Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Интервю на Стефка Христозова с Константин Маринов - създател на фолклорен ансамбъл “Верея”

Константин Маринов е завършил Държавно хореографско училище в София. Професионален танцьор с 33 години опит на сцена, работил в елитни фолклорни ансамбли в България. След пристигането си в САЩ през 2000 година прави различни опити в областта на българския фолклор - като танцьор, музикант, преподавател по народни танци в българските училища в Чикаго. Създател и ръководител на танцов ансамбъл “Верея” - Чикаго, създаден на 9 април 2010 година с цел запазване на българската култура и традиции в САЩ.

- Вие сте създател и художествен ръководител на ансамбъл Верея. Разкажете историята му. Кога, как и защо създадохте този ансамбъл? Колко човека участват в него?
- Ансамбълът е създаден на 9 април 2010 година. Започнахме само 9 човека - аз, моята съпруга, двете ми дъщери, плюс още няколко приятели. Само за една година клубът се разрастна и сега има повече от 50 члена. Искам да Ви кажа, че не харесвам думата художествен ръководител. Вярно е, аз съм един от създателите, но всички ние заедно сме ансамбъла. Аз не мога без тях - всички решения, касаещи клуба се взимат заедно, всички могат да дават идеи.
Създадохме ансамбъла, защото българският фолклорен танц е нашият живот. Така правим нещо, което ни харесва и обичаме и същевременно съхраняваме нашата култура и традиции сред българското общество в САЩ.

- Кои етнографски области на България представят танците на ансамбъл Верея?
- Ще показваме танци от всички етнографски области на България, за да можем да представим цялото разнообразие на българския фолклор на нашите зрители.

- На последния концерт (честването на 10 ноември - деня на демокрацията) ансамбълът показа танци, които демонстрират Вашия по-съвременен подход към фолклора. Откъде идва това новаторство? Смятате ли да внасяте този експериментаторски елемент и занапред в хореографията на ансамбъл Верея или ще подхождате изцяло класически?
- Да, и занапред смятам да внасям експериментаторски елементи в хореографията на ансамбъл “Верея”. По принцип съм привърженик на новаторството, на експеримента, на развитието във всяка една област. Още като танцьор в България съм се възхищавал и подкрепял новаторските идеи на хореографите в ансамблите, в които съм танцувал. Моето мнение е, че новаторското интерпретиране може да направи фолклора по-разбираем и по-лесен за възприемане, като по този начин ще привлече повече почитатели. Затова смятам в ансамбъл “Верея” наред с класическото интерпретиране на танците да вплетем нови и оригинални идеи и изпълнения.

- Има ли противници експериментаторският подход към традициите?
- Всеки един хореограф, след като има състав и след като създава нещо с този състав, каквото и да било - няма значение дали ще е стар фолклор, дали е взел идея от някой друг състав или прави новаторски работи, той винаги ще има противници. Макар че за мен мен лично няма значение какво мислят другите за това какво правя аз. Когато покажа нещо новаторско или някакъв нов експеримент, дори само двама човека ако го харесат, а всички останали да са противници, за мен това е успех. Това означава, че има поне двама човека, които мислят като мен. Да не забравяме и танцьорите, защото за да изиграят даден танц, те трябва вече да го харесват. Аз съм им предал част от моето мислене и те са започнали да мислят като мен - т.е. - ние вече сме на едни и същи вълни.

- Разкажете за себе си. Вие самият кога започнахте да се занимавате с фолклор? Кое беше първото - танца или свиренето? Какво сте завършил, с какво сте се занимавал професионално до идването си в САЩ?
- Аз съм професионален танцьор. Ако мога така да се изразя, танцувам вече 33 години, а в момента съм на 38 години (смее се).
Родителите ми също бяха професионални танцьори. Завърших Държавното хореографско училище в София. Бил съм танцьор в редица ансамбли. Последните пет години, преди да дойда в Америка, работих и в ансамбъл “Загоре” в Стара Загора. Там ме покани специално хореографът Васко Герлимов, който в последните 10 години нашумя с танцова формация “Източен вятър”. Той създаде нещо, което прилича на постановките на Нешка Робева, само че смеси български фолклор с ривър денс с участието само на танцьори. Той е един от основните ми учители - от него съм се научил на всички странни идеи, движения дори.
А пък за музикант - още от малък искам да съм музикант. Спомням си, че като малък по сватбите винаги ходех на барабаните да ме снимат - даже имам такива снимки като 5-6 годишен. В България съм свирил на тъпан. След като дойдох в САЩ вече можех да си позволя да си купя барабани. Мечтата ми беше да свиря на синтезатор. Искам само да отбележа, че втората ми специалност в училище беше акордеон. Но като цяло танците надделяват. През 2000 година дойдох в Америка с ансамбъл “Слънчев бряг” на турне. Ансамбълът получи златна виза в продължение на 5 години да посещава най-големия фестивал в Silver Dollar City в Missouri. На този фестивал участват представители от 54 страни, затова го наричат Малкият Холивуд. На него можеш да видиш най-известните комици, магьосници, дресьори, изпълнители от различни жанрове. Както много други мечтатели, и аз реших да си пробвам късмета и да остана в САЩ. Не съжалявам. Мога да кажа, че намерих късмета си, защото създадох семейство и деца.

- Как се отрази идването ви в САЩ на професионалното Ви развитие? Промени ли отношението Ви към българския фолклор и в каква насока?
- Съвсем откровено мога да кажа, че идването ми в САЩ се отрази много на професионалното ми развитие. (смее се) Първите години бяха мъчителни и кошмарни за мен, но аз съм инат и след като си бях поставил определена цел за какво идвам в САЩ, го изпълних.
В САЩ първо започнах с участието си в оркестър (свирех на тъпан), защото това беше най-лесното. Първата година от ансамбъла останахме 4 момчета; следващата година от същия ансамбъл, който пак получи виза за фестивала, но не можа да дойде поради липса на финансови средства, на собствени разноски дойдоха и останаха 14 човека. По едно време се бяхме събрали 15 човека музиканти и приятели. И досега всички са тук, но вече с деца, със семейства. Но почти никой от тях не се занимава с танци, защото за 10 години много неща са се променили. Тук искам да спомена Андриана Матеев, моят помощник в ансамбъл “Верея”, която още от самото начало и досега играе. Тя има много хъс,  непрекъснато ми дава идеи и ме подтиква да правим различни неща. Докато другите са заети и за съжаление, не се занимават професионално с фолклор.
За танците мога да кажа, че определено ми липсваха в първите години след идването ми в САЩ. Но ето че сега вече имам всичко, което ми е липсвало. Не съжалявам за нищо, което съм направил. Съжалявам само за тези колеги, които са в България, защото не е допустимо да имаме такива таланти, които да мизерстват там. И същевременно другата страна - тези, които са отишли да живеят някъде навън, но не могат да покажат професионално това, което могат. Но това е тема на друг разговор.

- Младите хора май гледат с лека насмешка на старите български традиции, изглеждат им като някакъв архаизъм от миналото... Какво е Вашето мнение?
- Да, със съжаление мога да кажа, че някои от младите хора гледат с насмешка на традициите. Когато започнах да преподавам танци в българските училища в Чикаго, накарах децата да облекат за първи път българска носия - дори не беше цяла носия, а само пояс и елек. Някои от тях се засмяха. Тогава казах на тези, които се смяха, да съблекат носията и да напуснат репетицията, защото за мен това е подигравка. След това децата дойдоха и ми се извиниха. До ден днешен всички деца, които тогава се изсмяха, с уважение се отнасят към носията, а някои от тях дори танцуват и в ансамбъла. Мисля, че вече всички български училища тук в Чикаго имат носии, както трябва и да бъде.
Водил съм класове по танци във всички български училища тук, с изключение на “Слънчогледи” и училищата към църквите. В момента работя само с учениците от Малко българско училище, защото нямам време и физическа възможност да поема повече класове.

- Какво трябва да се направи, за да може повече млади българи, живеещи в чужбина да обикнат българския фолклор?
- Това е рецепта или нека я наречем формула, която съм открил и работи успешно при мен в моя ансамбъл, така че ще я задържа в тайна. (смее се) Защото засега аз съм ръководител на състава с най-млади участници и искам това да продължи и за в бъдеще.
Ще открехна малко завесата все пак - младите хора като дойдат в клуба и като видят как се веселим, се отпускат и започват да идват за удоволствие, да се разтоварят. И ако в началото са идвали по желание на родителите си, след това започват да идват по свое собствено. Защото виждат, че няма нищо страшно при нас. Същото важи и за по-големите -в началото се записват, за да научат само по едно хоро, а след това в края на първия месец могат да танцуват поне 7 хора. Макар че има и такива, които смятат, че българският фолклор се изчерпва с песента “Бяла роза”, затова идват специално да научат само “Бяла роза”. Трябва да знаете, че “Бяла роза” съм я забранил със закон и при нас не се играе. Тази песен я направиха едва ли не химн на българите зад граница, а според мен това не е фолклор.
Най-важното е хората да разберат, че трябва да идват за удоволствие.

- Какво е мястото на българския фолклор в запазването на традициите сред българските имигранти в САЩ? Какво дават народните танци на танцуващите ги и на публиката?
- Аз съм от поколението, което порасна тъкмо когато свърши комунизма и дойде демокрацията в България. Ние пък тогава избягахме и не можахме да видим как тази хубава демокрация се разви в страната ни. Моето поколение би трябвало да разказва на децата си (няма значение, че са родени тук и някои от тях почти не приказват български език), поне за 4-5 важни традиции, които имаме - като Коледа, Великден, Бъдни вечер, мартениците. В тази насока съм правил открити уроци в БУЦ “Знание” и Малко българско училище за някои от българските традиции, които уроци се възприемаха много добре както от родителите, така и от децата. Искам моят клуб да се превърне в училище по изкуствата - да има хор, оркестър, танцьори, театър. Детският театър, който съществува в момента, е наречен “Хитър Петър” и той ще изучава и представя само български народни приказки. Първо, за да може децата да говорят само на български, да могат да асимилират самите поуки, самия хумор, защото ако този хумор остане в главите им, няма да умрем като нация. И второ, самите костюми в театралните постановки ще бъдат български народни носии, което също ще спомага за запазване на традициите.

- В какви мероприятия Ви предстои да участвате? С какво ще зарадвате почитателите на Вашия танцов ансамбъл? Над какви нови танци работите?
- Интересни. (смее се) Нека ги запазя в тайна, за да бъде по-голямо предизвикателството.

- Как оцелява ансамбъл “Верея” в условията на икономическа криза? Откъде успявате да осигурите средства за костюми, наем на зала и покриване на другите необходими разходи? И в същото време да мислите за хореография и развитие на ансамбъла.
- Не искам да се оплаквам - дори в тези трудни за всички времена на икономическа криза ансамбълът се развива и работи много успешно. Искам да благодаря на много хора, които ни подкрепят. Ще започна с вестник “България”, който винаги публикува безплатно обявите за нашите мероприятия. На отец Грую Попцонков и на църковното настоятелство на БПЦ “Св. София”, които при необходимост са ни предоставяли залата към църквата за ползване. Благодаря и на Павел и Румен Вълневи от Amerifreight, които също ни спонсорираха. Искам да спомена също и ресторант Avenue, където танцуваме всеки петък.
Тук искам да изкажа благодарностите си на оркестър “Колорит” и на дамския квартет Теменуга, Илияна, Женя и Румяна. Ние сме приятели преди всичко с тях. Няма как - страдаме от една и съща болест. Заедно с тях работим за една идея - създаването на български ансамбъл тук в САЩ.

- Вие ръководите школи за народни танци, народни инструменти, школа за народно пеене и детски театър “Хитър Петър”. Много често родителите се двоумят при избора си какво извънкласно занимание да изберат за своето дете - танц, пеене, инструмент, спорт или нещо друго. Вие какво бихте ги посъветвал, така че детето им да се занимава с нещо, което му се отдава и което в същото време ще му бъде интересно и полезно? Как може един родител да открие дали детето му има талант и какъв е той?
- Аз ръководя само школите за народни танци. Евентуално ще ръководя и детския театър, когато се съберат достатъчно деца. Другите школи имат други ръководители - специалисти в съответната област.
Танцът е както спорта - и при двете е необходима силна воля, издръжливост и дисциплина преди всичко. Всички деца са талантливи в една или друга област. Но нямам специална рецепта за това какво да избере детето - всичко е индивидуално. Талантът на детето може да се открие на различна възраст, важното е родителят да го насочи в правилната посока. Но най-важното е желанието на самото дете, изборът на извънкласна дейност не трябва да става задължително по волята на родителя.

- Какво дава на децата (а защо не и на възрастните участници) това да бъдат част от един ансамбъл за народни танци?
- Дава им самочувствие преди всичко. Ние сме като едно цяло. Най-малкият ни участник е на 7 години, най-възрастният е на 50, да кажем. Като се съберем - всички сме на един акъл. Радвам се, че създадохме един истински и сплотен колектив.

- След толкова години на сцената чувствате ли все още сценична треска? Дайте съвет за нейното преодоляване.
- След 33 години на сцена аз специално не чувствам сценична треска. Винаги играя първо за себе си, а след това за публиката. Ако аз не изпитвам удоволствие от играта, няма как да заразя хората. Трябва да си призная, че съм много нервен, когато излизаме на сцена, защото в залата не съм цербер към танцьорите.

- Кой е Вашият идол в българската фолклорна музика? От кого сте се учил?
- Много са - от музикантите това са Петър Ралчев, Иван Милев, Иво Папазов - Ибряма, също така има музиканти от младото поколение, които са ми приятели и от които съм научил много. А колкото до танцьорите искам да спомена моят класен ръководител Стефан Колаксъзов, който живее в САЩ. Надявам се, че не съм го изложил и съм показал най-доброто, на което ме е научил. Искам да спомена също Ленко Лечев и Николай от Старозагорския ансамбъл, които ме научиха преди всичко да бъда артист и да имам артистично поведение. Независимо, че за своето време те бяха на върха на танцовото изкуство, бяха и си останаха много земни хора, които се раздават. Аз съм научил много от тях.
Да не забравя и Васко Герлимов - хореографа на ансамбъл “Загоре”. Той ме научи да съм свободен в мисленето, как да импровизирам, как от всяко действие в ежедневието може да се роди танц.

- Вярвате ли, че изкуството прави хората по-добри?
- Да, вярвам в това. И не само изкуството ни прави добри, а и много други неща.

- Посланията, които отправяте към публиката чрез танца?
- Едно от посланията, което отправяме и което е и мото на нашия клуб е: Фолклорът е магия. Искам да им покажа, че по-добре е да танцуваме и да се наслаждаваме на живота, докато можем, отколко да мислим за различни проблеми - за кризата, за това, че могат да ме изгонят от работа, за липсата на пари. Танцувай, пей, свири и се весели - това е посланието на всичките ни танци. Да не забравят кои са и откъде са тръгнали. Това са някои от многото ни послания.

- Къде могат да ви намерят тези, които искат да станат част от ансамбъл “Верея”?
Фолк клуб “Верея” в момента използва зала, която се намира срещу магазин “Младост” в Шилер парк. Повече информация можете да намерите на нашия уеб сайт www.folk-chicago.com. Връзка с мен можете да осъществите на  e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. .
Елате при нас, за да видите, че наистина фолклорът е магия!


Стефка Христозова
в. "България"

Снимки: Слави Христозов