Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
февруари 18
Home Седмицата Личности Спомен за Vera Kostoff – тъщата на писателя Сидни Шелдън

Спомен за Vera Kostoff – тъщата на писателя Сидни Шелдън

Е-мейл Печат ПДФ

vera1Вера Костова, или както беше по-известна Vera Кostoff е българка, емигрантка в САЩ. Нейна дъщеря беше съпруга на големия американски писател Сидни Шелдън, който почина на 30 януари 2007 г. в Калифорния.

Историята на Вера обаче е не по-малко интересна и тя беше описана няколко пъти във вестник „България" през годините. Сега обаче акцентът е поставен върху Вера, но в България.
През далечната и не чак толкова далечна 1992-ра г. тя пристигна на последното си посещение в родината. Ето как беше посрещната една българска емигрантка в САЩ на родна земя, което е показателно за това как сънародниците ни се отнасяха към своите близки и роднини, които са напуснали България и живеят далече, чак зад океана:
Още когато стана ясно, че Вера Костова ще идва в България, нейните близки – Петко Векилов и Георги Иванов решиха да й организират разнообразие и приятно прекарване у дома. Вера е живяла в къща в самия център на София, съвсем близо до НДК, дори и днес постройката все още е запазена, но отдавна е отчуждена и заради това българката отсяда в дома на племенника си Петко Векилов, който вече не е сред живите и в дома на своя приятел от много години – Георги Иванов, който вече също не е между живите. В дома на Петко Вера остана известно време – седмица, но бърза да посети Георги, където ще се запознае със семейството му и най вече – ще може да се среща със своята юношеска любов – Буби. Буби е счетоводител, той е любовта на живота на Вера. Само че и той е женен в София, а и Вера е имала съпруг – Атанас, в Калифорния. Атанас е починал, но към 1992 г. Буби все още е женен за съпругата си, която умира малко по-късно.
Вера постига своята мечта в София. Тя спокойно може да се разхожда под ръка със своя любим - Буби, заедно със семейството на Георги. Те посещават ЦУМ, по това време – най-големият магазин в София, а и в България. Там Вера купува изкуствени цветя, които в онези години са изключително скъпа стока, защото са новост и все още не са така популярни.
След това влюбената възрастна двойка и придружаващите ги сядат на едно улично кафене, където се черпят с разхладителни напитки - все пак е август 1992 г. Времето е топло, а семейството на Георги се е постарало на Вера да не й липсва нищо в България. Тая е посрещната на летището с огромен букет от червени градински рози – българско производство, захванати с лента с българския трикольор и американското знаме, които тя прегръща и целува. На летището са всички, които обичат Вера и които я познават в България. Георги обаче е приятел, той е брат на най-добрата приятелка на Вера в САЩ – Цветанка. vera2
И така Вера е посрещната в София с най-отбраното от магазините. Цените са либерализирани, банани вече може да се купят и през лятото, а не както в годините на комунизма – само по Нова година. Семейството на Георги е осигурило банани на масата, като смята, че това е най-хубавото, с което може да посрещне Вера. Не си дават сметка, че бананите всъщност са просто едни плодове и нищо повече, но за тогавашните икономически условия у нас да имаш банани на масата е въпрос на чест и на благосъстояние.
Вера проявява желание да се разходи из София с такси и се наема такова, с което тя посещава Горна баня. Една от дестинациите е циганската махала в Божурище. Таксито преминава през центъра на гетото, ромите с недоумение наблюдават черната „Волга", с която до неотдавна в България се возеха само големци от комунистическата партия. Таксито преминава бавно, сякаш дефилира през махалата и отново се отправя към центъра на града, където Вера вижда бащината си къща. Тя се просълзява, разказва разпалено за спомените, които внезапно нахлуват в съзнанието й.
После следва разходка по жълтите павета, отново със същото такси и накрая, когато Георги предлага да плати разноските, Вера настоява тя да заплати. В Лондон, където се е прекачвала на самолет за България, е ползвала такси, което е било доста по-скъпо от това в София.
Вечерта е изпълнена със спомени, Вера и Георги си спомнят за общите им случки и приключения в САЩ, когато през 1971 г. Георги посещава сестра си и остава в Америка почти година.
Вера отпътува от България отново с огромен букет от червени градински рози, които тя целува, докато сълзите й се стичат на сбогуване и със своите приятели, и роднини, а и с България, защото тя е наясно, че едва ли отново ще види родината си. Така и става. Тя си отива от този свят няколко години по-късно. Внукът на Георги, който е запленен от Вера и става нейният най-добър приятел в София, влиза войник през септември 1992 г. Той си пише писма с Вера, докато е в армията и това му дава сили и надежда, че времето, прекарано като войник няма да е така тежко, защото освен семейството му, има и още някой, далеч зад океана, който мисли за него в тежките и дълги нощи.
Преди да си замине от България обаче, Вера събира всички свои близки и роднини в ресторант „Мелник" в центъра на столицата. Това остава една незабравима вечер за всички.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки: Архив на автора

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер