Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Интервю с основателя и президента на Българо-Американската асоциация в Чикаго Динко Динев

Беше в началото на третото хилядолетие... Почти всеки ден самолетите стоварваха на летище O’Hare свежи емигранти от България. Чикаго започна да говори по български осезаемо повече, да пише на български, добре да рита футболната топка с българско умение, стана по-цветно с нови български обществени организации и дори построи за нула време една хубава българска църква...
Българите бяха хиляди, започваха да стават стотици хиляди.
И ето ни сега, на петнадесетата сесия от Фестивала „Български дни в Чикаго” през 2011 година, седим и говорим точно за това време с Динко Динев, за миналото време говорим, но гледаме към него от поуките на нашето съвремие. Или от днешните заблуди...
Динко Динев е инициатор и участник в някои събития, които се случиха преди години в Чикаго, чиито последствия са добре забележими и днес. Иска ми се да узная от него как ги преценява днес, десетина години след това, и дали си е заслужавало, и заслужава, човек да прави неща не толкова за себе си, а за обществото. Сред тях е и вестникарството. Динев, заедно с Хамид Русев, Лина Кърк и Светлозар Момчилов, създадоха първия български професионално списван вестник в Чикаго - „България”, излязъл малко след 24 май 2001 година, и оттам нататък се „роиха” след това „България 21 век”, „Старт” и „България Сега”, намериха почва за развитие и други издания.
После той насочи усилията си към създаването на българска футболна федерация в Чикаго и изгряха спортните звезди на два клуба „Балкан” и „Славия”. Техните футболисти си отвоюваха за изтеклите години всички спортни титли и награди, които може да се спечелят из нашите американски футболни лиги в Илинойс и близките щати. Като студент в Софийския университет Динко играеше в отбора на Крамаренко и сигурно е един от малкото футболисти с философско образование...
Динко Динев е и основателят и председател на Българо-Американската Асоциация, която тия дни, на 2 октомври, 2011 г. организира финалния етап на своите 15-ти по ред „Български дни в Чикаго”.
Основател е и на СДС в Стара Загора и е бил първият негов председател. Член е на управата на Американския университет в България. В Чикаго има мащабен бизне с таксиметрови компании, който изисква сериозни усилия и много врема за управление.

Първият ми въпрос е какво го е накарало да създаде БАА.
- Идеята, вложена при създаването на Българо-Американската Асоциация има своето продължение и сега – казва Динко Динев. – Това е пожеланието за по-бързо и по-добро адаптиране на нашите сънародници към новата среда. БАА е вече добре позната не само в САЩ, но и в България, за което говорят засилените контакти. Ето че сега и за първи път в Чикаго гостува толкова представителна и дейна делегация на Държавната агенция за българите в чужбина в лицето на главния секретар на организацията Димитър Владимиров и главния експерт Иванка Славчева, в чийто обсег на дейност са и българаските диаспори в САЩ и Канада. Впечатлен съм и от първите стъпки на новия генерален консул в Чикаго. Тук летвата е вдигната много високо от неговите предшественици, но аз лично имам усещането, че  г-н Симеон Стоилов има много енергия и възможности да прибави още нещо в нашия общ стремеж за по-добър живот и успехи на общността ни в Чикаго. Ще има и подкрепата на такъв съвършен професионалист, каквато е неговата колежка консул Лила Георгиева. Още през първите две седмици нашият генерален консул Симеон Стоилов показа завидна устойчивост и сили, срещна се и се запозна с невероятно много хора и институции, не отказа никому поканата за делова среща и взаимно опознаване. Оптимистично е да видим неговата активност и на този наш форум.

- Къде се крие силата на БАА, една организация, която не страда от нихилизъм и раздори?
- Основният мениджърски екип на Българо-Американската осоциация в Чикаго се запази през годините, има много добър опит и възможности, характерен е с единство и толерантност, нещо трудно достижимо, за жалост, при доста български управленчески екипи. Няма личностни противоречия, разцепление и спорни продукти на нечия персонална амбициозност.
Българо-Американската Асоциация не е масова организация. Тя не е създадена, за да печели някакви избори или облаги за членовете си. Но хората в нея са качествени, експерти в своята област и с авторитет в обществото, способни да генерират позитивни резултати. Ние сме доволни, че по такъв начин и с такива идеи се създадоха и други организации в Чикаго. На първо място Българо-Американският център за културно наследство, с основната роля на Кина Бъговска, която беше и си остава и член на БАА. Те избраха и вършат с голям ентусиазъм и успех нещо по-специално и много важно за опазването на българския език и култура, българския дух и традиции, сред многонационалната култура на Америка. В тази насока принос имат и създадените съюзи на българските писателите в Чикаго, при които може да членуват и колеги от всички страни по сврета, както и Съюзът на българските художници зад граница. Сред нашите членове са и активистите, създали Българския музей в Чикаго като Елена Табакова. Наши членове са, или са били, създателите на някои от българските училища в Чикаго. Известна е нашата близост и сътрудничество с най-старите и почитани духовни огнища на българите в САЩ. Ние създадохме БАА в Българската православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, много често домакин на наши инициативи е българската църква „Света София” или ние заедно осъществяваме наши инициативи в гостоприемната зала в църковния комплекс. 

- Какво още е необходимо на българската диаспора? Сега и в бъдеще?
- И сега, и в бъдеще на нашата общност ще е нужен елит, който да очертае истинските и приоритетни интереси на общността ни и да работи за тях. Хората в тези организации, за които стана дума, които работят с ентусиазъм и безвъзмездно, вече формират този елит. Елитът води до създаването на българско лоби. Когато българският елит бъде на достатъчно високо ниво, неминуемо ще бъде забелязан от американските институции. Тогава българското лоби ще си отвоюва известен авторитет и ще има по-значителна роля в развитието на нашата втора родина - САЩ. Така нашето лоби ще помага повече на сънародниците си, на всички нас. Огромният потенциал на Америка, интелектуален и материален, ще бъде и наш потенциал... Защото и нашите сили и умения ще работят все по-забележимо за просперитета на многонационалната американска общност.
Но затова се изисква да имаме повече успешни в своите области интелектуалци, признати капацитети в своите области, на високо културно и морално ниво. Ирландците имаха десетилетия кметовете на Чикаго Дейли, и гърците имат своите канадидати за сенатори и кметове, поляците пък са със свои сенатори, имат си дори и свое управление, Сейм, в Чикаго. Е, те са милион и половина, ние сме все още неголяма и сравнително млада общност и нашите спорадични изяви се идентифицират все още с вдигане на знамето и фолклорни изяви...
Необходимо е да излъчим от нашата среда стойностни личности, които да получат достатъчна подкрепа и от самите нас . Което е особено трудно. Помня, че за това се говореше още през 2003 година при срещите ни с Мария Папас. Коментирахме тогава, че създаването на българско лоби вероятно няма да бъде просто, защото то означава, че ще трябва да се намали значимостта и силата на някое друго лоби – например на индусите или сърбите и пр. Няма празно пространство, в което да се настаним безпроблемно. Нашите бъдещи лобисти трябва да са действително много активни, много подготвени и уверени в себе си хора, при това готови да служат на общите интереси, не само на своите.
Да, сега ние имаме известен елит. Направихме и умеем доста неща – добри вестници, много училища, организации, изложби и концерти, Български дни в Чикаго... Това е повече, отколкото при други български общности по света. Чикаго е най-благоприятното място за пробив и издигане на по-високо ниво, за създаване на българско лоби. Хората осъзнават, че тук по-лесно могат да се адаптират.  Това е нашата първа крачка, време е за втората...

- По какво ще познаем тези, които ще направят тази втора крачка?
- „По делата ще ги познаем...” Има разни хора... Някои, вместо да се забавляват след своята работа, отдават времето си на обществото. И не очакват заплащане за това, дори признание не е задължително да получат. Такива са и нашите спортни момчетата, с плюса, че футболната игра, например, им носи голямо лично удоволствие. Друга категория хора подкрепят добрите или не чак до там добрите начинания, идват на срещите, на концерти, коментират ги, но не се включват в тях. Има и такива, които не се интересуват от нищо друго, освен от себе си и своя бизнес. Всеки има своето разбиране за живота. Не трябва да се обезсърчаваме от това. Както и от трудния прогрес на дадено начинание. В други случаи излиза, че е по-лесно да създадеш нещо, да обявиш, че това е първото еди какво си, че твоето първо е най-първото и пр. По-трудно е да развиеш създаденото.
Да се върнем към ирланците. Преди един век, примерно, те са били сред най-бедните преселници. Сега е друго, защото имат свои сънародници навсякъде - като служители и като ръководители, имат своите полицаи, своите банкери и банки, своите строителни компании и много обекти за строителство, своите културни домове, своите писатели и публицисти, своите политици, издигнати до високо щатско и федерално ниво, имат своето лоби навсякъде. Ние засега ги нямаме. Но да не се отчайваме, като си помислим колко далече е това, което ни предстои. И най-дългият път започва с първата крачка.
По пътя нататък мнозина ще трябва да преосмислят някои черти от характера си. Трябва да признаваме качествата на добрите професионалисти и да ги поддържаме. Трябва да се настройваме повече позитивно и да си помагаме едни на други. Да обединяваме силите си.
Добре е да има повече конкуренция и повече възможности за различни мнения. Но, пръснати на много места, случва се някъде едни да имат добри ресурси и мениджмънт, а да нямат добри специалисти. Други имат добри специалисти, но нямат мениджмънт. Навярно няма да е лошо при една не голяма общност, като нашата, да има по-малко разнопосочни мнения и активности, по-малко конфронтация. По-резултатно ще бъде да се съберат на възлови места силни екипи - добри мениджъри с добри професионалисти...



Климент Величков
За в. „България”