът - оркестър.
- След повече от 40 години “съвместно съжителство” как бихте определили мястото на акордеона във вашия живот - като средство за препитание, изразно средство на вашите чувства, приятел... Помогнете ми да намеря правилната дума за ролята му.
- Акордеонът е моята душа, моето слово и моят най-добър и верен приятел.
- Кои са вашите учители в музикалния занаят?
- Мога да кажа, че съм закърмен с музика, тъй като моите първи учители бяха баща ми и дядо ми. По-късно съм се учил от Никола Йотов - Духтето, Димитър Димитров и Мишо Михайлов.
- Свирили сте с известни български музиканти - Иво Папазов, Юри Юнаков и много други. Може би вие ще изброите повече имена. Кой е най-необичайният и вълнуващ концерт или момент, който никога няма да забравите?
- Траен отпечатък в моите спомени е оставил мигът, когато едва петгодишен съм свирил с Рамадан Лолов с моя първи инструмент - моето барабанче.
Интересен и вълнуващ за мен беше експериментът ми, когато за първи път включих брас в народен оркестър. Мога да кажа, че експериментът беше успешен и се прие много добре от публиката.
- България се гордее с големи български таланти. Имате ли любими музиканти, с коиото предпочитате да свирите? И ако мога да разширя въпроса - с кого от световно известните музиканти мечтаете да свирите?
- Обичам да свиря с всички музиканти, с които се получава магията, наречена музика.
- След повече от 40 години в музикалната сфера можете ли еднозначно да определите какво означава музиката за Вас?
- Музиката е моят живот!
- Освен забавление, музиката е и провокация към публиката. Как провокирате Вашите почитатели?
- Провокирам моята публика с неочаквани и нетрадиционни музикални цитати от джаз и класически пиеси. Публиката от своя страна, с реакцията си провокира моето музикално въображение, така че това е двустранен процес.
- Един малко по-болезнен въпрос - как се стигна до това България да бъде залята от чалгата?
Въпросът е прекалено болезнен, за да мога да го коментирам.
- От 2002 година датира съвместният ви музикален проект с цигуларя Енчо Тодоров - Ivan Milev Band. Заедно с него по уникален начин съчетавате вашите два инструмента - акордеон и цигулка. Къде е тайната на тази магия?
- Енчо е изключително добър музикант и мисля, че тайната е в това, че нашите идеи в музиката взаимно се допълват, а също и много положен труд.
- На сцената вие обичате да импровизирате, а в живота обичате ли предизвикателствата?
- Импровизацията е начин на мислене, помага и в живота.
- Какъв вид изпълнения обичате - на живо пред публиката или в студио? В какво се състои удоволствието да свирите пред публика? Къде свирите на живо в момента?
- Винаги предпочитам да свиря на живо, защото изпитвам удоволствие от диалога с публиката. Свиря сам, с Енчо или с оркестри из цяла Америка.
- Какво още не сте успял да направите във Вашата музикална кариера?
- Да запиша новите си композиции с голям симфоничен оркестър.
- Правите ли компромиси заради музиката и ако да - какви са те?
- Случвало ми се е да свиря, когато съм болен или тъжен. В момента, в който докосна клавишите, светът се преобразява.
- В момента върху какви музикални проекти работите? Какво предстои на Иван Милев в професионален план?
- С Енчо ни предстои турне в Калифорния във връзка с един друг много важен български празник - Св. Св. Кирил и Методий, а също и ново CD.
- Благодаря ви за вниманието и откровеността, с която отговорихте на моите въпроси. За раздяла пожелайте нещо на българите в Чикаго, които очакват вашия концерт на 6-ти март.
- Съхранете българското в душите си, то щи ви бъде опора в живота далече от Родината.
Кой е Иван Милев?
Иван Милев е явление в съвременната Балканска фолклорна музика. В дългогодишната си музикална кариера като акордеонист (над 40 години) той се утвърждава като един от създателите на правилата на Балканската фолклорна музика. Неговият уникален стил е своеобразна смесица от класическа музика, джаз, Източно-европейска музика и мелодии от Средния Изток.
Милев произхожда от семейство на известни музиканти. Още от ранните си детски години той изучава тайните на българската фолклорна музика от своя баща, Атанас Милев - прочут акордеонист и новатор. Атанас Милев е основател на Оркестър “Първомай” - първият състав, който при изпълнението на фолклорна музика използва класически инструменти. По-късно Иван учи в музикалното училище в Асеновград. През 1970 г. продължава обучението си в Средното музикално училище “Добрин Петков” в Пловдив, където завършва с две специалности - перкусионни инструменти и акордеон.
След това Иван започва да работи като изпълнител, учител и диригент в неговия роден град Дълбоки извор. По това време той започва да композира и фолклорна музика.
През 1978 година Иван Милев създава свой собствен оркестър - “Младост”. Оркестърът участва в многобройни фестивали, събори, концерти, музикални предавания на Българската национална телевизия. Изключителното представяне на Иван и неговата музикална дарба му спечелват широка популярност из целия Балкански регион. Иван и неговият оркестър “Младост” се превръщат в емблема на сватбарската музика от Балканския регион през 1970-те, 1980-те и 1990-те години на миналия век. Неговият първи албум “Цигански песни” (1978), записан заедно с известния изпълнител Иво Папазов и певеца Иво Барев, го превръща в един от основните стълбове на Българската фолклорна музика.
По време на своята дългогодишна кариера Иван Милев получава признанието не само на публиката, но и на музикалната критика. Той печели много награди със своя неподражаем талант. Неговият оркестър е носител на първи награди на Първия, Втория и Третия Национални фестивали за оркестри и музикални изпълнители, организирани от Министерството на културата и Държавния комитет по музика във Варна (1986 г.), Стара Загора (1987 г.) и Враца (1988 г.) Оркестърът печели също Първия и Втория национални събори в Стамболово през 1985 г и 1986 г., организирани от Държавния комитет по музика и Асоциацията на музикантите. Издаденият по-късно албум с участието на лауреатите от Стамболово събира на едно място спечелилия първо място Иван Милев, класираните на второ място оркестър “Канарите”, третия Георги Янчев и изпълнителя на публиката Иво Папазов. По същото време Иван прави съвместни записи също с Атанас Вълчев и Националния фолклорен ансамбъл на Българската национална телевизия и радио.
Музикалните изпълнения на Иван са познати на широката публика и в Европа - той е имал многобройни турнета в Германия, Австрия, Турция, Гърция, бивша Югославия. Автор е също на албума “Дванадесет фолклорни композиции за два акордеона” (1999).
Иван Милев е учител на много изпълнители на етно музика - Юри Юнаков, Осман, Васил Ангелов и други.
През 1999 година Иван пристига в САЩ и започва съвместна работа с един от своите бивши ученици - саксофониста Юри Юнаков. Заедно те участват в множество етнически фестивали и турнета в Северна Америка и Европа. Признание за неговия талант са и двете му участия във Вашингтон в тържествата, посветени на Деня на независимостта. Паралелно с изпълнителските си изяви, той продължава и преподавателската си дейност. През 2001 г. заедно с Юри Юнаков записват и албум с Балканска циганска музика.
В началото на 2002 г. в Ню Йорк Иван Милев среща цигуларя Енчо Тодоров. Много скоро след срещата двамата започват съвместните си изяви като дует в различни музикални клубове и културни събития в Ню Йорк. Подкрепени от своите приятели и публика, Иван и Енчо създават и своя група - Ivan Milev Band, която участва в различни клубове и фестивали в Северо-източната част на САЩ.
Междувременно Иван записва и музиката към филма “Everything is Illuminated” на режисьора Liev Schreiber с участието на актьора Elijah Wood, добил своята популярност в трилогията “Властелинът на пръстените”.
През 2006 година Ivan Milev Band записва своя дебютен албум “Полетът на Крали Марко” (The Flight of Krali Marco).
Стефка Христозова
вестник "България"
|
|
|
|
|
|
|
| ||



За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...












