Новината за пореден български успех този път долетя от гимнастическите подиуми на щата Индиана. Там нашето девойче Петя Бойкова покорява щатското първенство и съвсем заслужено поставя началото на нашето директно отразяване и на още един непривичен за българските ни стандарти в Америка спорт, спортната гимнастика. Да, ние сме запознати с американската връзка на Йордан Йовчев и Стоян Делчев и техните великолепни постижения, но кой е очаквал, че от едно типично имигрантско семейство, без корени в спортната гимнастика, ще се възроди един плод с едно буйно и многостранно израстване.
Още 4 годишна, малката Петя в своите игри в парка дава надеждата, че чрез своята енергия по непривичните уреди и неспирните въртележки, може да се получи развитие и към големия спорт. Първата среща със залата Mt. Pleasant е повече от насърчителна. Уредите и упражненията я пленяват. Виждайки този неин ентусиазъм, нейните родители - Димитър и Емилия Бойкови, правят нужното и намират най-доброто съоръжение за подготовка, подиума на Indiana Gymnastics Center. Новите условия, непосилният труд и несъизмеримото желание за изява дават своите резултати.
Петя Бойкова става комплексен щатски първенец, когато се състезава в 4-та степен на спортната гимнастика за своята възраст. Следващата година, преминавайки в 5-то ниво, печели щатската купа на греда, смесена успоредка, на земя и прескок и съответно комплексното 1-во място. В 6-то ниво отново повтаря резултатите на земя, успоредка и комплексното.
Сега е 7-мо ниво и както самата тя казва: “Израствайки в гимнастиката, моята мечта е да стигна до Олимпийските игри и да спечеля там. Този спорт действително ми доставя удоволствие и с нищо на света не бих го заменила.”
- Петя, поздравления за спечелване на щатското първенство. Това първо върхово постижение ли е или имаш и други призови награди?
- Благодаря за вниманието. Последното състезание, което спечелих е просто част и поредица от други подобни постижения. Имам първи места комплексно през 2008, 2009 и 2010 година.
- Ти си още девойка, но тази поредица от медали и купи говори за един изграден вече спортен път. От кога са твоите първи спортни прояви?
- От 4 годишна съм по залите и от тогава започват моите прояви. Първоначално се подготвях в залата на Mt. Pleasant с треньор Кевин Бейкър. След това продължих при Бет Милър, но това бяха предварителни, първоначални години на изграждане. Откакто се състезавам в гимнастиката, подготовката ми е с Шенди и Питър Робинсън.
- Победата в щатското състезание ще те заведе ли и до надпревари на републиканско ниво?
- Не, все още не. Трябва да достигна до определено ниво и тогава вече тази възможност се открива.
- Какъв е критерия за това ниво - възрастовата граница или определени спортни постижения?
- И двете. За републиканското трябва да си 14 годишен (в момента Петя е на 12). Спортните постижения и трудност на елементите пък определят съответното ниво на участие. Моята треньорка имаше идея аз да съм в 7 ниво с няколко състезания и след това да премина в 8-та степен. Така че при мен процесът малко ще се ускори. Вместо за 3, ще се опитаме за 2 години да стигнем до най-високото 10-то ниво.
- Какво е значението на съответното ниво?
- То се покрива на базата на съответните трудности в съчетанията за различните уреди. По-голямата трудност води до съответно по-горната група за участие.
- Само съответните възможности и трудност в изпълненията ли те преквалифицират в по-горната категория? Може ли 10 годишна състезателка да е в 10 ниво?
- Не. Това е недопустимо. За 10 годишен може да си до 6-то ниво максимум. В същото време има деца, които са от моето ниво, но са по-възрастни или по-възрастни, пък са на по-ниско ниво. Относителна е в тази възраст категоризацията.
- В крайна сметка кой определя нивото на състезателя?
- За да може едно дете да бъде в определено ниво, то трябва да има съответните способности и треньорът е този, който гарантира съответното постижение, което пък от своя страна се показва на състезанието.
- Участието на различни уреди дава ли възможност за различна категоризация на един състезател? Например на успоредка да си на 7 ниво, а на земя в 10-то.
- Не, не може. Достигането на 10-то ниво обаче дава възможност за републикански и олимпийски квалификации като най-високо ниво на постиженията комплексно.
- На кой уред ти е най-приятно да играеш?
- Смесената успоредка.
- А на кой ти е най-трудно?
- На гредата.
- Тези премятания и скокове във въздуха водят ли до чести контузии?
- Засега от състезания нямам, но миналата година по време на тренировка си счупих китката. Беше на смесената успореда, омотах си ръката и китката отиде.
- Тези премеждия водили ли са те до мисълта за отказване?
- Не, за известно време като че ли имаше малко боязън в упражнението, но вече няма проблем. Страх няма.
- Тренирането на отскоци, салта и другите елементи от уредите как се постига?
- Използват се батути за отскачанията, малко по малко се навлиза в определения елемент. Има и едни ями, по нашенски казано, в които ние скачаме. На дъното им има дунапренени кубчета и върху тях ние падаме. Понякога се прави и върху постелки на земята.
- Самите елементи треньорите ли ви ги показват?
- Обясняват и показват. Някои треньори използват и състезателки от горните категории. Правенето на трудни упражнения е съпътствано с помощта от по на 2-ма треньори непосредствено до състезателя. Те те хващат или предпазват от контузия, но в същото време спомагат за изчистване на съответния елемент.
- Колко състезателки сте в твоята група?
- В момента в моята категория 7 сме, 4 деца, а иначе в клуба сме около 15 деца.
- Ти участваш индивидуално в състезанията или и в отборната надпревара?
- И в двете. Накрая получаваме награди и като отбор, като отборът трябва да е от минимум 4 състезателки в групата.
- Между колко отбора е вашата надпревара?
- Между 10 и 15 други отбора. Някои отбори имат около 20 деца, други 25.
- В индивидуалните състезания колко са преките ти противнички?
- Минимум 10, понякога доста повече.
- По години как се определят нивата?
- По възрастов показател - между 5-6, 7 и 8, 8 и 9, 10 и 11, 12, над 12.
Въпрос и към един от постоянните сподвижници на спортистката - майка и Ема Бойкова.
- Виждаш ли някакво отражение в поведението на Петя, трансформиращи се от нейните спортни участия и възпитанието и в залата?
- Може да се каже, че когато Петя трябва да достигне и да изработи някакъв елемент в упражненията, тя работи много усърдно и усилено до момента на изработването му. Тя не се отказва и има спортната злоба за постигане на желанията си.
- Как протича една тренировка? Каква е продължителността на заниманията?
- Една тренировка е 3 часа, като се ходи по 3 пъти в седмицата след училище. Първо те загряват, след това тичат и след това отделят определено време за всяка една дисциплина. Имат кондиционни упражнения. Редом с тях има и разбор на съчетанията, които са на базата на видео запис. За всеки елемент се отчитат евентуалните грешки и колко това отнема от оценката им. След това отново се работи за изчистване, за да бъде изпълнението изрядно.
- Значи ли, че камерите са включени постоянно?
- Не, работи се върху даден елемент 1 месец, да речем, след което упражнението се заснема и се прави разбор.
- Колко е скъп този спорт и как се отразява той на вашия семеен бюджет?
- Около 2 000 долара са разходите на година. Плаща се месечна вноска, за състезанията, за пътуванията, към гимнастическата федерация, за застраховките, униформите...
- Петя, получаваш ли ти и твоето семейство някаква финансова подкрепа от клуба за вашите спортни участия и победи?
- Не, издръжката е изцяло от семейния бюджет. Ние си плащаме за всичко.
- Твоите родители са от София и Петрич. Ти като каква се окачествяваш?
- Аз съм дошла в Америка на 2,5 години и практически съм от всякъде.
- Тук в Америка живеят и работят някои от светилата на българската гимнастика - Стоян Делчев и Данчо Йовчев. Имали ли сте възможност да се свържете с тях?
- Не, но това е много добра идея. От тях много може да се научи.
- Пречи ли спорта в училище?
- Ами засега не. Оценките ми са отлични.
- Кога ще бъде следващата ти изява?
- През септември, когато започва новият сезон.
- Да разбирам ли, че след около 2 години трябва да очакваме твоите прояви на национално и олимпийско ниво?
- Да, тогава ще съм 10 ниво.
- До каква възраст продължава кариерата на една гимнастичка?
- Не може точно да се определи. Всичко може би зависи от резултатите.
- Колко подготвителни лагера се организират във вашия клуб?
- Веднъж в годината. А на всяка нечетна година се ходи и на специализирана подготовка при Бела Короли или други такива капацитети в други щати.
- Чрез спорта какви качества изграждаш?
- Спортсменство, дисциплинираност, трудолюбие... Спортът ми доставя удоволствие и за мен е радост не само когато постигна някакъв добър резултат, но когато общо като цяло отборът се представяме добре.
- Какво би си пожелала за идващата спортна година?
- Редом с добрия успех в училището да мога да се доразвия като спортист. Да съм здрава, а също и моите родители да бъдат здрави и все така да могат да ме подкрепят. На всички почитатели в Чикаго желая също всичко най-добро и нека срещите ни да бъдат скорошни. Благодаря за вниманието!
Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| |||



За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...












