Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

От Красно село до Чикаго и назад с Джак Керуак и Джимарата по пътя. Асоциацията идва неизбежно, докато четеш първия роман на Симеон Гаспаров “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин”, издадена тези дни от “Сиела”. Това е балада за мегаполиса, в който авторът живее вече 13 години. Но и обяснение в любов към България и ъндърграунд поколението от 80-те и 90-те години на миналия век. Книга за рокендрола, свободата, вдъхновението, добротата и мъдростта на опита. Мони, както му викат приятелите, е поет, журналист и писател с рок и блус в кръвта. В CV-то му пише, че е католик, може би защото баба му и дядо му са били хървати католици. Преди да емигрира в САЩ, е политически репортер във вестниците “Подкрепа”, “Новинар”, но най-голям кеф са му носели публикациите във в. “Ритъм” за тежкия хевиметъл, но и за групи като “Цепелин” и “Дийп пърпъл”. Издал е и стихосбирката “Театър на неАбсурда” (1992). Днес 45-годишният мъж гледа от дома си Фокс ривър и си спомня за Перловската река в София, край която е роден. Женен е за американка, завършила бизнес администрация в Харвард. Пише политически коментари за някои български издания и за американските вестници “Дейли хералд” и “Нортуей хералд”. И се грижи за двете си дъщери - Ангелина на 9 и Палома на 7, защото съпругата му Лалита Луиза е директор на голяма консултантска компания и често пътува.
Симон Гаспаров среща изключително интересни събеседници по журналистическите си пътеки. Особено колоритен бил разговорът му със Синтия Пластър Кастър. Наричат я майката на всички “групита” още от 70-те години. Известна е с това, че е взела отпечатъци от фалосите на най-големите рок звезди. “Кис” дори й посветили песен.
“Синтия е живата история на рокендрола. За Джими Хендрикс казва, че е бил невероятно мек и добър човек, с благ характер. Дори да ти е кофти денят, застанеш ли до него, ти олеква.
Докато Джим Морисън, фронтменът на “Доорс”, плашел всички. Бил груб с жените и затова тя го отбягвала упорито. Кийт Муун, барабанистът на “Ху”, пък бил с чудовищен размер”, разказва Симеон.
Интервюира Джейми Хейнеман, водещия на “Ловци на митове” по “Дискавъри” и разбира, че знае руски. “Заради вашия Борис Христов, когато го чух в операта “Борис Годунов”, реших да науча езика. Оттогава ми е любовта към славянството”, шашнал го отговорът на този абсолютно земен човек.
Най-невероятното за него запознанство обаче си остава с Джеси Джексън. Първият чернокож кандидат-президент трябва да даде интервю за телевизия “Ал Джазира”, но вече е обещал на Мони. И удържа на думата си. Качва го в огромната си лимузина и докато пътуват за тв студиото, отговаря на всичките му въпроси, а после се снимат.
С Чарлз Симич, носител на “Пулицър” за поезия, дотолкова се сприятеляват, че българинът му дава за оценка свои стихове. Веднъж Гаспаров попитал родения в Белград поет: “Ако на маса се съберат представители от целия свят, хората на Балканите ще са душата. Защо, когато другите си тръгнат, ние почваме да се колим”. “Имаме болест: Аз помня какво ти си ми направил, но забравям какво аз съм ти направил”, отвърнал Симич.

- Господин Гаспаров, често емигрантите ни, изкушени от писането, започват с романи равносметки за живота им в родината. Така ли беше и с вас?
- Беше дълг да благодаря на България. Всъщност това е разширен вариант на дипломната ми работа от мастер програмата по либерални науки в Чикагския университет. Искаше ми се да разкажа за страната си и хората да видят, че ние не сме една сива, бездушна маса, а имаме и сме имали много цвят, поезия и чувство за свобода дори в комунизма. Смятам, че не Роналд Рейгън свали този строй, а младите бунтари. Затова героите ми са пънкари, наркомани, хипита, рокаджии и обикновени хора от началото на 90-те. Това бяха моите приятели. Някои като Васко Кръпката и Фънки останаха тук. Други като Илко Давидов, който сега прави музикалния филмов фестивал в Чикаго, са емигранти. Живеехме интересно и лудо. А рокендролът ни запознаваше със света. Покрай групата “Стикс” например разбрахме, че това е реката на смъртта. Но описвам и корпоративна Америка, в която има хора, които страдат и се борят за оцеляването си. Докато превеждах романа на български, все нещо ми липсваше. Точно тогава излезе албумът на китариста Джеф Бек, “Джеф” и взе “Грами”. В него има композиция, наречена “България”. Не знам как е създадена, но като я слушаш, те изстрелва над някакви планини, летиш над облаците, хладното море. Как се е получило? Чрез вдъхновението. И липсата се попълни.

- Но Джак Керуак и книгата му “По пътя” често наднича от романа?
- Имам цитати от Керуак пред някои глави. Но той пътува на Запад, търси Господ и го намира в бордеите при наркоманите и отрепките. Аз исках моите герои да пътуват на изток. Пътят е като божество и жив организъм. Скоро трябваше да карам 1600 км от Айова до Ню Йорк и усетих този “път” отново. Той те поема, смила, ставаш част от него. Звучи ти като тъжна джаз балада, която те отделя от приятелите, любовта, но пък ти дава нещо друго - повече познание за собственото “аз”. В Сан Франциско има Музей на битниците. Плакатът на входа гласи: “Това, което беше Елвис за музиката, Марлон Брандо и Джеймс Дийн - за киното са битниците и Джак Керуак за литературата”. Там има издания на романа му “По пътя” от цял свят, включително и българското.

- Как стигнахте до Америка?
- Ожених се за Лалита през 1997-а след няколкогодишна връзка. В Америка започнах всичко отначало. Ринех сняг, разтоварвах книги от конвейер през нощта, за да мога през деня да уча английския, а после и да си платя университета. През 1999-а бях приет в Американския корпус, който работи за бедните. Всъщност аз затова навремето избрах и професията на журналиста - за да дам глас на тези, които искат да изкажат своята болка и да бъдат чути.

- Интересно ли се живее в Чикаго?
- Той е безумен, ексцентричен, енергичен, смахнат, нежен скитник, нервът на Америка. Много обичам Чикаго, но не на небостъргачите, а на малките улички и кафенета, където има много артистизъм и хората живеят с изкуството. Там има над 50 хил. легални и още толкова нелегални българи. В консулството ни на 3 март винаги се вее българският флаг - по традиция, създадена от кмет на града през 60-те години. Консулът ни Лила Георгиева е много свестен и фин човек и си върши перфектно работата.

Искра Крапачева
в. “Стандарт”

Представянето на книгата на Симеон Гаспаров “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин” ще се състои на 28 ноември /неделя/ от 17:00 часа в Първи български център - Чикаго на адрес: 3756 W. Irving Park Rd., Chicago, IL, 60618