Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Интервю на Стефка Христозова със Слави Иванов - човека, чиято житейска история вдъхнови Ивайло Христов за новия му филм «Стъпки в пясъка»

В края на януари в София се състоя премиерата на новия български филм на режисьора Ивайло Христов «Стъпки в пясъка». Малцина от нас знаят, че известният режисьор и сценарист изгражда сюжета на филма върху една истинска история, която чува преди около десетина години при свое предишно гостуване в Чикаго. Това е историята на Слави Иванов, който от 1985 година живее в САЩ. Разбира се, Ивайло Христов доразвива сюжетната линия, обогатявайки я през призмата на своя артистичен поглед. За да се роди филмът «Стъпки в пясъка» - тъжна, поучителна и същевременно оптимистична история на един емигрант, който след дълги години зад граница се завръща в България след падането на Берлинската стена - при своите корени и при голямата си любов.
Ролята на Слави се изпълнява от Иван Бърнев, а в лентата можете да видите още Асен Блатечки, Яна Титова, Ненчо Илчев, Башар Рахал, Васил Михайлов, Велко Кънев, Карла Рахал, Деян Донков и др.

- Слави, поводът за разговора ми с теб е новият български филм на режисьора Ивайло Христов “Стъпки в пясъка”. Това е филма на твоя живот, защото зад образа на главния герой в него - Слави, стои твоята лична история. Разкажи ни предисторията - как се запозна с Ивайло Христов и по какъв начин се роди неговата идея да пресъздаде съдбата на емигранта Слави от Чикаго?
С.И. - Ивайло Христов, Васил Михайлов и Деляна Хаджиянкова бяха в Чикаго преди осем години да представят театрална постановка пред българската общност. След представлението Иван Ангелов, един талантлив български актьор, ни покани със съпругата ми да отидем на вечеря с цялата група артисти. Случи се така, че седнах непосредствено до Ивайло Христов, който се оказа невероятен събеседник. Темата на разговор се прехвърляше между България и Америка. Там някъде аз започнах да му разказвам, съвсем неволно и непринудено моята история. За мен това е просто една от многото емигрантски истории, разказвани, но Ивайло откри нюанси, които имаха друг привкус. Така след края на моя разказ Ивайло ме погледна и каза: Тази история е страхотна. Един ден ще направя филм за това.”

- Филмът се приема много добре от публиката в България, макар че болшинството от зрителите там имат само бегла и в повечето случаи невярна представа за емигрантските неволи и проблеми. Когато гледах филма с очите на емигрант, останах силно впечатлена от силата на чувствата, които бликат от него. Сигурна съм, че филмът пресъздава само една нищожна част от това, което си преживял след емигрирането си от България. Къде е истината?
С.И. - Да, така е. За съжаление, Ивайло се е съобразявал с бюджета на филма, който в никакъв случай не би стигнал, за да се разгърне цялата история. Емигранският живот, особено двете години, прекарани в Австрия бяха изключително трудни. Разбира се, началото ми в Чикаго също не беше много розово. Емигрантският живот не беше толкова лесен по това време.

- След толкова години имаш ли все още сили да се връщаш назад към момента на взимане на решение и към бягството ти? Преодоля ли тогавашната болка, подтикнала те да предприемеш тази стъпка?
С.И. - Да, това беше много отдавна и тази болка и страх отдавна са отшумяли. Разбира се, решението ми да избягам има няколко измерения и предпочитам те да останат лични, но повярвай ми, не беше лесно да взема това решение.

- Гледайки от висотата на преживяното, времевата дистанция и натрупания опит би ли направил тази крачка отново - да оставиш всичко, което обичаш и да се гмурнеш с главата надолу в неизвестното?
С. И. - Интересен въпрос. Ако знаех през какъв ад трябваше да мина, сигурно не бих го направил. Успехът в живота има различни измерения и ако ме попиташ “ако знаеше какво щеше да постигнеш”, ще ти отговоря, че със сигурност бих го направил в името на това.

- Героят ти във филма, когато е още на 6 години, обещава на Нели, че ще се ожени за нея. И спазва даденото обещание. Какво се случи в действителност и къде е истинската Нели сега? Каква е ролята и в твоя живот?
С.И. - Детските ни обещания и трепети отдавна са отшумяли в коридора на миналото.
В действителност бяхме деца като всички други и имахме своите мечти. Едва ли сме си давали сметка за отговорноста на това, което сме си казвали. Но в интерес на истината тя остана единственото нещо, за което ми беше мило. Не съм очаквал много, когато се върнах в България и я потърсих. Така или иначе, детското обещание се превърна в реалност и сега сме заедно.

- Името на филма “Стъпки в пясъка” е взето от древна библейска притча. В нея се разказва за човек, който бродейки самотен из пустинята, пита Господ защо го е оставял сам в най-трудните му моменти. Като доказателство му посочил самотните си стъпки в пясъка. Господ му отговорил: “Това са моите стъпки. Аз те носех на ръце, когато ти беше най-тежко.” Несъмнено е имало моменти, в които самотата е била твоя единствен спътник, но внезапно нечия ръка се е протягала към теб и ти е помагала да преминеш пустинята. На кого и за какво искаш да благодариш?
С.И. - Много са хората, на които искам да благодаря. Но най-вече на д-р Виолета Симов, която ми помогна в момент, когато никой не можеше да ми помогне.
По-късно се срещнах и с много други добри българи, които ми помогнаха, за което ще съм им признателен винаги.

- Героят във филма има една реплика за бягството: “Когато ми стане тъпо, просто бягам.» Така се създава впечатлението, че всъщност той бяга от всичко - от проблемите си в семейството, с полицията, от социалните и партийни порядки в българското общество, от изневярата на любимата жена. Аз си мисля обаче, че това бягство не е дезертьорство, а всъщност смел опит на човек, който иска да промени живота си и да намери своето истинско място. Бягаш ли все още или се научи кога трябва да спреш?
С.И. - Това е реплика от филма. Всъщност никога не съм бягал от нищо. Просто исках да бъда като моите приятели и се стараех да се реализирам в общество, което не ме приемаше добронамерено.

- Сигурна съм, че много зрители ще се разпознаят в героите на филма, защото историята е истинска и вълнуваща. Всеки емигрант има своя собствена история, която никога няма да забрави, минало, което е останало някъде далече и назад във времето и към което той се връща в моменти на самота и тъга. Успя ли да осмислиш своето минало и да го преодолееш, извличайки поуките от него? Или то продължава да те тегли назад?
С.И. - Не можеш да караш кола напред, гледайки назад в огледалото. Така е и в живота. Спираш, поемаш дъх, осмисляш направеното до тук и ако си се отклонил, се коригираш и продължаваш напред. Човек е човек тогава, когато е любопитен, движи се и се променя.

- Животът във филма е разделен на две части - “отсам” и “оттатък”. Според теб може ли емигрантът да живее само от едната страна на “телената ограда” или винаги една част от сърцето му остава от другата страна - при спомените? Ти лично съумя ли да го направиш?
С.И. - Емигрантът е роден емигрант. Трудно беше до падането на Берлинската стена и събитията в България. Аз когато избягах, погребах миналото си и всичко мило. Знаех, че връщане няма и че тези хора няма да ги видя никога. Това беше много тежко. Сега нещата стоят по друг начин.

- Друг силен момент във филма е падането на Берлинската стена и ефекта, който този драматичен момент оказва върху теб, научавайки за него. В действителност как разбра за срутването на социализма в Европа и за промените в България? Почувства ли, че има надежда за промяна не само на твоя живот, но и за живота на милиони хора по света?
С.И. - Безспорно това е един невероятен обрат в моя живот, а също и в живота на хиляди емигранти, които са били в подобно положение. Гледах CNN и не можех да повярвам на очите си. Идваше ми да крещя от радост. Исках да ме чуе цяло Чикаго. С това се отваряше един хоризонт, на който слънцето отдавна беше залязло за мен.

- Филмът разказва в частност историята на твоя живот, но всъщност това е историята на цяло едно поколение българи. Чувстваш ли се ощетен от мястото и времето, което съдбата ти е отредила?
С.И. - Не. Аз мисля, че трудностите на емигранския живот имат и своята добра страна. Човек се развива и изгражда, придобива нови знания, утвърждава стари, аз в никакъв случай не се чувствам ощетен. И ако знаете цялата история около мен, щяхте да се убедите в това. Този Слави, който беше без никаква перспектива там е много различен от този Слави, който е тук сега.

- Ти си един от дългогодишните български емигранти в Чикаго. Какво е твоето мнение за еволюцията на българската общност? В каква насока, според теб, трябва да се работи, за да може тя да се развива и да укрепва?
С.И. - Безспорно българската общност претърпя позитивна метаморфоза благодарение на медия като вашата. Аз мисля, че никога българското общество в Чикаго не е имало тези ресурси. Помислете само, когато аз дойдох, нямаше нищо, което да ни охарактеризира като българи. Сега имаме български църкви, български вестници, български училища и клубове, български магазини. Всяка година се провеждат български мероприятия и пикници с български фолклор. Забеляза ли колко пъти споменах “български”? Това означава, че имаме идентичност и се развиваме.

- Няма да те питам от какво бягаш в момента, а какво гониш. Разкажи с какво се занимаваш и какво осмисля живота ти. Изпитваш ли удовлетвореност от извървяния до тук път?
С.И - Минах през всички аспекти на мултимедийния бизнес. Преди години кодирах интернет страници в Microsoft Notepad. След това бях изумен как мога да правя 3D анимация и да създавам немислими неща. Винаги се опитвах да измъкна невъзможното, това, което не го пише в инструкциите. В момента имам компания, която предлага архитектурна фотография и виртуална технология. Имам възможноста да снимам едни от най-луксозните и скъпи домове в Чикаго. Чувствам се щастлив от това, което съм постигнал до тук.

- Смяташ ли се за щастлив човек? И в какво, според теб, се крие щастието? Нека не се заблуждаваме, но за повечето хора днес то се измерва в размера на банковата сметка, марката и броя на колите, къщите, които притежават... Ти къде намираш щастието?
С.И. - Успехът не е резултат от усилена работа, взискателни планове или свидетелство за амбиция, а разбирането на основните ни приципи като човешки същества и спазването на природните закони. Разбира се, хората имат различни виждания и измерения за успех. Не става дума за това, което материално получаваме, а това кои ще станем като хора, това, което ние ще допринесем , това са нещата, които дават смисъл на живота ни.

- Филмът е и смешен, и тъжен. Такъв ли е и твоят живот?
С.И. - Да, но ние всички имаме тези моменти.

- Приятелите ти те познават като творческа и вечно търсеща и развиваща се личност. В момента се занимаваш професионално с фотография. Как и къде могат да видят твоите фотографии интересуващите се от това изкуство?
С.И. - Малка част е в “Marion Street Gallery” в Oak Park. Миналата година си ходих до България за много кратко време, но успях да запечатам невероятно красивата ни архитектура. Тези фотографии могат да бъдят видяни на моята интернет страница -  www.steveivanov.com

- Освен фотограф, си и много добър музикант. Какво е за теб музиката?
С.И. - Музиката е най-добрият ми приятел. Тя е била винаги с мен, и в най-трудните ми моменти. Имало е моменти, когато самотата ме е смазвала с безличната си тежест. Тогава, плачейки тихо в ъгъла на запустялата си стая, свирех блус. Китарата плачеше заедно с мен. После срещнах един невероятен музикант, Наско Андреев от група ЕЛИТ. Той ме вдъхнови много и реших да стана добър китарист като него. Това се оказа малко като да тичам на изток да търся залеза. Затова пък имам чудесен приятел.

- Освен филма “Стъпки в пясъка”, в момента главният редактор на списание “Наш дом” и дългогодишен журналист Антоанета Баева пише книга за твоя живот. Разкажи ни повече подробности за този проект.
С.И. - Да, в момента се подготвя книга “Стъпки в пясъка”, която предстои да излезе през пролетта. Тя не преразказва сюжета на филма, а разгръща по-широко историята и я допълва с множество детайли, ситуации и образи, които не успяха да намерят място във филма. Сигурен съм, че книгата ще има голям успех, тъй като е изключително увлекателна и в същото време с психологически детайл, с дълбоко и мъдро послание. Препоръчвам я на всички, които по някаква причина са загубили вяра в себе си и имат нужда от вдъхновение и кураж, а също и на хората, които търсят доказателства, че голямата любов все пак съществува.

- Има ли или няма американска мечта? И какъв е твоят съвет към тези, които все още я търсят?
С.И. - Човек винаги трябва да мечтае. Виждате ли, в живота много хора имат мечти и знаят какво да правят, но малко хора действително правят това, което знаят и мечтаят. Мечтаейки, не е достатъчно! Трябва да се предприемат и действия.

- Какво е посланието ти към нашите читатели?
С.И. - Вслушайте се внимателно и в онази притча, която е дала името на филма, и която ни казва, че всичко, което ни се случва, и добро, и лошо, има някакъв смисъл и причина. Важен е пътят, не само целта. И бих допълнил репликата на моя герой “винаги бягам, не знам защо” с “винаги търся, има за какво”. Търсете и виe!