Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
февруари 19
Home Седмицата Личности Красимир Георгиев: Човек трябва да изпробва възможностите си

Красимир Георгиев: Човек трябва да изпробва възможностите си

Е-мейл Печат ПДФ

georgiev1Красимир Георгиев е първият българин, завършил успешно най-тежкия ултрамаратон в света - "Badwater", провеждан в Долината на смъртта в Калифорния. Изминавайки 217-километровата дистанция за 37 часа и 37 минути, той финишира 34-ти от стартиралите 96 участника. Стартът на Краси започва на минус 85 метра – най-ниската точка в Северна Америка и завършва на финала в планината Уитни, разположен на плюс 4417 метра надморска височина. По време на състезанието средната температура на въздуха надвишава 45 градуса по Целзий.

Краси Георгиев е роден в София, но прекарва десетилетия в Лондон и Джаксън, Уайоминг, преди да се установи отново в родния си град. Дипломиран психолог, интересите му обхващат работа с деца в неравностойно положение и консултации по спортно хранене. Спортната му кариера включва над 60 маратона и 30 ултрамаратона по цял свят. Той е сред малцината спортисти, пробягали успешно полярния ултрамаратон "Frostskade 500", пустинния Маратон на пясъците и ситуираният в джунглата ултрамарон "Brazil 135".

- Кога и как започна интересът ти към бягането?
- Заминах за Англия през 1996г., когато бях на 22 години, защото исках да уча хипноза. Макар че тогава бях студент по психология в България, в университетите хипнозата беше разрешена специалност единствено за дипломираните лекари. Тогава бях приет и в Arizona State University, но тъй като по онова време бях влюбен в Лейди Даяна, избрах следването в Англия.
Като повечето млади хора, озовали се в Лондон, аз исках да опитам от всичко и животът ми преминаваше в мечти, пиене, пушене, дрога и рокендрол. Това продължи малко допреди 30-тия ми рожден ден, когато един ден се вгледах в огледалото и не се харесах. Наднорменото тегло и безсънните нощи по лицето ми бяха катализатор, който не можех повече да пренебрегвам. Още на следващия ден се озовах във фитнес салон, където помолих първия срещнат личен треньор да ме направи красив. С типичния си английски хумор той ми отговори, че е невъзможно да ме направи красив, но със сигурност ще успее да ме вкара във форма. Трансформацията ми започна още същия ден и оттогава вече 13 години не съм докосвал алкохол, цигари, кафе, дори и хляб.
През първите три месеца на новия си режим успях да сваля 25 килограма. Тичах по пътеката в салона седем дни в седмицата – започнах с две минути на ден, които бързо се увеличиха до 5, 10 и 20 километра. Тичането се оказа нов свят за мен и първият маратон, на който участвах, беше година по-късно в Единбург. На него пробягах 40 километра и оттогава не съм спирал. Участвах в маратони във всички краища на света и успях да опозная различни държави, защото всеки от тях беше съчетан със седмица потапяне в местния живот.

- Какво те мотивира да направиш крачката между бягането на градските маратони до ултрамаратоните по екстремни трасета?
- Една от причините да го направя е това, че аз съм човек на крайностите, който обича да изпробва възможностите си. След като бях пробягал 60 маратона, 40 километра тичане ми се виждаха като разходка в парка. Така започнах да търся други възможности, които да тестват лимитите на моята психика и физика. Аз твърдо вярвам, че за да се опознае човек най-добре, той трябва да се постави в ситуации, в които не е бил никога. Имах желание да напредвам. Любопитството до къде мога да стигна, съчетано с любовта ми към пътуванията, приключенията и адреналина доведе до проучването на нови трасета за бягане.

- Участвал си не само в „Badwater" , но в пустинния „Marathon des Sables" и в полярния „Frostskade 500". С какво те привличат екстремните съзтезания?
- Бях тринадесет годишен, когато сменяйки каналите на телевизора попаднах на репортаж за Маратона на пясъците. Смелостта и лудостта на бегачите направиха силно впечатление на детското ми въображение, и когато години по-късно попаднах на информация за състезанието, споменът за видяното в репортажа изплува. Екстремният фактор в този вид маратони идва от това, че в тях трябва да разчиташ единствено на себе си. По този начин разбираш и опознаваш собствената си натура: доказваш на себе си, че имаш достойни качества и реална стойност.
Подобно предизвикателство е и състезанието Frostskade 500, което пробягах зад Полярния кръг в най-северната част на Норвегия. След зададени GPS координати, аз останах сам с шейна, натоварена с провизии за десет дни: палатка, храна, газ и запаси, необходими за оцеляването ми. Когато си на минус 55 градуса температура всяка малка грешка може буквално да те убие. В такива условия няма на кой да разчиташ, освен на себе си, защото на стотици километри от теб няма никой. Въпреки вързаните за нас тракери, спасителите не биха могли да стигнат навреме, защото трасето на състезанието не позволяваше на хеликоптерите да се приземят. Трябваше да сме сигурни, че можем да оцелеем до пристигането им, като част от подготовката ни беше копаенето на своеобразни плитки гробове, защото на няколко сантиметра под земята е по-топло.georgiev2
За всяко подобно състезание има важни квалификации, които доказват подготовката на кандидат-участниците. За организаторите е важно да знаят, че си подготвен за оцеляване в екстремни условия. Преди началото на „Frostskade 500" преминах през изпит, на който опънах палатката си за осем минути. Това беше необходимо условие, защото състезанието изискваше дневни пробези от 20 часа в лоша видимост, тъй като дневната светлина траеше едва около три часа. Съчетано със свръх умората и световъртежа, който може да се появи в края на всеки един пробяган ден, осемте минути за опъване на палатка бяха животоспасяващи.

- Как се подготвяш за ултрамаратони? Какъв тренировъчен и хранителен режим спазваш?
- Съобразявам подготовката си с условията на всяко състезание. Подготовката ми за „Frostkade 500", например, беше много различна, тъй като по това време аз живеех в Лондон, където никога не се натрупва сняг. Затова прекарвах много време в парка със ски на колелца, с които теглих шейни и гуми. За да свикна с минусовите температури ходих по планински трасета, но дори това не помогна особено много, защото просто нямаше как да възпроизведа минус 55 градуса.
Хранителният ми режим на същото състезание се състоеше от прием на 25 000 калории дневно. Шест хиляди от тях бяха необходими единствено, за да се топли тялото ми. През цялото време трябваше да се храня, за да компенсирам изразходената енергия. Налагаше се да ям масло, обвито с бекон, за да приемам оптимален брой калории. Хранителният ми режим включваше също висококалоричен шоколад, ядки, супи и чайове.

- Какви качества трябва да притежава един ултрамаратонец? Кое е по-трудно за преодоляване по време на маратона: психическите или физическите препятствия?
- Физическата част е безспорно много важна, но като дипломиран психолог считам, че по-трудното препятствие е нашата психика. По дефиниция човешкото съзнание обича да ни глези и се опитва да ни пази от всяка опасност. Един ултрамаратонец трябва да може да си налага спокойствие, когато оцелява по средата на нищото, и воля да продължи. Физическата ни издръжливост се контролира от психиката и ако човек не е психически издръжлив, няма да успее да завърши маратона.
Сещам се за инцидент по време на „Badwater", когато температурите достигаха 52 градуса и аз припаднах вследствие на повишена телесна температура. Десет минути по-късно се събудих и просто продължих по трасето. Мисля, че успях да изпълня съвета на треньорката ми за състезанието Лиса Смит-Бачен да се науча да ми е гадно.

- С какви мисконцепции и погрешни схващания по отношение на екстремните състезания си се срещал през годините?
- Ще ти отговоря с пример: когато бягах на Маратона на пясъците срещнах една 89-годишна бразилка, която тичаше заедно с нас 300 километра през пустинята. Това, че някой имал слаби колене или не можел да тича бързо, са извинения и стереотипи. Погрешните схващания, че дългото тичане не било полезно или че ускорявало смъртта ни нямат научни обосновки и са продукт на стереотипно мислене.
За да си ултрамаратонец не е необходимо да си в първа младост. Средната възраст на участниците в „Badwater" през миналата година беше 43 години. При нас хубавото е, че колкото повече остаряваш, толкова по-добър ставаш в това, което правиш. Самият аз опровергах младежкото си схващане, че щом съм нисък и набит, трудно бих могъл да се занимавам с тичане. Оказа се, че щом си дисциплиниран и имаш план можеш да постигнеш много в маратоните.

- Провежданото в Долината на смъртта съзтезание "Badwater" е известно като най-трудния ултрамаратон в света. Какъв е селекционният процес за надпреварата?
- "Badwater" не е просто съзтезание, а начин на живот. Селекцията за надпреварата е брутална – кандидатурата на всеки състезател се разглежда от четири човека, пред които трябва да докажеш, че имаш солиден опит в бягането на дълги разстояния. Изискванията са да си пробягал над 15 маратона от по сто мили, както и такива от по 150 и 200 мили. Броят на на състезаващите се всяка година е 100 човека, като половината от тези места са запазени за хора, участвали в предишни години. За останалите 50 места кандидатстват хиляди хора от цял свят. Неписано правило в квалификациите е предимството да си бил в екипа на някой от участниците в предишни години, защото така знаеш какво да очакваш. След като резултатите от селекцията се оповестят през месец февруари, започва процес на сформиране на екип, усилени тренировки и плануване на самото пътуване.

- Има ли бъдеще маратонското бягане в България?
- В момента в България се наблюдава висок интерес към маратонското бягане, което не отстъпва на нивото на Англия и Германия. Няма много страни в Европа, които да конкурират българските маратони по брой. Спомням си, че преди шест години с мой приятел в България имахме желание да организираме маратон, но тогава в страната нямаше абсолютно никаква информация за този тип прояви. В момента, обаче, всеки уикенд в България се провеждат състезания, а броят им надвишава двеста. Днес съществува организация, която обединява и организира маратоните.

- Кое мотивира решението ти да се завърнеш да живееш в България?
- Последният ми престой в България беше плануван за един месец. Като заклет емигрант, който беше решил, че иска да живее навън, промените в България ме изненадаха приятно. Толкова много ми хареса енергията на младите хора тук, че се въодушевих и започнах да работя с организация, наречена „Заедно в час". Мисията на организацията е мотивирането на млади хора от бедни семейства и малки населени места да получат образование и по-добра реализация в живота.
Междувременно си направих равносметка, че след 22 години живот в чужбина е време да се прибера в родината и да работя в нея, развивайки спорта и мотивирайки българските деца. Това решение бе неочаквано дори за самия мен, но динамиката на живота в България ми допадна много. Разбрах, че ако мога да послужа за мотивационен пример на учениците, с удоволствие бих се нагърбил с тази задача. Първите ми срещи с тях преминаха много интересно и любопитството им ми доказа, че съм на прав път.
През февруари месец заедно със спонсорите ми от Roo'bar започваме Академия за млади таланти, в която ще взема участие като ментор и лектор. Вълнувам се от перспективата децата да видят света през моите очи и да научат нещо от моя опит и пътувания.

- Какви са следващите ти спортни проекти?
- Тази година се оформя като доста заета откъм спортни проекти. През пролетта възнамерявам тичайки да прекося Китай, започвайки от границата с Русия, продължавайки до Шанхай и на изток до Таджикистан. Искам да измина тези 7000 километра сам с количката, която тегля зад себе си.
Също така бих желал да участвам в състезание през август в Индия, чието трасе е 33 километра и преминава през три хималайски върха. Всеки от тях е висок 5200 метра надморска височина.
Отсега обмислям и тазгодишното си участие на "Badwater". Миналата година имах желание да пробягам разстоянието до финала и обратно, но по лекарско предписание не успях да осъществя обратното преминаване. Тази година идеята ми е да направя тройно преминаване, а екипа ми да бъде изцяло български.

 

Анелия Петрова
за в. "България"

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер