Спомен за Vera Kostoff – тъщата на писателя Сидни Шелдън

Венцислав Жеков
Печат

vera1Вера Костова, или както беше по-известна Vera Кostoff е българка, емигрантка в САЩ. Нейна дъщеря беше съпруга на големия американски писател Сидни Шелдън, който почина на 30 януари 2007 г. в Калифорния.

Историята на Вера обаче е не по-малко интересна и тя беше описана няколко пъти във вестник „България" през годините. Сега обаче акцентът е поставен върху Вера, но в България.
През далечната и не чак толкова далечна 1992-ра г. тя пристигна на последното си посещение в родината. Ето как беше посрещната една българска емигрантка в САЩ на родна земя, което е показателно за това как сънародниците ни се отнасяха към своите близки и роднини, които са напуснали България и живеят далече, чак зад океана:
Още когато стана ясно, че Вера Костова ще идва в България, нейните близки – Петко Векилов и Георги Иванов решиха да й организират разнообразие и приятно прекарване у дома. Вера е живяла в къща в самия център на София, съвсем близо до НДК, дори и днес постройката все още е запазена, но отдавна е отчуждена и заради това българката отсяда в дома на племенника си Петко Векилов, който вече не е сред живите и в дома на своя приятел от много години – Георги Иванов, който вече също не е между живите. В дома на Петко Вера остана известно време – седмица, но бърза да посети Георги, където ще се запознае със семейството му и най вече – ще може да се среща със своята юношеска любов – Буби. Буби е счетоводител, той е любовта на живота на Вера. Само че и той е женен в София, а и Вера е имала съпруг – Атанас, в Калифорния. Атанас е починал, но към 1992 г. Буби все още е женен за съпругата си, която умира малко по-късно.
Вера постига своята мечта в София. Тя спокойно може да се разхожда под ръка със своя любим - Буби, заедно със семейството на Георги. Те посещават ЦУМ, по това време – най-големият магазин в София, а и в България. Там Вера купува изкуствени цветя, които в онези години са изключително скъпа стока, защото са новост и все още не са така популярни.
След това влюбената възрастна двойка и придружаващите ги сядат на едно улично кафене, където се черпят с разхладителни напитки - все пак е август 1992 г. Времето е топло, а семейството на Георги се е постарало на Вера да не й липсва нищо в България. Тая е посрещната на летището с огромен букет от червени градински рози – българско производство, захванати с лента с българския трикольор и американското знаме, които тя прегръща и целува. На летището са всички, които обичат Вера и които я познават в България. Георги обаче е приятел, той е брат на най-добрата приятелка на Вера в САЩ – Цветанка. vera2
И така Вера е посрещната в София с най-отбраното от магазините. Цените са либерализирани, банани вече може да се купят и през лятото, а не както в годините на комунизма – само по Нова година. Семейството на Георги е осигурило банани на масата, като смята, че това е най-хубавото, с което може да посрещне Вера. Не си дават сметка, че бананите всъщност са просто едни плодове и нищо повече, но за тогавашните икономически условия у нас да имаш банани на масата е въпрос на чест и на благосъстояние.
Вера проявява желание да се разходи из София с такси и се наема такова, с което тя посещава Горна баня. Една от дестинациите е циганската махала в Божурище. Таксито преминава през центъра на гетото, ромите с недоумение наблюдават черната „Волга", с която до неотдавна в България се возеха само големци от комунистическата партия. Таксито преминава бавно, сякаш дефилира през махалата и отново се отправя към центъра на града, където Вера вижда бащината си къща. Тя се просълзява, разказва разпалено за спомените, които внезапно нахлуват в съзнанието й.
После следва разходка по жълтите павета, отново със същото такси и накрая, когато Георги предлага да плати разноските, Вера настоява тя да заплати. В Лондон, където се е прекачвала на самолет за България, е ползвала такси, което е било доста по-скъпо от това в София.
Вечерта е изпълнена със спомени, Вера и Георги си спомнят за общите им случки и приключения в САЩ, когато през 1971 г. Георги посещава сестра си и остава в Америка почти година.
Вера отпътува от България отново с огромен букет от червени градински рози, които тя целува, докато сълзите й се стичат на сбогуване и със своите приятели, и роднини, а и с България, защото тя е наясно, че едва ли отново ще види родината си. Така и става. Тя си отива от този свят няколко години по-късно. Внукът на Георги, който е запленен от Вера и става нейният най-добър приятел в София, влиза войник през септември 1992 г. Той си пише писма с Вера, докато е в армията и това му дава сили и надежда, че времето, прекарано като войник няма да е така тежко, защото освен семейството му, има и още някой, далеч зад океана, който мисли за него в тежките и дълги нощи.
Преди да си замине от България обаче, Вера събира всички свои близки и роднини в ресторант „Мелник" в центъра на столицата. Това остава една незабравима вечер за всички.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки: Архив на автора