Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Казвам се Антоанета Манова и съм на 19 години. Живея в Чикаго от 4 години и може би това ме накара да започна да пиша. Бях на 15, когато започнах да пиша стихотворения, отначало беше на шега, записвах си някоя друга рима на лист хартия, но постепено се превърна в нещо по-сериозно. Също така рисувам. Изкуството е голяма и важна част от моя живот, в него намирам спокойствие и опора, когато имам нужда. Това е моят начин да изразявам чувствата и мислите си.


Буря

Като буря ти през мен премина
и със себе си понесе всичко,
с моята болка ме оставяш да загина,
без мечти, без любов, без нищо...

След теб остана пустота
и никъде неводещи пътеки
и в ъгъла сгушена сама,
какво спечели от нас всеки...

Като пороен дъжд надеждите отми,
без капка яд продължи напред
и огъня след теб потуши,
и внесе хаос в моя ред...

Но знам, колкото и да горчи
бурята ще дочакам да се върне
и щом с все сила ме връхлети,
аз пак ще се втурна да я прегърна.

И нека хаосът пак настъпи,
и нека ме боли,
но сърцето ми дори разбито
пак за тебе ще тупти.

Надежда

Надеждата изгрява с първите лъчи
и тъй бързо тя залязва с първите сълзи,
тя по своя път поема и теб оставя пак сама
и като малко дете ти заплакваш, но няма да се върне тя.

Първо те обнадеждава,
После сърцето ти разбива,
но каквото и да правиш,
тя винаги си отива.

Не смей да плачеш ти отново
и не вярвай, че ще дойде дори за кратък срок,
но ако надеждата случайно завърне се
ти усмихни се и кажи “Аз научих своя урок”.



Пореден път

За кой ли път мълчим, не казваме и дума,
за кой ли път оставяме нещата пак така,
нашите грешки в прах потънали
и крилата от умора скършени на две.

За кой ли път безмълвни, гледаме виновно,
за кой ли път отива си от нас любовта,
но сили този път никoй няма да я върне
и тя си тръгва от нас, уморена, сама.

За кой ли път стените пак ни гледат
как багажа си събираме със теб,
и вратите отворени скърцат и зеят,
чакат да бъдат затворени те..

За кой ли път часовникът тик-така,
изтече ни времето прошепва без глас,
и стрелките се гонят, подскачат,
в очакване да си тръгна и аз.

За пореден път виждам в очите ти
онзи страхливец, които беше преди,
промяната някъде скрита е ...
обръщаш гръб...върви!

За кой ли път свеждаш отново глава,
очаквайки своето рамо да подложа,
но този път ме научи така
да обърна гръб и аз, напред да продължа.



Няма те

В твоя снимка аз потъвам
и спомени затрупват ме за миг,
очите със сълзи се пълнят
щом знам - до мен няма да си ти.

Първата целувка изгаря ме,
завръща се и този ден,
сърцето разтуптяно стене
“Ела, бъди със мен!”

Твоите очи ме все преследват,
празна е моята душа,
дихание по кожата усещам,
но сутрин будя се сама.

Ухание на парфюм ме гони,
но свеждам тъжно аз глава,
с безнадежден поглед крача,
все напред. И все сама.



Сама

Когато теб те няма, чувствам се сама,
живея в илюзия измислена една,
опитвам се да видя светлина,
но търсейки умирам бавно в тишина.

Когато теб те няма, чувствам се излишна,
в свят от лъжи нищо аз не виждам,
като в гора изгубена и замечтана,
клони преплетени и спасение няма.

Когато теб те няма, плача тихо и витая,
нейде, където сърцето ми вижда безкрая
и падам, наранявам се, опитвам аз да стана,
но уви сили не достигат и потъвам неразбрана.

Когато теб те няма, часовникът е спрял,
сърцето ми не бие, животът ми края е видял!



Тя

Щом погледнех в нея
сърцето ми силно туптеше
и сякаш някаква идея
в мен дълбоко тя гореше,
очите и сини, взиращи се в мен,
усмивката прекрасна, улавяща ме в плен,
дъхът ми спира, щом я зърна,
разтрепервам се, искам да я прегърна,
протягам ръце и близо съм вече,
когато в студена пот будя се вечер.
Всичко сън е било
И отново лягам с опит да заспя,
С надежда пак да срещна
моето момиче през нощта.



Без изход

Себе си търся в купчина несбъднати мечти,
към мен се връщат в тъмнината счупени сълзи
и тайни изоставени в мрака надничат,
към мен протягащи ръце, но те не ме обичат.

Отварят се към миналото скърцащи врати,
чакайки да се завърна там, където си ти,
но аз на инат бягам все напред
и все препъвам се, нещо не е наред.

Нищо не виждам, но продължавам сама,
обръщам се назад, взирайки се в непоносимата тъма,
потайно промъкват се късчета любов,
да ме догонят в нечий друг живот...

Видях проблясък нейде надалече,
но се спрях,загубих сили вече
и сякаш за миг всичко ме догони
и ето отново сълзи аз пророних.

Любов и надежда - за мене са блян
и разбирам, оставам вечно заключена там!



Сбогом

Не ме чакай, аз няма да се върна,
сама по своя път поех,
не чакай аз да се обърна,
от песента изпях своя куплет.

Не ме търси, мен ме няма,
телефонът ми счупен е за теб,
не тъжи, че съм останала,
утре на друга ще дойде ред.

Не идвай на вратата ми да чукаш,
тя залостена ще е
и прозорецът затворен,
не идвай повече...



Театър

С теб кукли сме в театър,
ролите си знаем добре,
ту се смеем, ту плачем,
но щастливи с теб не сме.

С теб кукли сме в театър,
сценарият трагичен e,
редовете наизуст ги знаем,
за едно момиче и едно момче.

Щом завесите се спуснат,
заплаквам тихичко за теб,
с тоз сценарий от теб написан
разби моето куклено сърце.

Галерия: