Гвардеец: Настръхвам, когато слушам химна на България

Венцислав Жеков
Печат

gvardeec1Стефан Димитров е на 28 години и е редник, втори клас в Националната гвардейска част. Родом е от град Монтана. Завършил е „право" през 2014 г. След това кара шест месеца стаж по специалността си в родния си град, където работи в различни юридически инстанции и институции. След това полага изпит за правоспособност и вече като правоспособен юрист е назначен като младши юрисконсулт в общината в родния си град.

- Как реши да станеш гвардеец?
- Видях обява за набирането на гвардейци и реших да се отдам на предизвикателството в тази сфера, което е твърде различно от това, което съм работил до онзи момент. Освен това търсех и по-динамична работа от тази на бюро. Армията ми предложи и динамика, и престиж, и емоция, и всичко, което скучният офис, кантора или кабинет няма как да ми дадат.

- Това ли е професията, която искаш да работиш винаги?
- За сега искам да се реализирам и да работя именно като гвардеец. Искам да съм напълно отдаден на службата си и да съм перфектен във всяко отношение. Имам надежда да продължи да се развивам в армията, като се опитам по-нататък да съчетая образованието си, с призванието си – да работя като военен юрист, или пък като юрист, но отново в рамките на системата на Въоръжените сили на Република България.

- Тоест, ще бъдеш човекът с пагони?
- За сега съм човекът с пагон, времето ще покаже как и какво ще се случва с мен и кариерата ми в бъдеще.

- Упражняваш изкуството оригами, как се запали по това?
- Преди няколко години се запалих по изкуството оригами – сгъването на цветни листове по определен начин, като така се получават изключително красиви и оригинални, сложни фигури. Първата фигура, която направих е за мой близък човек. Вместо да купя нещо от магазина, реших да направя нещо с ръцете си, да вложа умение, труд, талант и дръзновение, за да изработя нещо със собственото си въображение. Така искам да изненадвам с личен подарък, в който съм вложил желание, енергия и усилия.

- Кой ти показа как да правиш фигурите, как се научи?gvardeec2
- В интернет попаднах на клипчета как се прави оригами и започнах да се упражнявам. Така се обучавах сам. Първите фигури бяха доста несполучливи и постепенно започнах да правя все по-сложни модели. Постепенно стигнах до ниво да правя изображения по собствено виждане, без да ползвам готови щампи за сгъване и представяне на дадена фигура. Всички модели ги подарявам, като за себе си запазих само една фигура.

- Коя е най-сложната фигура, която си правил до сега?
- Най-сложното нещо, което съм правил до момента това е един паун. Той ми отне и доста време, за да сгъна отделните детайли и след това да ги сглобя. Състои се от 600 отделни парчета. Сглобяването на готовите вече детайли ми отне три часа!

- Каква е съдбата на моделите ти оригами, колекционираш ли ги?
- Всичко, което съм правил до сега е било за подарък и съм ги правил с желанието да зарадвам хората. Приемам това предимно за хоби.

- Много хора биха се запитали, защо един дипломиран юрист пази президентството, защо не се реализира като адвокат примерно, което някои приемат за много престижно.
- Аз не съм се е отказал от „право"-то и се надявам на един по-късен етап да се върна към реализация с образованието, което имам.

- Родителите ти как приеха избора ти на професия?
- Родителите ми приеха избора ми да стана гвардеец, въпреки, че може да се реализирам и като добър юрист, съвършено нормално. Гордея се с избора ми на професия, за мен е важно какво аз искам и как ще го постигна.

- Какво е за теб да си гвардеец?
- За всеки мъж е добре да мине през военна подготовка. Да съм гвардеец за мен е гордост, защото това е едно от лицата на България. Когато пристигне някой чужд държавен глава, първото нещо, което вижда са именно гвардейците на летището, които са строени в почетен караул. За мен е чест и възможността да участвам в честванията на важни събития от българската история, както например през миналото лято взех участие в отбелязването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и годишнината от боевете при Шипка.

- Защо избира точно гвардията, защо не се насочи например към ВВС, където самолетите са слабост на много момчета и момичета, романтиката е по-голяма, екшънът е сякаш повече и екзотиката привлича повече вниманието в обществото?
- Гвардията за мен е най-представителната част на Българската армия. Тук мога да видя и да изпитам нещо, които иначе няма как да видя и да преживея, което ме привлече към професионална кариера именно в гвардията. Настръхвам, когато звучи химна на Репулбика България!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки: Николета Райдовска