Българинът Кирил Сираков е първият наш златен медалист в Националното открито първенство на Щатите по джудо

Познатият ни съгражданин от българско Чикаго, който всички знаем с чаровна усмивка и по детски привидна доброта, който най-много тича и се раздава до последно за футболните ни формации, в които участва, този път наистина ни изненада в една сфера, за която знаехме, че е добър, но като че ли беше някак си скрит от типичните български спортни изпълнения.
За големия успех скоротечно ни съобщи вратарят на българския национален отбор по футбол от незабравимото американско лято - Димитър Попов. Митака явно най-отблизо е следял състезанието от Националното щатско първенство и с нескрита радост мигновено ни донесе за големия успех.
И добре, че така стана, защото знаейки характера на Киката, едва ли щяхме да научим своевременно от него. Той си е такъв, скромен, без много шум и трясък приема постигнатото.
Но успехът е значителен. За нашата спортна редакция е гордост да представим шампиона - българина от нашата си българска общност, покорил спортния връх на Америка.
Кой е Кирил Сираков?
В неговата спортна биография четем, че той от 9 годишна възраст прави първите си стъпки в джудото при треньора Огнян Славов. Те работят заедно около 3 години и след това Кирето минава под ръководната палка на Венцислав Пържев.
Състезава се активно от 9-ти клас до 27-та си годишнина. Израства в родния Велбъжд - Кюстендил, след това кандидатства и следва в Националта спортна академия от 1991 до 1996.
По време на отбиване на военната си служба се състезава за спортната рота на Локомотив София.
След изтичане времетраенето на военния му дълг, той се връща в родния Кюстендил и там продължава кариерата си като треньор за деца и също като активен състезател към ОСК “Васил Илиев”. Там работи с треньорите Валери Райчев и Стойчо Иванов.
Като играещ треньор получава повиквателна и участва в Панамериканските игри в Ню Джърси, САЩ. Там печели състезанието, но и Америка печели него. От 1998 г. той е резидент на Щатите.
В България е бил многократен републикански шампион по джудо и самбо. Има първи места и от международни състезания. 3-ти е на световното по самбо (1989 - отново в Ню Джърси).
В американските условия на труд и спортуване Киката намира доста сродни души. Но от скоро, от 1 година започва партньорството му с треньора Минко Влаховски. За Минко знаем, че е роден в Троян и е възпитаник на тамошната спортна школа. Също има забележителни успехи. В Щатите пристига на състезание за ветерани, провеждащо се в Билингс - Монтана. Годината е 1999 и от тогава той също търси щастието си по американските спортни полета, като се изявява главно като треньор.
Както обикновено, съратниците по идеи и спортни наклонности много бързо намират общ език и така се сформира и този спортен тандем.
Рамо до рамо, треньор и състезател се захващат здраво за работа, като тренировките стават регулярни и целта им е успешно представяне на регионалните състезания.
Подготовката на Киро и Минко е в ТЕНРИ Доджу клъб. Кирето е член и на Кохенс Джудо клъб от последните 10 години.
Съвместните им усилия дават своя първи голям резултат на Шампионата на Илинойс от тази година. В това първенство Киката участва в двете категории - за ветерани (мастърс) и в open (без ограничение във възрастта), като Illinois Judo Championship за 81 килограмовите регистрира нашето момче като шампион и в двете направления.
След тези наистина забележителни и необикновени по ранга си победи, специално за читателите на в. “България” джудо шампионите бяха отзивчиви да споделят своите първи впечатления.
Интервюто и въпросите бяха задавани и към двамата, като Кирил имаше водещото слово, но и Минко се включваше и допълваше в отговорите своя партньор.
- Честитим ви шампионската титла. За нас е показателно, че Вие уж в една напреднала за активния спорт възраст, намерихте сили да се преборите с много по-младите си конкуренти, та даже и да ги победите. Кое ви вдъхнови за вашата втора спортна младост?
- В Тенри Джудо дойде един руснак, 2 пъти Световен шампион. Първенец на Русия, който в момента е на 57 г., активно се занимава с джудо и това много ни впечатли и вдъхнови. Той не е спирал своите участия в активния спорт и е също многократен шампион на Америка. Така с този негов пример и с нашите съответно 37 и 43 г., сме просто като деца при него и това много ни зарежда и амбицира.

- Как една такава интензивна професия като вашата се съчетава така, че имате възможността и желанието да се борите в рамките на максималното и да достигнете върха?
- Въпрос на воля и желание. Сега, когато кризата удари всички сфери на икономиката, малко повече е времето за тренировки. Футболът също много помага, понеже и съботата, и неделята са също много ангажиращи с моите участия. Играя в два отбора, а във вторника и срядата заниманията са ми в залата.
Ние и там трябва да показваме своите възможности и знания и съответно да предаваме своя опит.
И както разбирате, е нужен специален подход към начинаещите.

- Какви качества създава този спорт?
- На дисциплина, дух и постоянство. Трудолюбивостта е също задължителен фактор в изграждането на спортиста.

- Контузиите постоянен спътник ли са в спортната кариера?
- Контузии има и се получават. Това е неминуемо с всеки един физически спорт. Даже за себе си мога да кажа, че на състезанието се борих със счупен пръст (малкия) на крака. На няколко пъти в други случаи съм си чупил и ръцете, усуквах връзки. Но това е част от играта. Затова пак казвам, това е най-мъжкия спорт, защото въпреки трудностите, трябва да се стиснат зъбите и да се продължи.

- За да преминеш в следващия кръг, каква е точковата премия, необходима за победата? Как се оценява състезанието?
- В джудото точковите оценки са с японски имена. Това са юко, вадзари и за чиста победа - ипон (хвърляне с падане на плешките). Всяка една среща е с продължение от 5 минути, като си оценяван от 3-ма съдии, 2-ма в ъгъла и 1 централен.
Има и отделна комисия, която цялостно следи състезанието и съдиите. Чрез записи се следи и за изпълненията или ако има недоразумение при оценката.

- Ако все пак се получи равен резултат след 5-те минути, тогава как се постъпва?
- При тази ситуация се дава продължение от още 3 минути, тогава се играе по правилото за златната точка - т.е. този, който първи направи хватка, печели. Ако пък пак се стигне до равенство, тогава съдиите оценяват кой е бил по-активен и той побеждава.

- Колко са категориите?
- По килограми те се поделят на тези между 60, 66, 73, 81, 90, 100, 100+ за мъже, жени и деца. Те също биват open и masters.

- Казваш, че няма ограничение във възрастта на участие. Тогава нормално ли е да се срещнат 20 годишен срещу 60 годишен състезател, да речем?
- Ако групата е open и ако 60 годишният състезател се чувства достатъчно подготвен, то няма проблем за неговото участие, понеже това е неговата воля. Но има и едно друго разделение - мастърс, в категоризация по годините от 30-35, от 35 до 40, от 40 до 45, от 45 до 50, от 50 до 55 и 55 до 60. Младите не могат да отидат при възрастните, но обратното е допустимо.

- Какво представлява спорта джудо?
- Джудото произлиза от Япония, където там се определя като начин на живот. Основател на джудото е Джигоро Кано. Отначало джудото е вид самоотбрана и е било бойно изкуство. Тогава се е казвало джио джицу. Джио джицу изчистват бойните хватки и го правят спорт впоследствие. Олимпийски спорт.
Джудото е вид защитен спорт с хвърляния, задушавания и ключове на ръцете. Използва се и екипировката за прилагане на хватки. Джудо кимона. Национален спорт на японците е и е на високо ниво там.
Като ранг се започва с жълт колан, след това оранжев, зелен, син, кафяв, черен. В черния се започва с дановете - от 1-ви до 9-ти дан.
Тези данове в България бяха в зависимост представянето по състезанията и това как се покриват нормативите за знания пред комисия от професори или легенди в спорта. Провеждат се изпити по техниките и се дава следващата степен.

- Каква е вашата цел?
- Чрез типичните ни български качества да се изявяваме и да участваме в колкото се може повече състезания. Ще се опитаме да развиваме този спорт и сред нашата колония.
Ако един ден можем да открием българска школа тук, в Щатите, смятам, че до голяма степен ще осъществим нашите мечти.

- В първенството на САЩ коя страна представлявахте?
- България, с български трикольор и наш паспорт.

- Предстои още едно състезание на 26 и 27 август в Маями и на този National Championship ще се състезавате и двамата. Какви са там целите?
- Ако победим и там, следващата стъпка е Световното първенство в Токио.

- Световното първенство ли е с най-престижната награда в този спорт?
- Не, Олимпиадата е върхът поради статута на спорта.

- На външен вид сте много спокойни, благи характери, добри момчета, а в същото време участвате в един много труден спорт.
- Силата на човека се показва в залата, а не да си страшилище и плашило по улиците. Спортът няма и не трябва да се свързва с реалния живот в смисъла на представителност.
Всичко, което съм постигнал в живота си е благодарение на спорта и джудото.  За мен джудото е най-мъжкият спорт.

- Помагал ли ти е спортът в междуособици на улицата?
- Многократно.  Външният вид може и да заблуждава. Както някои казват, “може да съм кифла, но знам хватки.” Разбира се, тренираният човек, професионалистът знае какво прави, той трудно може да бъде предизвикан и да се занимава с дребнавости и “малки хора”. Дребните душици не могат да ни предизвикат, защото ние сме си поставили много по-завишени цели.

- Каква е подготовката ви за създаването на български джудо клуб в Чикаго?
- Разчетите вече са направени. Говорили сме с много хора. Ние и двамата имаме завършени школи за треньори. Имам висше образование в България, ВИФ. Тук също сме защитили квалификациите си.

- Кой може да спортува този спорт?
- Всеки един човек. От деца до 60 г. възраст. Без ограничение в килограмите.

- Колко часова е тренировката?
- 1:30 часа е достатъчно. И през ден е добре.

- И двата спорта самбо и джудо ли ще се практикуват?
- Клубът ще бъде само за джудо. Джудото и самбото са доста различни спортове. Например произходът, както казах преди, на джудото е от Япония, а на самбото от Русия. От там са също и разликите, поради различния манталитет на двата народа. В самбото например има захватки с крака, каквито в джудото отсъстват. Самбото се приближава повече към борбата като спорт.

- Скъп ли е този спорт, ако човек реши да се захване с него?
- Както в повечето спортове, и тук има екипировки - кимоно, което струва около 150 долара.
Вече в клуба, където се тренира, за уроци се плаща около 100-120 долара. Но самото спортуване е едно възстановяване, психическо отпускане след работа, което няма равно по себе си и е изключително полезно.

- Какви са физическите натоварвания?
- Тялото се натоварва във всяка една своя част максимално. Това е комплексен спорт, в който всички мускули взимат участие.

- След този забележителен успех, мислите ли, че борбата за следващата титла ще е по-лека?
- Виж, това са ни първите официални състезания от много време насам. Може би сме изненадали много хора, но от сега нататък пък ние ще бъдем още по-сериозни в подготовката си.
Естествено, за доверието, което ни се гласува и основно към главните наши спонсори от компанията Amerifreight - Павел и Румен Вълневи, ние изпитваме една голяма благодарност за тяхната великодушна подкрепа и подаването на ръка в трудния момент, ние високо ценим. Ако те не бяха се отзовали, ние може би въобще нямаше да участваме в този шампионат. Единствени те бяха тези, които не се подвоумиха на молбата за помощ.

- Те са спортни люде, спонсорират и футболния отбор ФК България. И както се вижда по един много приличен начин, без short cuts, а с достойнство и с екипи по най-високите спортни стандарти, така че представящите се спортисти да са със самочувствието и настройката на сериозна спортна сила.
- Точно така. Още в първото ми обаждане, към мен нямаше много въпроси защо и евентуално какви дивиденти могат да се извлекат, а чисто по човешки двамата братя без много разправии ни предоставиха своята помощ. Павката само с думите си ми даде един голям стимул, като каза, че за един такъв човек като мен приказките са излишни и веднага ме покани в техния офис.

- А как те ви подпомогнаха?
- Във всичко, което бе свързано с транспорта, участието и съответните такси, хотел, храна и каквото още беше необходимо.
Минко, моят треньор, също се включи и помогна много и така тази тяхна подкрепа и доверие ме вдъхновиха и окрилиха и реших своята благодарност да изразя със съответни резултати в състезанието. Треньорът ми достави специално ново кимоно, японско, модерно, така че резултатите в този шампионат са общи и всеки един поотделно има заслуга за тях.
С моята си униформа, вече 10 годишна, не исках да се разделя, може би защото имах сантименти към нея, но от клуба за самото състезание ми дадоха едно кимоно на заем, за да не се развявам там като гащник, но на самото първенство Минко ме изненада с чисто нов екип и така вече станахме съвсем от класа.

- В заключение какво още бихте искали да споделите?
- Дай Боже за българските спортисти тук да се намерят още спонсори като нашите, защото ние имаме голям потенциал като цяло, но много често финансите се оказват непреодолима бариера. Нека бизнесът им да върви и процъфтява и все така да откликват на задаващите се нужди. Ние като джудисти се надяваме да ги запалим още повече по спорта, та и те да се включат в спортната подготовка и да тренират. Защото почти всички етноси имат своите клубове и в другите спортове, а за нас, освен футбола, като че ли те са рядкост. А качества имаме и не сме никак по-долу.
И ако Господ помогне, би било добре и ние да съдадем български спортен клуб, така че да продължим традицията в нашите си български успехи.
Много хора сякаш обещават, но остава само да си удържат на думата.

- Предполага се, че вече ще се занимавате само със спорт и ще оставите трудния и тежък транспортен бизнес.
- Засега не е възможно, защото чрез него се издържаме, а за спортния клуб освен сградата и условията за подготовка, ще са нужни татамита (тепих за джудо) - специални дюшеци за схватките и ако дай Боже, клубът се разрастне, тогава може би ще се откъснем и ще се насочим главно към спортните занимания с треньорска дейност и мениджмънт.

На всички, които имат отношение към нашия спорт, желаем още много приятни и неповторими емоции. Вашата подкрепа ни окриля и ние високо го оценяваме. Желаем ви много здраве и късмет и успехи в трудните моменти!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”