Две човешки съдби - заложници на политическите абсурди на ХХ век

20 септември 1971 г. - Роквил, Мериленд-семейство Ярловски посрещат гости от България в дома си. Инженер д-р Васил Ярловски е един от примерите за подражание в българската имиграция в САЩ. Понякога съдбата си играе така с хората, че когато са най-отчаяни, те намират неподозирани сили и постигат още по-неподозирани успехи в живота си. Васил завършва инженерство в Германия - “люлката” на инженерната мисъл, още преди “народната власт” да дойде на власт в България. Заминава за САЩ, където търси и развитие, и професионална реализация. В Америка Васил работи като минен инженер и се оженва за българка, от която има една дъщеря. Жена му изгражда салон за красота в къщата, където живеят - в Роквил, Мериленд - административен център на окръг Монтгомъри. Това е градът, където през 2002 г. умира писателят Чарлс Шефилд.
Васил Ярловски има брат в България - адвокат Димитър Ярловски. Съпругите на двамата братя поддържат редовна кореспонденция. Тя обаче е нарушена от една “политико-социална” причина. За какво става дума? Когато властите в България разбират, че Димитър има брат в Америка, му забраняват да упражнява професията си на адвокат, защото има “връзки със Запада”. Междувременно Димитър работи като строителен работник по различни “възлови” /разбирай - най-тежките, б.а./ обекти в София, за да издържа семейството си.
Как започва всичко? Един ден Димитър отива в американското посолство в София. На излизане от там го причакват представители на тогавашната политическа полиция и го отвеждат в партийния дом - сградата на управляващата по това време Българска комунистическа партия. Там той е попитан по какви причини е бил на посещение в САЩ. Димитър е изумен, защото никога не е бил в САЩ. Те обаче контрират, че фактът, че е бил в американското посолство, означава, че е бил на американска територия, което означава, че е бил в САЩ/!/. Въпросът е, и какво от това, ако е бил в САЩ!?
Именно от този меко казано странен епизод започват проблемите на адвокат Ярловски в България. Разбира се, съпругите на двамата братя продължават кореспонденцията си, но тя се изостря, когато съпругата на Димитър - Бойка, споделя, че вероятно именно присъствието на брата на Димитър в Америка е причина съпругът й да не може да упражнява адвокатската си професия в България. Това раздалечава отношенията между двете роднински семейства и постепенно те престават да общуват, като си разменят само по едно-две писма, предимно за празници и годишнини.
Ето как едно политическо безумие се превръща в ръжда в отношенията между двама братя, които при други обстоятелства не биха имали проблеми помежду си.
Инженер д-р Васил Ярловски подържа редовна кореспонденция с майка си, която живее във фамилната къща в София, където живее и Димитър, заедно със съпругата си и сестра си Стефка. През 70-те години майката посещава сина си в Америка и година по-късно умира в България. В края на 70-те години Васил се завръща в България и отсяда в хотел, недалеч от бащината си къща, където живее брат му. Среща се с Димитър, който вече има разрешение да практикува адвокатската си професия и със сестра си - Стефка. Отношенията им обаче вече са достатъчно хладни и те повече не се виждат до смъртта си.
Това е една частна история, която погледнато отстрани, не би трябвало да занимава съзнанието на една широка читателска аудитория. Въпросът обаче добива публичност, защото именно политическата система в страната ни по това време създава реалните условия двама братя, които живеят на хиляди километри един от друг, да не могат да се погледнат в очите, и то не заради разстоянията. Именно това и абсурдите, които съпътстват живота и на двамата, правят така, че този частен епизод от семейната история на семейство Ярловски да предизвика един по-широк публичен интерес. Двамата братя вероятно вече не са сред живите. Поне за адвокат Ярловски това е факт. Тяхната съдба обаче продължава да впечатлява на първо място със своята абсурдност и след това предизвиква съжаление за два изгубени живота в небитието на политическите недоразумения на ХХ век.