В памет на Жан-Клод

Лиляна Терзиев

Жан-Клод Денат де Гюиевон
13 юни 1935 - 18 ноември 2009

На 18 ноември 2009 г. почина Жан-Клод де Гюиевон - съпруга и вдъхновен поддръжник в реализацията на идеите на световно известния артист, роден българин, Кристо Явашев - Christo.
Честване в памет на Жан-Клод се проведе на 26 април 2010 г. в Metropolitan Art Museum в Ню Йорк.

Всички, които я познавахме, застанали безмълвно пред нестихващите в душите ни спомени, си даваме сметка за създаването на тази уникална симбиоза, излъчваща с двойна сила тяхното общо желание да представят света в друга форма и измерение - облечен, надиплен, искрящ, поетичен и мъжествен за чисто естетично преживяване.
Така, както Кристо бе въоръжен със смелостта на тракийските и българските си прадеди и строеше грандиозните си идеи в произведения, рисунки, колажи, чертежи, изчисления, Жан-Клод, надарена с дипломатичността, упоритостта, организационните способности на френските си прародители и с голяма всеотдайна любов към Кристо, работеше неотлъчно до него.
Заедно обмисляха и пресмятаха последната подробност и детайл за успешното осъществяване на идеите им.
Жан-Клод пое отговорността да координира стотиците хора, ангажирани в изпълнението на място на проектите и да се грижи изключително за финансовата страна, като беше Жан-Клод и Кристо Явашев единствената отговорна за продаването на картините, колажите, графиките и осигуряване на финансовата база. Жан-Клод и Кристо се обрекоха сами да плащат разноските по реализацията на проектите си. А разноските бяха огромни. Само за последния им проект “Портите” (The Gates) в Ню Йорк в Central Park, бяха необходими 21 милиона.
Светът познава и други артисти и техните жени, обединени с любов, идеи, вдъхновения. Само да споменем сюрреалиста Салвадор Дали и неговата жена, рускинята Халина Диаканова. Тя беше негова вдъхновителка, модел и философски катализатор на сюрреалистичните му творения.
При Кристо и Жан-Клод гигантският характер на реализираните мащабни идеи изискваше още любов, вдъхновение, подкрепа, насърчение и цялостна всеотдайност.
“Кристо е моторът, аз съм газта.” (Жан-Клод)
В продължение на половин век съвместен творчески живот, те обединиха себе си в името на любовта и едно ново изкуство.
Жан-Клод израсна като един неделим организатор, равностоен партньор, майстор в координиране на обществените връзки, представяния, преодоляване на трудности, осигуряване на необходимите ресурси.
Съдбата ги срещна през 1958 г. в Париж. Кристо - имигрант с всички трудности, но омаян от обновената след Втората световна война столица на изкуството, която изпълва съществото му с радостни очаквания и оптимизъм. От първия ден на срещата си с Кристо Жан-Клод се врече да бъде вечния негов спътник, поддръжник и вдъхновител и отстоява това до послединя си дъх.
От 1994 г. по взаимно решение на съпрузите, проектите им се отбелязваха с двете имена Кристо и Жан-Клод, което тя поясни по своему: “Кристо е артист, рисува в ателието. Аз съм артист извън ателието. Аз не рисувам.”