Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

“Музиката не може да е фон - тя трябва да е вдъхновена и вдъхновяваща”


- Здравейте, г-н Тодоров. Само след броени дни - на 6-ти март, в Чикаго ще се състои вашият съвместен концерт с изтъкнатия български акордеонист Иван Милев. Концертът е организиран от вестник “България” и е посветен на два уважавани от българите празника - Националния празник на България 3-ти март и Международния ден на жената 8-ми март. Какво да очакват зрителите от тази уникална среща?
- Много хора и ръченици. Нека очакват да чуят любимите си български и балкански песни. И да се забавляват до зори.

- Вие сте класически музикант - завършил сте специалност цигулка в Софийската музикална академия в София, а по-късно и в Manhattan School of Music, New York. Защо избрахте класическата музика като начин на изразяване - тя ли най-точно изразява лиричността, сложността и комплексността на вашата душа?
- Още от детските ми години бях повлиян от учителите да се занимавам с класическа музика. Тя е в основата на много останали музикални стилове. Класиката определено допринася към душевните ми качества, но тя не е единствения музикален жанр, който ме дефинира.

- Защо избрахте цигулката като изразно средство? Какво е за вас цигулката?
- Баща ми беше цигулар и по стар български обичай, синът му го последва. Животът ми като цигулар е бил предопределен от самото начало. С времето инструментът се превърна в повече от професия - цигулката е неотлъчна част от живота и характера ми.

- Като всяко същество от женски пол, вероятно и цигулката проявява капризи и странности. По какъв начин успокоявате нейните “женски страсти”?
- С повече употреба. Шегата настрана, за да накараш цигулката да свири както трябва, са необходими упоритост и постоянство - часове упражнение всеки ден.

- Кога за първи път разбрахте, че искате да се занимавате с музика? Какво е за вас музиката и каква роля играе тя във Вашия живот?
- Както казах по-рано, отрастнах в музикална среда и по настояване на баща ми, прекарах детството ми в свирене на гами. Въпреки че ми беше трудно да се концентрирам и повече ми се играеше с приятели, свиренето ми се отдаваше и бързо напреднах музикално.
И някъде тогава разбрах, че едва ли ще се занимавам с друго, освен с музика.
Музиката за мен не може да бъде фон. Може да се каже, че съм капризен по отношение на музиката - изпълнението трябва да е акуратно и интересно, за да го слушам, особено повече от един път. Като изпълнител и слушател, музиката за мен трябва да е вдъхновена и вдъхновяваща.

- Музиката е процес на постоянно развитие на автора и предишният опит, който той е натрупал, води винаги до нещо ново. Докъде стигат Вашите музикални амбиции?
- С моето творчество бих искал да съхраня невероятния и необятния жанр, който е българската музика, и да допринеса към нейното разпространяване.

- Вашата кариера на Бродуей започва през 2004 година като цигулар в шоуто “The Immigrant: A New American Musical.” Разкажете ни нещо повече за това шоу, което отвори вратите пред вас към Меката на изкуството - Бродуей. Не намирате ли нещо символично между името на шоуто и вашата лична емигрантска съдба?
- Определено е голямо съвпадение, че един имигрант се добра до Бродуей с шоу, наречено The Immigrant. Мюзикълът разказва за един еврейски преселник от Европа, който идва в САЩ да си търси късмета, и с много усилия постига професионално и семейно щастие. Не са ли тези причините за повечето имигранти?

- По-късно кариерата ви продължава с участието ви като цигулар в редица други представления на Бродуей - “Chita Rivera: The Dancer’s Life” през сезона 2005-2006, класиката “Fiddler on the Roof” през 2004-2005 заедно Harvey Fierstein и Rosie O’Donnell. Безспорно това е един безценен опит, който оказва влияние върху цялостното ви по-нататъшно музикално развитие. Какво е за вас Бродуей? Какво ви дава и какво ви взема ежедневния досег с това място, което е притегателна сила за почитателите на музика от цял свят? На какво ви научи Бродуей?
- Бродуей е неизменно центърът на американската музикална култура. Всяко представление е едно музикално изпитание, защото похватите, които се изискват не са само класически, но и кънтри, джаз, рок и много други. Така че всяко шоу, което съм свирил, ми е предоставило възможност да натрупам опит в различни музикални жанрове.

- Наскоро свирихте на Бродуей - цигулар бяхте в шоуто “Shrek: The Musical.”, което е носител на наградата Tony. Лесно ли е да си част от екипа, създал и пресътворил на сцена този мюзикъл? Отворете малко завесата за някои тайни зад кулисите, които остават невидими за нас, зрителите.
- По случайност останалите музиканти в екипа на “Shrek: The Musical” бяха мои добри приятели, така че от самото начало колективът ни беше много сплотен. Мюзикълът беше доста скъпа продукция на Dreamworks, които бяха инвестирали десетки милиони долари, за да го пресъздадат на театрална сцена. Продуцентите планираха този мюзикъл да продължи с години, но за съжаление, лабилната икономика се отрази на посещаемостта на Бродуей. Въпреки че едно шоу като Шрек може да има голям потенциал и финансова подкрепа, това не означава, че ще е хит и че ще оцелее.

- Участвал сте като цигулар и в турнетата на рок певицата Sheryl Crow и легендите на соул музиката Hall & Oates. Явно е, че «тясната специализация» само в отделен жанр е непознато понятие за вас. Откъде идва тази вътрешна потребност да изпълнявате музика от различни музикални жанрове? Какво ви носи това жанрово разнообразие?
- Обичам разнообразието и предизвикателствата. Освен това, така нареченият crossover или преплитане на музикални стилове е много популярен в Америка в момента.

- Кои са хората, без които не бихте постигнали всичко това? На кого, освен на вашия талант и упорит труд, дължите успехите си?
- Много от успехите си дължа на моите колеги, които ми помагат и дъхновяват да приемам нови музикални предизвикателства.

- Имайки досег с толкова разнообразна музика и изпълнители, кой е авторът и музикантът, които ви вдъхновяват най-много? Кои са вашите кумири в музиката?
- Иван Милев е музикантът, който продължава да изпъква за мен със своята оригиналност и перфекционизъм като изпълнител и автор. Още като малко момче ходих да го слушам по надсвирвания, панаири и сватби, и бях изумен от неговата артистичност и музикалност. След толкова години продължавам да изпитвам същото възхищение към него всеки път, като го чуя, дори и на репетиции.

- С кой изпълнител мечтаете да свирите заедно на една сцена?
- Тази мечта продължава да се сбъдва всеки път, като свиря с Иван Милев. Желанието ми е да свирим заедно не на една, а на много сцени.

- Ако трябваше днес да избирате, бихте ли избрал отново пътя на музиката за своя съдба?
- Абсолютно, не бих заменил музикалната професия за нищо друго.

- Какво е мястото на класическата музика в живота на съвременния човек?
- Класическата музика има все по-голямо място в живота на съвременния човек, без той да го осъзнава. Класическата музика е водеща във филми и реклами, и все повече поп, рок и дори хип-хоп изпълнители я съчетават в своите творчества.

- Учил си и си работил и в България, и в САЩ. Има ли разлика в публиката и във нейните музикални възприятия? Имаш ли любима публика?
- Любима публика според народност нямам. Предполагам, че българската публика свързва българската музика с душевност, семейни поводи и обичаи, а американците намират музикалността и изпълнението за оригинално, различно от това на другите народи.

- Какво знае американската публика за българския фолклор? Чувстваш ли се като посланик на България в САЩ - всеизвестен е фактът, че българската култура и българските изпълнители изпълняват тази функция много по-пълноценно в сравнение с официалните представители на българската държава.
- Интересно беше за мен да разбера колко образована е американската публика. Много американци, които са почитатели на българска музика, не само са верни фенове на всеки концерт, но и учат народни танци и формират музикални школи за българска музика из САЩ.

- Какви са вашите търсения като изпълнител и композитор? Откъде идва вдъхновението при вас да свирите и да създавате музика? Какво и кой може да ви вдъхнови?
- Вдъхновението ми идва от моите колеги - дали това ще е Иван Милев, който винаги е оригинален и точен в изпълнението си, или американски колеги, които са уникални класически изпълнители, но с лекота имповизират в кънтри и джаз.

- Определяте ли се като успял артист? Какво е всъщност вашето определение за успял в света на шоубизнеса? Зависи ли това определение от вътрешния мироглед на изпълнителя, от неговите морални качества и от целите, които той е поставил пред себе си?
- Успехът се определя по-различен начин от всеки човек. Според мен, публиката може да съди дали един артист е успял.

- За какво мечтаете в професионален план?
- Бих искал да продължаваме да свирим с Иван не само в САЩ и България, но и навсякъде из света.

- Кое е най-голямото предизвикателство във вашата работа?
- Да подържам постоянството, което изисква свиренето. Животът е все повече забързан и задълженията, които се натрупват с времето, лесно отвличат вниманието. Да успееш да се абстрахираш от ежедневните житейски дразнители и изкушения, и да на мериш време за свирене, е всекидевно предизвикателство.

- След такова натоварване как релаксирате? Много музиканти предпочитат антипода на музиката - тишината, за да могат да се възстановят. Каква е вашата рецепта - вие обичате ли да «слушате» тишината?
- Тишината определено помага за изчистване на съзнанието и успокоение на слуха. Физическите тренировки също допринасят за възстановяването на организма, а и засилват мускулите да издържат по-дълго на напрежението следващия път.

- От 2006 година датира съвместният ви проект с изтъкнатия български акордеонист Иван Милев, довел до създаването на Ivan Milev Band. С какво ви привлече фолклорната музика? Разкажете за първия си досег с този жанр и кои струни на вашата душа и на вашата цигулка той докосна?
- Народна музика слушам от малък. Българските музиканти от ранга на Иван Милев бяха първите истински виртуози, които имах възможност да чуя на живо по панаири и надсвирвания. Като ученик на класическа музика аз бях впечатлен от бързината и мелодичността на народната музика, и техниката на изпълнителите. Българската музика има изключителен коефициент на трудност технически, а и вариациите на мелодиите в различните райони на страната са умопомрачаващи. Иван е енциклопедия не само на българска, но и на балканска музика. Той ме е вдъхновявал и ме вдъхновява да се занимавам с фолклорна музика.

- Вие концертирате с Ivan Milev Band из целите Съединени Щати и се радвате на голяма популярност и внимание сред българите. Как ви приемат българските емигранти тук? Различни ли са като възприятие и чувствителност от публиката в Родината ни?
- Българската публика е винаги сърдечна и изскрено се забавлява, когато чуе хубава българска музика, дали по света или у нас. Независимо дали са в България или в чужбина, любителите на народна музика ценят нашия фолклор и традиции.

- През 2006 година групата записва своя дебютен албум - The Flight of Krali Marco. Разкажете ни нещо повече за него - каква музика включва, кои са авторите му, какво творческо виждане за българската музикална традиция преобладава в него и къде може да бъде намерен от българите, които проявят интерес да го купят. Самото име на албума е насочващо -приказният герой Крали Марко, олицетворение на силата и юначността на българския народ. Каква приказка разказвате с този албум?
- The Flight of Krali Marco включва народна музика от Балканите - предимно българска от различни райони, но и сръбска, румънска и унгарска. Иван Милев е композиторът и аранжорът на албума.
Част от него може да чуете на http://www.myspace.com/ivanmilev.
Албумът може да бъде закупен дигитално на iTunes, а може да бъде поръчан за доставка в CD формат на http://www.cdbaby.com/cd/ivanmilevband.

- А да очакваме ли скоро нов албум на Ivan Milev Band?
- В момента с Иван работим над нова музикална програма, която се надяваме да запишем тази година.

- Какво е твоето послание към любителите на стойностна музика, които с нетърпение очакват концерта ви с Иван Милев в Чикаго на 6-ти март?
- Нямам точно послание, но бих искал да изразя голямата си благодарност към всички любители и организатори, благодарение на които се запазват българските традиции чрез осъществяването на този празник.

Кой е Енчо Тодоров?
Българският цигулар Енчо Тодоров е класически музикант, чийто богат репертоар включва изпълнения от различни музикални жанрове - от Брамс до Бродуей. Концертирал е с рок певицата Sheryl Crow и легендите на соул музиката Hall & Oates. В момента е цигулар на Бродуей в шоуто “Shrek: The Musical.”, спечелило наградата “Tony”.
Eнчо е завършил Софийската музикална академия в София и магистърска степен по цигулка в Manhattan School of Music в Ню Йорк в класа на Ariana Bronne. Свирил е в редица класически оркестри - Manhattan Chamber Orchestra, Haddenfield Symphony, Key West Symphony Orchestra и много други.
Още от детските си години Енчо е вдъхновен от Балканския фолклор, но едва през 2002 година започва да изпълнява музика от този жанр, след срещата си с легендата на Източно-европейската фолклорна музика Иван Милев. Заедно създават групата Ivan Milev Band, с която свирят из целите Съединени американски щати. Първият им дебютен албум The Flight of Krali Marco е записан през 2006 г.

Стефка Христозова
Вестник “България”