Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Може би някога земята е била „райска градина”, в която са растяли приказно красиви дървета, цветя, храсти и треви. Но с течение на времето тази красота е била съсипана от природните стихии. Земетресения, наводнения и пожари са унищожили огромна част от тази земна красота. Останалите тук-таме малки оазиси ни напомнят за красотата от една отминала епоха.
Обичайки природата, човекът започва да строи отново рая, създавайки красиви градини и паркове. Още по времето на фараоните, шейховете и кралете са се появили много красиви и огромни паркови засаждения. По времето на Древен Египет тези красиви градини са били гордоста на владетелите. Още тогава парковото изкуство е било на почит, а градинарите са били уважавани и почитани хора.
Можем да сме радостни, че тази любов към природата я има и днес. Защото и днес пред очите ни се раждат красиви градини и паркове. Красиво и приятно оформени кътчета за отмора и наслада. Създадени от ръцете на талантливи млади хора. Повечето от тях са студенти от специализираните университети на Америка.
Има обаче едно кътче от голяма Америка, където от близо вече десет години за него се грижат само българи. Това е остров Nantucket, носещ името на едноименния град. Намира се близко до Бостън и е на два часа път с корабче навътре във водите на Атлантическия океан на Източното крайбрежие. Островчето е населено с не повече от три хиляди жители. Запазено в автентичния си вид, днес то е туристическа атракция. Тук къщите са във вида си от времето, в което местното население се е занимавало изключително с китоловство. Вече забранен, ловът може само да се види в историята на острова, запазена в специалния музей. Огромните имения са повечето на милионери. Някои са там, но има и къщи, които отдавна не се посещават, но това не може да се разбере по нищо, защото за тях се грижат наети хора. Всичко това ми разказва Светломир Николов. Той е един от българските студенти, имащи щастието да се намира на острова. Студент в Лесотехническия институт – София, той е одобрен за тази студентска бригада и заедно със своята приятелка Сияна, също студентка, пристига на острова. В продължение на четири месеца те се грижат за инфраструктурата там, за градинките и цветята пред къщите. Торят, поливат, разсаждат и оформят красотата на острова. Тази привилегия за българите е благодарение на бившия студент от „ Лесото” - Живко Калпазанов. Завършвайки го преди десетина години, той идва в Америка и става съдружник във фирмата по поддържане и озеленяване. Грижи се основно за острова и всяка година подбира български студенти от „Лесотехническия университет„ във София. С перфектни договори те работят и живеят там четири месеца. След това имат право на един месец да разгледат Америка. Заедно с приятелката си Сияна Светльо дойде и в Чикаго. Разказа ми всичко това, дори и отговори на някои други мои въпроси.
Д. Карабонев  - Светльо, разкажи нещо повече за живота ви на този остров, как минаха тези четири месеца. Скучно или интересно беше?
С. Николов - Не, скучно в никакъв случай. При толкова много българи това не можеше да се случи. Организирахме си купони и най-различни забавления. По-скоро беше интересно. Особено за мен. Тъй като аз идвам за първи път в Америка, за мен всичко беше една малка приказка. Това, което съм гледал по американските филми сега оживя пред мен. Разбира се, животът на острова беше много по-различен от големия град. Там няма големи магазини, дори и Макдоналс или Дънкин Донатс. Има местни малки заведения. Градчето е запазено във вида и управлението си отпреди сто години. Асвалтирани са само главните улици. В малките магазинчета се продават само храни местно производство. Всичко е натурално или както го наричат тук ”органик”.
Д. Карабонев - Разкажи малко за работата ви на острова. Успяхте ли да го превърнете в „райски остров”?
С. Николов - Чак райски не е, но си е много красив. Разбира се, голяма част от тази красота се дължи и на нас. На острова бяхме разделени на групи. Такива, които косят само тревата. Други оформяха алеите, подкастряха дърветата, храстите. Момичетата поливаха и торяха, оформяха цветните градини, подреждаха цветарниците пред къщите. Разполагахме с техника и всичко, което ни е необходимо. Справяхме се перфектно. Дори оставаше време и за игра на билярд, плажен волейбол. Босът остана доволен и се надяваме догодина да ни повика отново.
Д. Карабонев – Каза, че сте успяли да видите Ниагарския водопад. Разгледахте Ню Йорк, сега сте в Чикаго. Успя ли да те впечатли Америка?
С. Николов - И още как. Като се прибера в България, сигурно дълго ще живея със спомените от видяното тук. Още повече, че съм снимал толкова много, че няма как да го забравя. Но най-интересното е, че въпреки, че бях на работа, аз тук се отпуснах и заживях като на почивка. Всичко беше толкова спокойно и разпускащо. Никакво напрежение. Навсякъде хората ти се усмихват. Забелязах дори, че и българите, живеещи тук, са усвоили вече тази усмивка. Нещо, което не мога да си представя в България.
Д.Карабонев - Много наши студенти след такава студентска бригада остават в Америка. На теб такива мисли дали са ти минавали през главата?
С. Николов - Не. Никога. И за какво да оставам? Аз още не съм се дипломирал. Какво ще правя тук? Да кося цял живот тревата. Защо, след като и аз като Живко бих могъл да си отворя фирма. Ще пробвам първо в България, пък след това ще мисля. Емиграцията за сега не е на дневен ред при мен.
Д. Карабонев – Светльо, ти сега се прибираш в Родината, където започна предизборната кампания. Като студент мисля, че не си далеч от политиката и имаш свое мнение. Накъде върви България – към по-добро или към по-лошо.?
С. Николов - За по- лошо не трябва и да говорим. Трябва да вървим към по-добро, защото го заслужаваме. Време е да спре тази борба за власт и да надделее разума. Но мисля, че не политиците, а обществото ще поведе страната ни към доброто. Тези избори трябва да го докажат.
Д. Карабонев - Как според теб?
С. Николов - Като отидем да гласуваме.
Благодарих на Светльо за това хубаво интервю. Той се прибира в Родината, впечатлен от усмивките в Америка и от страната, която като дете си я спомня от снимките на цветните списания. Някога българските градинари са били из цяла Европа. Ето ги вече и в Америка.



Добри Карабонев
Кореспондент на в. „България”