Интервю за насоките и представянето на ФК Пирин - Чикаго, взето с Пламен Бежански - треньор на отбора, Александър Карабелски - главен мениджър и Румен Георгиев - домакин на отбора и връзки с обществеността, взето по време на Memorial Day Weekend - свободен кръг
- Годината започнахте със завоюване на 2 купи - тази на Лигата Next Level Soccer и традиционната годишна от турнира на вестник “България”. Сега вече обигран, този състав се включи и в борбата за покоряване върховете в Premier лигата в нейната Open (без ограничение във възрастовата група състезатели) дивизия. Какви са вашите впечатления след изиграните вече 5 кръга, където ви заварваме водачи във временното класиране?
П.Б. - Пред нашия отбор със започването на първенството не бе поставяна никаква задача да става първи или на всяка цена да се гони някаква цел. Все пак да не забравяме, че играем в най-силната група на Premier Soccer League - Major Division. Целта на сформирането още отначало на този състав бе да играем сносен футбол и да радваме, доколкото можем, нашите привърженици. И преди всичко самите ние да се забавляваме.
- Основното ядро футболисти и спонсори запазихте първоначалния си вид. А кои са новите имена при вас?
П.Б. - Към нашия спонсор доайен Георги Узунов се включиха усилията и помощта на Димитър Кулданов с неговата фирма за производство и инсталиране на гранит. Той е едно голямо спортно сърце, което способства за развитието на тима, той е този, който изготви и герба на нашия отбор. От Антон Миленков пък получихме не малка финансова подкрепа. А човекът, който изготви герба на нашия отбор се казва Георги Младенов. Използваме възможността на всички да изкажем нашата гореща благодарност.
А.К. - Както знаеш, ние сме предимно от Югозападна България, повечето момчета са от Благоевградския регион, но имаме момчета и от Пловдивския край в лицето на Пламен Памуков, Костадин Минчев и Васил Чирпанлиев, от Софийско са Николай Трифонов, Иво Моллов и Теньо Минчев е от Бургас.
- След 4-те победи и единия равен резултат кое е най-запомнящото се?
- П.Б. Програмата беше направена така, че още от началото срещнахме нашите преки конкуренти и най-добрите отбори в групата. Все още интерес и трудност е срещата с Хайландерс, защото те също вървят добре. Ние играхме срещу Елк Гроув Арсенал, миналогодишния шампион, срещу който успяхме да направим 2:2, а срещу стойностния отбор на Женева имахме един подвеждащ резултат от 9:3, но това бе нашият най-добър засега мач, където просто играхме перфектно. Те самите споделиха, че в цялата си история никой не им е вкарвал толкова много голове.
С Чикаго Селтик, на техен терен, нашата победа бе с 3:1. Но и този отбор създаваше доста опасности, бяха корав и твърд отбор. След 1:1 имаха и шанса за изпълнение на дузпа, обаче нашият великолепен вратар спаси и това даде началото на обрата в този мач.
Четвъртият мач бе с Нейпървил Стрикерс, чийто отбор е ръководен от шефа на лигата, но и в този оспорван двубой победата бе наша, с 3:2. Последната победа с 2:0 дойде срещу Стингс. Юли месец очаквам отново трудности, защото този шампионат е без пауза. Тогава са ответните мачове. Ще бъде горещо и ще видим как ще издържим.
- Колко отбора сте в групата?
А.К. - Играем срещу 9 отбора и затова срещите са 18. Нямаме прекъсване и както Пламен каза, в края на септември е края на шампионата. След това ще участваме и в турнира за купата на лигата.
- Ще участвате ли и в щатското първенство?
А.К. - Тази година не, но може би следващата година.
- А как феновете оценяват отбора? Румба, ти си от старозагорската школа, има ли сходство в стила и доближава ли се Пирин до вашите стандарти за атрактивна игра?
Р.Г. - Футболът на Пирин е красив и рационален. Ние обаче сме максималисти и оценяваме, че още има върху какво да се работи, за да ги видим със стила на Барселона в отиграванията с едно докосване. Сега се изпипва спойката между по-младите и по-опитните състезатели.
- Този стил отренирвате ли го? Събирате ли се за подготовка през седмицата? Сега в нулевия кръг (Memorial Day Weekend) имахте двубой помежду си, как виждаш нещата отвътре?
Р.Г. - В приятелските контролни двубои измежду нашите си играчи има много повече заряд и настройка, отколкото срещу американските отбори, да речем. Залогът винаги е голям - вчера той се изразяваше в огромна порция кебапчета за победителите.
- Виждам те усмихнат, сигурно си играл от печелившата страна?
Р.Г. - Това бе благодарение на противниците, които по време на мача искаха пържоли, когато поведоха с 3 гола. Но накрая... те платиха сметката, подплатена с 10 халби бира и сякаш скарата работеше само за нас.
- Не е ли това смисъла в съществуването на един отбор? Доброто настроение, закачките и забавите, а ако дойдат резултати още по-добре.
П.Б. - Определено е така. Аз точно това искам да се получи, защото ако няма приятелство, не става нищо. Ако не сме задружни на стадиона и извън него, ако го няма това общуване, как ще си помагаме в напечените ситуации? Това наше усилие е общо. Нямаме нужда от това някои да се правят на звезди и в същото време да не изискваме максимума от всички. Всеки според възможностите си дава най-доброто от себе си. Удоволствието от играта и общуването липсва ли, значи тогава сме се изчерпали и няма смисъл да продължаваме.
- Схемата на игра я променяте според противника. С по-атлетичните и бързи отбори не се надбягвате, а търсите разиграването. Кои са важните приоритети и сфери на доизграждане?
А.К. - Мисля, че още имаме проблеми със задържане и отиграване на топката. Когато тя е в противника, още много се желае в играта с преса, във взаимното припокриване и така като цяло в смяната ритъма на игра.
- В този смисъл имате ли желания към привличането на нови играчи, които да ви дообогатят като качество?
П.Б. - Няма значение, че се казваме Пирин. Ние сме една отворена врата за всеки един добър играч, без значение от кой район на България е. Всеки е добре дошъл и ще бъде посрещнат добре. За разлика от американските отбори, които мислим, че ни отстъпват тактически, при нас обаче се чувства липсата на “въздух” и добра физика. Дисциплината като футболен приоритет е свързана и с тактиката. Не става дума за индивидуалните качества на състезателите, а подчиняване собствените възможности на колективните.
Иначе всички се раздават и затова печелим. Придържането към тази схема на игра - за отбора, това е ключа към успеха за нас.
- Честите смени по време на играта са за поддържане на постоянен висок ритъм ли?
А.К. - Виж, ние сме 21 момчета в отбора. Срещу класните конкуренти игралното време е за тези, които са в най-добра форма и се чувстват най-добре и го показват на терена. Разбира се, ние искаме да дадем шанс за всички, но не винаги се получава, а и на този пост ние двамата сами трябва да отчетем, че нивото на нашата опитност не е на най-високото ниво, за да не мислим, че всеки е перфектен и е лишен от грешки. Просто ние сме отбор, изграждащ се в движение.
- Това ваше изграждане съпроводено ли е с изненади?
Р.Г. - Приятна изненада за нас е едно ново момче - централният ни нападател Костадин Минчев. Той е голмайстор, има добър характер и нека се развива само в тази положителна насока.
- Кои са състезателите ви по линии? Позволявам си да изисквам това по-изчерпателно представяне, защото сте най-новия български отбор и в същото време представянето ви впечатлява.
П.Б. - Вратар е нашият капитан Христо Христов. Не случайно за качествените такива се говори, че са половин отбор. Нашият е точно такъв тип. Той е изцяло отдаден за отбора, помага всячески. Чрез него дойде и един от спонсорите ни. Спокоен е като характер, като качествата му се придават и на играта му и от там на целия отбор. Спасявал ни е от много критични моменти. Хваща дузпи с лекота. Въобще е удоволствие да го наблюдаваш и знаеш, че на него винаги можеш да разчиташ. Не само ние, а и други наши отбори ползват неговите услуги по другите турнири и състезания. Мисля, че е най-добрият български вратар в Чикаго.
В защита с много себераздаване и движение с енергичност в играта си се представят Иво Моллов, Станислав Иванов, Здравко Кюров, Недялко Недялков, Андон Ценов. Андон много ни помогна и със стадиона, и в много други организационни неща. А Здравко с неговия професионализъм и точност провежда тимовата подготовка преди всяка среща.
Ние абсолютно приветстваме тази активност от страна на всички, защото този отбор е за всеки и всеки трябва да се чувства отговорен за неговото представяне и да взема присърце необходимостите. Ние смятаме, че с повече ангажирани хора е по-добре за отбора като цяло.
А.К. - В халфовата линия - като опорен халф е Мирослав Стамболийски. Там също са Теньо Минчев, Васил Чирпанлиев (десен полузащитник - крило), Венцислав Динков, Кирил Сираков, Илия Симонски, Ангел Баков, Николай Трифонов.
П.Б. - В нашето, както се казва, атомно нападение участват Пламен Памуков (с него преди в Балкан спечелихме това първенство на open дивизията. Тогава той бе ученик, но голям талант, подплатен с една непривична скромност.
- За него специално имам следния въпрос. Понеже той допринесе в много голяма степен за вашите предишни успехи, с началото на това първенство не почувства ли той персонална отговорност към тима за резултатността си и от това към евентуалния изход на дадена среща. За това младо момче не се ли получи прекалено голям товарът... и от там напрежението в изпълнението на наказателните удари?
П.Б. - Аз съм сигурен, че той ще вкара много, и то важни голове. Наистина, на него падна тежестта за завършващия удар, но е нормално, то футболът затова е игра. Иначе бихме се превърнали в роботизиран конвейер. С времето всичко ще отшуми и ще го видим такъв, какъвто го знаем.
Както казах преди, централният ни нападател Костадин Минчев е една много приятна изненада. Също скромно момче и интересното за него като играч на този пост е, че в него няма егоизъм и той търси взаимодействието с партньорите си в атака.
В атака играят още Антон Миленков, Драгомир Сумрачки и Ивайло Стойчев.
- Имахте момчета, които играха за вас, но сега са в други гарнитури. Какво е отношението ви към това “незачитане” на Пиринските интереси?
П.Б. - Виж, ние сме свободни хора в свободна страна. Това какво някое момче реши за себе си, къде ще играе, дали с нас или другаде, дали в няколко отбора, си е абсолютно негово решение и въобще не ни настройва. Ти сам видя, че Стоянчо Стойчев, който ни беше централен нападател, играе и за BG United (той си беше при тях отпреди), а идва на приятелските мачове и с нас си пие бирата. Такива настройки въобще нямаме и сме си приятели. Друг е въпросът, че Миро може да му скочи с някоя по-остра шпага по време на приятелски мач. (смее се)
По принцип ние нямаме нищо против наш състезател да помогне и на другите български отбори в другите надпревари, понеже нашата група (open) е друга и ние играем в неделя. Друг е въпросът, че за самите състезатели е по-трудно да играят 2 мача за 24 часа, но те сами си преценяват.
- В този смисъл Кирил Сираков, шампионът на Америка по джудо сподели, че за него това е една перфектна ситуация за поддържане на спортната му форма.
П.Б. - Ние само можем да се радваме, ако можем да помагаме в този смисъл.
- Но знаейки за една такава ангажираност, това не води ли до съответното ви решение до колко (изразено в минути) да използвате даден състезател?
А.К - Всеки един от нас е дошъл да даде максимума от себе си за даден двубой. Тук нищо насила не става. Даже ако някой играч е пределно изморен, той сам си излиза. Въпросът е до това как върви играта и ако мислим, че нямаме нужда от някого и неговата помощ, ние въобще няма да го каним. Не можем да бъдем все още твърде прецизни в точния игрови баланс на предоставеното игрално време за всеки един играч и ние върху това работим, но за всички поканени ще се дава възможност за изява.
- Първият неуспех, как смяташ, че ще се отрази той на микроклимата на отбора?
Р.Г. - Основните ни играчи са играли професионално в България и не смятам, че това може да срине психологията им. Ние с теб сме тракийци и сме сякаш по-уравновесени в тази насока, но от близост вече доста време до буйната македонска кръв мога да кажа, че превъзмогването ще е бързо и те ще са настроени към победата в следващия мач повече от всякога.
Пак ще се върна на вчерашния вътрешен мач (игран на 29 май). Беше много оспорвано. Ние от 3-тия отбор в болшинството си футболисти на проби, не в първа футболна младост и с наднормено тегло, решихме да се представим достойно и да се опрем на 1-вия, уж само като спаринг, в контролното занимание.
Но в един момент действително за да се види какъв е целият потенциал на резервната ни скамейка, се зароди и интрига. Онези предложиха стимул (почерпка), а това пък съвсем възбуди вълчия глад на нашия капитан (неговите наднормени габарити съвсем не са леки за погасяване) и от там позабравеното проговори, възроди се и това доведе до нашата победа.
- Ти “готвача” на отбора как се представи?
Р.Г. - С най-важния гол разпечатах вратата на 1-вия отбор... и от там се почна, та до финала в Механата.
- От уважение няма да изложим падналите, нали?
Р.Г. - Естествено, че за мениджъра и треньора на отбора (присъстващите П.Б. и А.К.) няма да кажа, за да не бия по авторитета им. А за Миро, Ичката и Боян (нов състезател) и техните изяви няма да говоря пак поради скромност, за да не ги изложа. Ние с Ицо капитана, Дончо, Ачката и Ивчо сме си едни такива свити... свити, но пихме и ядохме на корем.
- Има ли конфликт с професионалните задължение от работните ви места и тази спортна ангажираност?
П.Б. - Несъмнено. Затова изрично искам да подчертая, че бидейки непрофесионалисти (без финансови облаги) ние се стремим да се изявяваме професионално. Като казах, че нямаме за цел 1-то място не значи, че сме вдигнали белия байрак и се предаваме. Напротив, ще се борим, но ако не стане, не е фатално и няма да бъде края на света.
В тази дивизия сме с BG United, които от няколко години са тук. Преди пък Балкан под ръководството на Йордан Ничев една година спечелиха първенството и купата. Така че нито сме първите, нито последните, но както и преди ще се опитаме да се представим максимално добре, оценявайки реалните условия на живот.
- Финансово обезпечен отбор ли сте?
А.К. - Обезпечени сме до края на сезона. Нямаме проблеми за сега.
- В редакцията се получават шаржове и фотомоменти от галерията на вашия отбор. Явно интересът към вашите прояви е много голям?
П.Б. - Много са хората, на които им е присърце успешното представяне на нашия тим. Те изкъсо следят нашите изяви и е хубаво, че намират време и да се занимават с такива неща. Мен това особено ме радва, защото виждам проява на творчество, хумористичен дух, а силният е за това, да се говори за него.
На всички доброжелатели и приятели пожелавам още много приятни моменти. Къде на чашка или две, с кебапче или мезе, чрез футбола да се радваме от сърце.
А.К. - Искам да пожелая на футболистите да сме живи и здрави, да нямаме контузии. Дано спонсорите да имат по-добър бизнес и все така да откликват и помагат на отбора. Както на нашия отбор, така и на всичките други български отбори пожелаваме успешно представяне и завоюване на много отличия и трофеи.
Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”
|
|
|
|
|
|
| |||



За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...












