Време студено, ветровито, снеговалеж. Природната картина, каквато бе изминалата събота, обикновено асоциираме с неподходящи условия и тежък терен за игра, които са предпоставка за непредвидими от спортна гледна точка резултати.
Но в противовес на климатичните амплитуди, не така стояха нещата във финалния сблъсък при табладжиите. В добре затоплената и уютна спортна “Механа”, с чаровни и ласкави усмивки на обслужващия персонал, атмосферата за “спортистите” бе повече от отлична. Да, може би много от желаещите за участие се възпряха поради лошото време, но така или иначе отчитаме отново пълна зала.
В отсявката за финалните двубои се определиха следните 2 групи за осминафиналите.
С водач Емил Тончев, спортната Темида отреди преките противници за големия приз на нашия вестник да се озоват точно в неговата група. Така че за Емката нямаше аванти по пътя към върха и Пламен Петревски, Неделчо Цветков, Методи Поповски, Стоян Стоянов, Ангел Георгиев, Филип Хаджиев и Анатоли Вътев направиха всичко възможно да не облекчат живота му.
От друга страна пък, в другия поток се събраха почти всички “майнички”. Под обсега на опитния боец Ангел Петков попаднаха Петър Бочуков, Иван Цветков, Катя Бешпарова, Валентин Велев, Иван Марковски, Виктор Поповски и Бориска Иванова.
Победителят във всеки от директните двубои се определяше при 2 победни седмици от 3 възможни, като по-нататъшното участие е в поток от предварително представената схема на турнирния маратон.
След много напрегнати игри, за четвъртфиналите предимството бе за Емил, Неделчо, Стоян и Анатоли в група А и за Виктор, Иван Марковски, Ангел и Иван Цветков в група В.
Особено оспорвано се разиграха срещите Емил Тончев - Пламен Петревски, Неделчо Цветков - Методи Поповски, Ангел Петков - Петър Бочуков, Виктор Поповски - Бориска Иванова и Иван Марковски - Валентин Велев, като те достигнаха до абсолютния игрален лимит.
В четвъртфиналните двубои отчитаме не по-малко интрига и заряд.
В група А се срещнаха Емил Тончев с Неделчо Цветков и Стоян Стоянов с Анатоли Вътев, а в група В Виктор Поповски с Иван Марковски и Ангел Петков срещу Иван Цветков.
Така се получи, че пловдивската гвардия сама се обезкървяваше (понеже по жребий играеше помежду си) и по пътя на славата нейното присъствие съвсем се топеше.
След нови двуостри сеанси, приключили в късните вечерни часове, финалната четворка се оформи по следния начин: Емил срещу Анатоли и Ангел срещу Иван Марковски.
Така за полуфиналите в неделния ден се заредихме с много търпение и напрежение към очаквано непредвидими повратности.
Основната характеристика за финалите бе, че Емил Тончев, който влага много хъс и жар в спортните си изяви, отново представи най-доброто от себе си, за да достигне до заветния финал (където още не е печелил), докато Иван Марковски направи впечатление с хладнокръвността и увереността си, с която той води спортните сражения.
Бавно и методично преодоляваше всяка една преграда.
Така в крайна сметка, практически най-усърдните и най-добре подготвени състезатели с пълно право и авторитет застанаха един срещу друг за шампионския приз, като Иван и Емо имаха качествата и способностите да изковат крайната победа.
В тази среща на темперамент и морална издръжливост везните на победата се залюшкаха към едната и към другата страна.
Но нека не пренебрегваме и един друг немаловажен фактор в този тип игри. Това бяха зарчетата - как вървят, как се хвърлят. Други биха описали ролята им с наличието на късмета.
Гросмайстор Стоянов, който е на ти с теоретичните концепции от шаха, обяснява резултатите в таблата предимно с този фактор, а именно късметът. Защото при равни добри качества на състезателите, той е този, който те прави по-добър в определения ден.
По наше скромно мнение обаче, и на “зара” може да се противодейства - чрез нестандартни технически прийоми... с други думи каръкът може да се разчупи и така да се промени хода на развитието на играта.
Така или иначе, в крайна сметка много са факторите, които съчетават майсторството на даден изпълнител и за този финален ден повечето бяха в арсенала на Иван Марковски и той бе този, който заслужено изкова крайната победа. Трудно, но безспорно. За авторитетното представяне - нашите поздравления, а за коректното изпълнение - адмирации. Честито, шампионе!
За трето място Ангел Петков спечели служебно срещата си срещу Анатоли Вътев поради контузия на последния (беше си загубил гласа) и така той пак се изкачи на почетната стълбичка. За Анатоли остават насърченията за шампионско звание в коронната му дисциплина - футбола, не че възможностите му в седящите дисциплини са малки.
С набраните 3 точки за това второ място Емил Тончев скъсява дистанцията от временния водач Стоян Стоянов (24 точки) в генералното класиране и с общо 19 точки засега има основателни надежди за краен успех.
Поради наближаващите Великденски празници (4 април) и дългоочакваното дерби в Българския футболен шампионат между Левски и ЦСКА (27 март), маратонът от нашите състезания на седящите спортове е предвидил временно прекъсване
Но битките ще продължат и следващите изяви са за играчите по белот на 10 април, със същия начален час 11 ам, на същата спортна арена - “Механата”.
За широкия отклик и качествените изяви от настоящите и бъдещи изпълнения на майсторите от най-традиционните български състезания на маса, нашата - на целия екип на вестник “България”, най-дъблока благодарност и благопожелания за мирни и щастливи Великденски празници!
Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
