Северин Василев: Музиката е пиршество на сетивата и ума

Венцислав Жеков
Печат

severin1Северин Василев е роден в София, наполовина е руснак и първите си пет години прекарва в Москва. Не произлиза от музикално семейство и се заема с музика след 20-та си годишнина. Първото му висше образование е Скандинавистика. Класическата музика приема като призвание на живота му. В националната музикална академия в София профилира хорово дирижиране. Става певец покрай много участия в ансамбли. Той е идеен организатор и практически организатор, диригент и художествен ръководител на формацията Cantanti Dai Monti Verdi.

- Г-н Василев, какъв тип музика изпълнявате и как избрахте този профил?
- Във формацията изпълняваме ранна музика, ранен Барок или Ренесанс. Това е нещо много рядко изпълнявано в България. Ако се говори за Барок обикновено хората си мислят за Бах, Хендел и Вивалди, но те са от късния Барок. За по-ранния Барок, към XVII в. и още преди това, за него се отделя много малко внимание. Имаме само няколко специализирани музиканти. На Запад тези традиции от няколко десетилетия се преоткриват, преосмислят, изследват и се изпълняват. При мен така се случи, че наистина покълна една любов към тази музика, в частност към жанра на Мадригала и така реших, като мое може би първо професионално занимание с музиката да бъде именно в тези епохи и в този вокален жанр.

- Този тип музика е западноевропейска, има ли някаква връзка между тази музика и идеала за рицарството?
- Тя е започнала от там. Въпросните мадригали са писани по поезия от най-висша проба, като например сонетите на Петрарка. Но ако се обърнем към Средновековието, ще видим, че именно там всъщност са предшествениците на тази дворцова музика, която постепенно ще се развие в полифония и в музиката, която изпълняваме в късния Ренесанс. Това е една традиция, директно свързана с рицарството.
severin2
- Как музиката внушава усещането за идеали, за ценности, дори за дълг?
- Непосредствено чрез текста, който омузикотворява. Особено за мадригала е характерно, че всяка дума и всяко значение на текста трябва да се изрази по някакъв начин чрез музиката. Да речем, ако в текста става дума за бягане, в музиката ще имаме малки нотни стойности, за да се предаде усещането, че някой наистина бяга. Ако се говори за полет, това ще се предаде на по-високи тонове. Ако се говори за земята или за ада, то тогава това ще бъде в ниска теситура /съвкупност от тонове/.

- Какво е за Вас музиката и как предавате Вашите емоции на публиката си?
- За мен музиката е синтез между поезия и музика, като едно пиршество на сетивата и на ума. Това е идеално съчетание между интелект и емоция. Това, което се опитвам да направя е да обхвана именно всичките тези аспекти, която тази музика изразява и да ги предам.

- При участия, които надявам се Ви предстоят и извън България, ще има ли различия в програмата, или тя ще е стандартна?
- Със сигурност ще има различия, аз се стремя да има концепция. Нашият дебютен концерт беше основно посветен на Клаудио Монтеверди, предвид неговата 450-та годишнина. В бъдеще ще имаме нови програми и почти всеки път ще излизаме с изцяло нова концепция и с нови произведения, първо за да развиваме самите нас, защото ни е интересно да изучаваме и изпълняваме тази музика, а и второ, за да обхванем все по-голям репертоар. В България това е доста слабо познато, а дори и на Запад, всеки който се е заел с тази музика в известен смисъл е и музиколог. Те често изравят от някъде ръкописи и изпълняват някои неща за първи път, които не са били изпълнявани от векове насам. Това е много широко поле, в което има много място за работа и за широк репертоар.

- Как популяризирате Вашата музика в Българя, защото това все пак е една бутикова музика?
- Не е особено лесно. Имам чувството, че в последните години публиката за класическа музика намалява. Лично моят подход е да заложа на професионалност не само в чисто музикално-изпълнителски аспект, но и във всякакви други отношения, това включва дори и визията на рекламните материали и дизайна.

За ансамбъла

Ансамбълът Cantanti Dai Monti Verdi е създаден през август 2017 г. Това е вокален ансамбъл за ранна музика. В по-голямата си част са изцяло млади хора, някои все още студенти в музикалната академия. Далеч не всички са певци, всъщност имат само една певица. Останалите са диригенти, пианисти, тонрежисьори. Доста дълго мислих името, защото ми се искаше от една страна да покаже репертоарния ми афинитет към конкретната епоха, а исках и да покажа българското начало, споделя Северин Василев. Първоначално името означава „пеещи Монтеверди", а всъщност в превод цялото име означава „певци от зелените планини", което е препратка към прекрасната българска природа.

 

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки от фейсбук-профила на Северин Василев.