В своята история българският народ е изписвал своите върхове само когато е бил сплотен в моментите на единение, на всекупно въодушевление и непривичен порив към достигане на заветната цел.
Още нашият праотец Хан Кубрат ни е дал напътствие за това чрез примера със снопа съчки. Сега този девиз е изложен с пожелание да бъде водещ в нашия живот за политици и народ в арката на българския Парламент.
Мъдрост, писана и потвърдена с много мъка и кръв.
А колко често се водим от поуките и ги прилагаме в нашето ежедневие?
Те са ценни и с неугасваща сила, тъкмо защото са надживели времето си и са приложими всякога.
Имайки тези размишления, ние не откриваме нищо ново, а само искаме да приведем още едно доказателство пред нашите читатели, че действително когато “дружината е сговорна”... делото е добро и резултатът, мислим, че също.
Инициативата, подета от редакцията на вестник “България”, явявайки се основен спонсор, футболната лига Next Level Soccer - организатор и основните изпълнители - 9 ентусиазирани отбора от съцати момчета, обединили усилията си в една надпревара - която всички ние гордо нарекохме Национален футболен шампионат. Организиран спонтанно и с огромно желание, в съчетание не само със спортните качества на участващите, но обединени от идеята да се направи нещо типично българско и на ниво, събра усилията на спортните хора в странство за един наистина неповторим български празник.
Някои ще кажат, какво пък толкоз - събрали се и ритали топка.
Ние ще отговорим - да, ритането на топка го имаше, но бе качествено. Оставяме на зрителите да преценят към кое първенство биха приравнили показания футбол.
Отборите не бяха съставени от професионалисти, но играеха професионално. Не бяха максималисти, но се бореха за всеки един мач като за световната купа. Главоболията идваха не от ролята на субективния фактор, а от непредвидимите трудови условия на участващите.
В тези студени снежни времена, когато повечето от състезателите се борят за своето препитание с тежките и безкрайни транспортни изпитания, тяхно бе неистовото желание на всяка цена да са навреме за съботния мач. Четяхме го по изпитите им лица, кървящите им очи... и от усмивката на удовлетворението, че са успяли след многото лишения да преборят умората и неприятностите. Изкъсо се следяха собствените и противникови изпълнения. Всяка точка и отбелязан гол не убягваха от прецизната равносметка и тактическа далновидност. Не на последно място отбелязваме и участието на спонсори и спортните деятели, допринесли със своята щедрост за колоритността на спортните екипи и за украсата на спортната зала. Чрез своите транспаранти и тимови знамена те допринесоха за една неповторима обстановка.
Естествено, това са нюанси зад завесите на действията, но си заслужава да се знае за тях. Това не бе просто игра, а усилие за самодоказване и утвърждаване.
И в крайна сметка, други биха попитали къде и каква е ползата, каква е равносметката?
В тона на разискваните мисли, отговаряме, първо бе успех, че се събрахме стотици хора, обединени в една идея; второ - покрай цар Футбол общувахме и се опознахме, обменихме чувства, мисли... и бизнес идеи, ако щете, за да си помогнем едни други, когато нуждата почука. Трето, на другите националности, също достойни участници, показахме, че и от българите е излизало и ще излиза нещо добро и то с положителен завършек... И накрая, (не че не можем да представим повече предимства) спортът като спорт укрепва здравето и понеже ние искрено искаме нашего брата да е предимно здрав (късметът си му е вроден). Това е наша позиция. Да напътстваме и утвърждаваме спорта и всички негови прояви и чрез него на нашите хуманитарни стойности.
Последен кръг на Националното първенство
1-ви полуфинал
Пирин - Олимпик
1-во полувреме 5:1
Краен резултат 9:3
Младите футболисти на Олимпик са имали и по-успешни представяния срещу опитния си съперник. На всичко отгоре отново основни техни единици липсваха и това предреши мача още в неговата начална част.
Пирин бързо взе преднина в резултата и това успокои техните редици. Играта, изцяло под техен контрол, не предвещаваше изненади, но пък доразкри голмайсторските умения и у някои други играчи - застаряващи тигри..., които до този момент бяха повече фактор мотивация. Който си го може... то не се губи.
Втори полуфинал
Mehana Blue Label - America
1-во полувреме 5:4
Краен резултат 11:6
В “Механата” този път се бяха погрижили в двубоя присъствието на основните им играчи да е “почти” пълно. За отбор America изрично отбелязваме, че те това не можаха да постигнат. Основният им изпълнител и голмайстор - Стоян Младенов отсъстваше, както и още няколко негови партньори.
А в този стадий на състезанието тези фактори оказват решаващо значение.
Въпреки своята пожертвователност и всеотдайност, “американците на чичо Мите” имаха равенство в резултата само през първото полувреме на двубоя и сякаш поддържаха статуквото с много повече жар в играта, отколкото се виждаше в ответната страна.
Във второто полувреме обаче противниците им вдигнаха оборотите и това изстиска последния резерв на противодействие в американските редици.
Петър Петров се раздвижи в атака и с типичната негова ефективност на върха, головата сметка на механджиите се отприщи. В несъответствието на физическите сили, класите на двата тима още повече се откроиха и оттам головата разлика още набъбна. Разписаха се почти всички състезатели в светлосиньо.
Двубой за 3-то място
America - Олимпик
1-во полувреме 4:2
Краен резултат 8:10
Характеристиката за играта на “червените” се покри напълно с представянето им в предишния мач. Докато бяха свежи, те не само поведоха в резултата, но като че ли и тактически надиграваха олимпийците. Играха напористо, с технични и бързи отигравания и много ефективно.
Второто полувреме и тук бе вододела за тяхното представяне, особено неговият край. Изнемощени, те малко се и изнервиха от негативното развитие на нещата.
“Белите” от своя страна бавно и търпеливо опипваха и намираха откриващите се слаби страни на противника, като след слабото начало успяха да се мобилизират и за кратко време поеха развитието на играта в свои ръце.
В последните кулминативни минути, равенството се разчупи благодарение снайперистката точност на олимпийци и тяхната упоритост и настойчивост буквално до последните секунди.
Третото място е заслужено възнаграждение към младежката нестандартност и авторитетно представяне по време на цялото първенство за отбор Олимпик. Тяхното доизграждане в ход сме сигурни, че ще продължи и в следващи техни изпълнения и искрено им желаем успех в техния устрем към върховете.
Финал
Пирин - Mehanata Blue Label
1-во полувреме 4:1
След второто 4:4
След продължение 5:4
Този футболен спектакъл ще се помни дълго.
Не само поради амплитудите си в резултата, обратите в играта, спорните положения, но от качеството на изпълненията, изсмукващи спортния кислород в дъха на всеки един състезател и във възторга на всеки един зрител.
Действително точно тези два отбора - на “синята” Механа и на “зеления” Пирин завършиха на върха във временното класиране, но и точно тези две футболни машини премазаха своята конкуренция по пътя си през финалните квалификации, за да застанат титанично на най-високата арена в последния най-престижен двубой за шампионския приз.
Играта започна много мъжки. Сякаш традиционно, механджиите дадоха аванс за своите опоненти и когато негативният резултат се разрастна, чак тогава те започнаха да играят, както могат и влязоха в релси.
С развитието си, първото полувреме показа, че по-дългата светлосиня скамейка не бе задължително предимство.
Напротив, напористите зелени, водени от раздаващия се до крайност Пламен Памуков, взеха лека преднина до отчайващото 4:0, като с нищо не показваха, че някакъв обрат е възможен.
Механджиите бяха нервни. Играта им не вървеше, имаха пропуски, и то от чисти положения, пред противниковата врата. Кървящата им безизходица като че ли нямаше как да спре. Ала гол на надежда в самия край на полувремето, донякъде подхрани желанието за нещо по-добро през второто, но всичко бе в ръцете не толкова на физическите и футболните им умения, отколкото в синхронизиране и концентриране на спортния им дух.
Качество, което от своя страна е решаващо предимство и превъзходство за отбор Пирин в почти всяка тяхна изява. Качеството на играта бе високо и многообещаващо и като че ли нямаше какво повече да ни изненада.
Колкото първата част бе лебедовата песен и блестяща изява на най-добрите страни на непобедимия Пирински дух, така във втората част диригентската палка мина в отсрещния оркестър и видяхме едно друго също неповторимо шоу.
В истинския смисъл на думата! Някой от зрителите, следящи изявите на пиринци, да си спомня непобедимия отбор (без загуба през цялото първенство) някога да е бил прекършен след внушително свое водачество в резултата?
Не. Не е било и в другите турнири с тяхно участие.
А как се получи в следващите 20 минути, само те и техните опоненти могат да обяснят.
Отстрани ние видяхме, че за финалните минути на двубоя двата отбора показаха най-доброто, на което са способни. Типични качества, които ние често сме коментирали, но този път имаше освен обаянието от играта им, и нещо магическо.
От Механата предложиха такова убийствено игрово темпо, че за миг си помислихме дали не гледаме английското първенство. Досущ по английски вкараха противника в неговата половина... И се заредиха положения след положения.
Вездесъщият вратар Христов - безспорно най-добрия на този пост за първенството, спаси всичко, което можеше да се опази, та даже и невероятни положения, от които врата трудно би останала суха.
Все пак голове нямаше как да не се реализират след тази канонада от удари. Резултатът бе изравнен 4:4. За капак, буквално в последните секунди, удар на Васил Чирпанлиев с глава не обърна резултата напълно.
Каквото и да кажем за развиващите се събития, трудно е да се намери словесна равностойност. Мачът завърши наравно.
Последва продължение.
Този додатък от 5 минути игрално време бе огледално отражение и мини повторение на целия изигран до момента футболен драматизъм.
Без правилото за “златен гол” по регламент, Пиринци отново реализираха с удар в самия долен десен ъгъл на плонжиралия вратар Димитров. Топката мина точно покрай върха на пръстите му и вътрешната страна на гредата. 5:4
В ответната реакция Механата реагира със своите сто процентови положения. В едно от тях се създаде ситуация, в която в зависимост от гледната точка, мачът може би да получи друго направление, можеше да се коментира разнозначно... и всеки би бил прав.
След удар на нападател, топката облиза лявата странична греда на вратата на Пирин, мина зад вратаря, рекушира в десния вертикален стълб на сглобката и се озова обратно в прегръдката на стража.
За едни това бе чист гол, за други “без коментар”, за трети действието бе се разиграло така бързо, че трудно можеше да се проследи и отбележи със сигурност неговото описание.
В крайна сметка, съдията бе този, който имаше най-добър поглед и неговото решение бе безапелационно. “Гол не е отбелязан.” Удобно или не, решението бе прието. Тук му е мястото да отбележим джентълменското поведение на “ощетените”. Те не се разправяха, не предизвикаха сцени. Стиснаха зъби и въпреки недостига на време и невъзможност за нещо повече до края на мача, играха с гордо вдигнати чела.
Практически отбор Пирин стана първият български футболен шампион извън граница. Нашите искрени поздравления и пожелания да продължават със същия ентусиазъм и спортна мотивация!
Не са по-малки аплодисментите ни и за достойните представители на Mehanata Blue Label. Това, което показаха те в този финал, показва колко сме се издигнали ние, българите, като цяло, като манталитет, в нашите норми на поведение, в сравнение с дребнавостта ни от преди... и от стандартите през океана.
Питате ме кой все пак победи?
Победители сме всички ние, които надраствайки своите слабости, вървим напред. Не се препъваме в дребнавостите от ежедневието и сме сигурни, че чрез своите действия градим нещо ново, което дори и непредвидимо е добро, защото произлиза от всички нас съвкупно и е за общото ни човешко благо.
Без значение с чие име, ... а е за общата идея!
Крайно класиране на Националното първенство
1. Пирин - шампион
2. Mehanata Blue Label
3. Olimpic
4. America
5. Пирин СС
6. Кръчмарите
7. Argo Insurance
8. Dream Team
9. Патриот
Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
снимки: вестник “България”
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
