За поредното успешно българско футболно участие, тази седмица по-големи подробности научаваме чрез треньора на отбор Ботев - Димитър Атанасов, неговия мениджър Виктор Димитров и спонсора на отбора Георги Бъртън. Те също както всички останали футболни ръководства, бяха любезни да споделят мисли и чувства, свързани с развитието и перспективите на чикагските ботевци и да определят мястото на този сравнително нов отбор в рамките на чикагската ни общност.
- Поздравления за успешните ви изяви. След първите 5 кръга заемате впечатлително челно място в класацията (интервюто е взето по време на Memorial Day Weekend) на първенството. Бихте ли ни представили особеностите на вашата състезателна дивизия и отбора ви ФК Ботев - Чикаго.
Д.А. - В тази група на Premier лигата ние участваме в състезанията с възрастовата граница над 40 и сме 17 отбора. Това е най-голямата дивизия и в този си вид ще играем 16 срещи, с всеки един отбор по един мач. Интересното е, че след изиграването на всички двубои, първите 8 в подреждането ще оформят А група, а следващите - Б група. Естествено, нашето желание е класирането в челната осмица и смятам, че шансовете да постигнем тази цел са реални. “Млад” отбор сме - само от 2 години, но вече за нас се говори с уважение и ние се радваме, че се движим нагоре. Изключителна роля за съществуването на нашия отбор е за спонсора ни Георги Бъртън и неговата транспортна компания BTL - Burton Truck Lines, които пренесоха Ботевската футболна носталгия от Пловдив в Чикаго. Използваме случая да изразим нашата искрена благодарност за всецялостната му подкрепа в подпомагането и поддържането на този отбор.
- Понеже става дума за спонсора, нека се обърнем към него и той да ни представи своя бизнес и кое го кара да върши тази дейност.
Г.Б. - Нашата компания е в бизнеса от 2004 г. Среден тип бизнес в областта на транспортните услуги. Имаме 25 камиона на компанията и 7-8 контрактора. Нямаме намерение да растем или да намаляваме нашия капацитет. Понеже сме семеен бизнес мислим, че това е оптималната форма за нас. Навремето бяхме и с повече обем, около 50 камиона, но опитът показва докъде човек може да се разпростре нормално. Иначе става тежко, понеже този бизнес е много ангажиращ и те изстисква докрай, а аз обичам да отделям достатъчно време за всичко и да имам време да оглеждам детайлите. Моята съпруга също ми помага и отговаря за счетоводството на компанията, а аз се занимавам с мениджмънта.
Групата, които се събрахме в Ботев - Чикаго са добри момчета и си допадаме. Никога не са поставяни като условия зависимостта от съответното класиране и спонсорирането и поддръжката на отбора. От футбола в тези групи не може да се очаква нещо кой знае какво, защото смисълът на първенствата са да запълват нашето свободно време, да утоляват жаждата ни за спорт и да поритаме сред нашата класа и среда привърженици.
Ние практически футболни подвизи не можем да правим и за никого нищо не можем да докажем, защото времето за това ни е минало, но пък удоволствието от спортното състезание можем да си доставим.
Стараем се да поддържаме форма и да имаме спортна кондиция, която да ни позволи дори и в този формат състезания да се борим за добро представяне и особено като българи и футболна нация да се стремим да печелим и да се борим за челна позиция, като поддържаме завоюваните репутации.
- Получихте подкрепа от другите наши представители в лигата. Кои са новите футболисти и как те се вградиха във вашата схема на игра?
В.Д. - Новите попълнения от Балкан и Славия несъмнено подвигнаха нивото на нашия отбор и резултатите този сезон не закъсняха. Към нас се присъединиха Румен Чакъров, Емил Миланов, Йордан Гочев и Тони Тодоров. С техния опит и майсторство, нашият отбор придобива нов облик и сега ние сме несъмнено един добър, конкурентно способен отбор.
- Игралните ви линии в отбора от кого се представляват?
Д.А. - Този шампионат нас ни представляват следните състезатели: вратар: Георги Стойков; в защита - Стоян Стоянов, Димитър Атанасов, Пламен Гърдев, Пламен Бежански, Йордан Гочев, Емил Миланов, Ник Шавулев, Петър Кръчмаров, Христо Паунов, Стоян Ковачев, Веселин Пандурски, Костадин Грозданов, Виктор Димитров и Ричард Денизов. В средата и в нападението са Димитър Митев, Румен Чакъров, Тони Тодоров, Жоро Бъртън, Красимир Иванов, Асен Ковачев, Янко Мутафчиев и Стефан Янчулев.
За съжаление, обаче, доста от момчетата страдат от контузии и не могат да имат пълноценно участие, което пък влияе и на нашето представяне.
- Срещу кого бяха досегашните ви срещи?
Д.А. - Първия мач срещу Хеленик Юнайтед загубихме с 5:2. В този наш дебютен мач доста хора се видяха за първи път в тази формация и съвсем естествено, сработването не бе на нужното ниво. Нямаше я и предсезонната достатъчна подготовка. Във втория мач, обаче, срещу аржентинците от Пампас спечелихме с 2:1. В третия кръг нова победа. Срещу Реал Уилинг резултатът бе 7:3, като нашият спонсор Жоро Бъртън имаше много успешен мач и отбеляза хеттрик. Последния мач срещу втория Интернешънъл спечелихме с 4:1.
Много интересен бе мача ни срещу отбора на Вила Парк Вилаинс, завършил 3:3. Срещу тази формация на секретаря на лигата повеждахме 3 пъти и те 3 пъти ни изравниха. Последният им гол дойде в предпоследната минута. Получихме официални поздравления за приятната игра и коректност, като секретарят изрично се свърза с нас.
След 3 победи, 1 равен и 1 загуба, заемаме 4-то място. Самият факт, че след победата си над нас гърците загубиха всички останали срещи - говори, че не те са били много добри, а ние не сме били все още подготвени.
- Само в неделя ли са вашите мачове?
В.Д. - Да. В неделята обикновено започваме в 9:30, но имаме срещи от 11:15 сутринта.
- От тазгодишната селекция кой се изявява “най-неочаквано”?
Д.А. - Мога да кажа добри думи за всички момчета. Всички се раздават и дават всичко от себе и според възможностите си. Така че сме доволни от всички.
Разбира се, впечатление направи Христо Паунов, който беше контузен миналата година и дълго време не участва в двубоите, но тази година той се включи много добре и отбеляза важни голове. Два решаващи срещу Пампас и още срещу Интернешънъл. Също и “новият” ни плеймейкър Румен Чакъров, който внесе нов живот в нашата средна линия.
В.Д. - Всички футболисти се представят на по-добро ниво от миналата година и вече набират скорост. И при Ботев обновяването дава своите резултати и на този етап се чувстваме комфортно и досега никой с нищо не ни е изненадал. “Млад” отбор сме в тази група, но лидерите започват също да се съобразяват с нас.
- Явно, че в това първенство се гони утвърждаването във вашия облик, а как виждате бъдещето?
Д.А. - След като се обиграем с развитието на първенството, ние ще насочим нашите усилия преди всичко в турнира за купата на лигата. Тази купа ще се опитаме да спечелим.
В.Д. - Отсега нататък ние може да ставаме само още по-добри. Състезатели от другите български отбори, които навлизат в тази възраст, ще са добре дошли при нас. Техният опит неминуемо ще допринесат за повишаване класата на този отбор.
- Лично аз виждам само едно неудобство във вашите срещи. Сутрешните часове в неделята не са най-благоприятните за участие след обикновено късните забавления в събота или пък желанието на много други състезатели да посещават църкви или семейно-традиционни мероприятия.
Д.А. - Да, това е проблем, но нищо не можем да направим. Просто лигата е утвърдила това разписание и разполага със стадионите само в това време. Много са отборите и не могат всички нужди да се задоволят. Някои трябва да търпят лишение.
Донякъде сме решли проблема с това, че домаинските ни мачове започват малко по-късно от 11:15 ам.
- Здрав ли е микроклиматът в отбора? Имаше ли притеснения в утвърждаването на Ботев като отбор?
Д.А. - Радвам се, че тази година отборът е по-силен, защото имаше песимисти, които ни отричаха само посредствена роля и че от нас нищо няма да излезе. Всяко начало е трудно, но се иска и търпение.
Смея да твърдя, че ние сме отбор без разправии и караници между играчите и това също способства за нашето по-нататъшно изграждане.
В.Д. - В тази лига ние, българите, сме си изградили авторитет, който кара всички да се съобразяват с нас и да излизат срещу нас максимално подготвени и мобилизирани. А това нас също ни задължава. Въпреки, че не сме в първа младост, ние имаме желанието и удоволствието да играем още футбол и затова въпреки трудностите се стараем да дадем всичко най-добро от себе си. Това ни сплотява още повече и смея да твърдя, че и извън терена всички играчи сме приятели.
Г.Б. - Резултатите от миналата година въобще даже не са ни давали повод за размисъл за това дали да продължаваме да помагаме на отбора или не. Имаме си футболни хора - ръководство и те най-добре знаят как да отреагират в тази ситуация и го правят добре.
- А ти като бос “помагаш” ли им в решенията около терена?
Г.Б. - Абсолютно не. Аз когато съм по екип съм равен с всеки един. Седя на скамейката, когато е преценено, че други момчета могат повече да помогнат в играта. Естествено, наравно като всеки един футболист мога да имам мнение, но то не е доминантно.
- Гоненето на победата изнервящ фактор ли е? Ние, българите, можем ли спокойно да понесем загуба? Колко често конфронтирате съдийските решения?
Д.А. - Тази ситуация влияе също върху психиката на нашите състезатели и това допълнително напрежение от недоброто ни представяне миналата година бе декорирано малко по-остро от съдиите преди.
В това първенство с всички сме говорили и продължаваме да заостряме нашето внимание върху един нов подход и поведение и реакциите ни към съдийските решения са коренно различни и умерени. Добре е да се побеждава, но не е задължително на всяка цена. Защото преди всичко е радостта от футбола.
В.Д. - Всеки си е взел поука и практически почти не оспорваме съдийските решения - правилни или не. Съдиите също не са професионалисти и те също правят грешки. Тази година санкциите на лигата към играчите с картони са още по-строги. Така че ние се стремим да не губим напразно своите нерви, да не създаваме напрежение, а преди всичко да се концентрираме и наслаждаваме от играта.
- Каква е практическата дейност на лигата в тази насока?
Д.А. - На всички срещи с ръководствата на отборите, ръководното тяло на лигата акцентира върху коректността и нетолерирането на грубите изпълнения. Та даже вътре в самите отбори помежду си. Ние всички, българските отбори, имаме намерението да бъдем образец като спортсмени и лидери.
При червени картони, не само за нарушения, но за пререкания или морални оскърбления, които надхвърлят нормалните човеши взаимоотношения, мерките са строги и водят до изваждане на отбори от по-нататъшни състезания до живот.
Тези действия не само респектират, но този подход е добър и за нас самите. Контузиите са по-малко и неприятностите намаляват.
- За тези, които не са запознати, спонсорството на един отбор влючва финансовото обезпечение за съдии, стадиони, екипи и други нужди на футболистите. Освен в спорта, имате ли желание и идеи и към други направления за подпомагане?
Г.Б. - В българското общество трябва да се помага не само чрез спорта. За да се развием като общност трябва да се отдели внимание за всички сфери на живота. Създаването на културни центрове, бизнесите трябва да преориентират своята насоченост и да обединят усилията си, за да предприемем следващата стъпка не само за създаване на нещо, но това общо да бъде по-качествено и на по-високо ниво. Не всеки сам за себе си, а всички заедно. Обединението има винаги по-голям потенциал. Ако щеш и в насоката на финансите за пример. Нима не можем да си направим една кредитна централа (Union), където можещите да инвестират и в същото време да се помага на нуждаещите се. Ние, българите, сме млада клония и нуждите са крещящи. Трябва да се научим да откликваме на идеите и да им даваме шанс.
Събиранията ни не трябва да бъдат само по случай тържествен повод, а да знаем, че сираци имат нужда от помощ, бездомни и болни без възмоности също разчитат някой да им подаде ръка. Всичко това трябва да се генерира, за се централизира и ние като общност да поемем един действителен контрол. Правилно и точно, сплотено.
Да се знае, че когато дойде човек в нашия си, бългалгарски ентър, ще му се помогне да си намери работа. Там ще се погрижат за него и той ще е горд, че е българин. В този център би трябвало да се инвестира, а той от своя страна да помага безвъзмездно и се занимава изцяло “само” с тази дейност.
Нека гледаме един към друг с повече респект. Който може, с каквото може - да помогне действено, а не само на приказка. Нека да бъдем позитивни и нека всеки с неговото си хоби да се включва в нашата българска активност тук в Щатите.
Не на последно място, в тази насока трябва да се утвърди ролята на църквите тук. Тяхната роля би била огромна в тази дейност и тя трябва да бъде преориентирана в подпомагане на обществото, а не ние на тях и за развиване на бизнесите им.
- Какво бихте си пожелали в заключение?
Г.Б. - Знам, че като спортни резултати шансовете ни за краен успех не са най-големите, но ние затова сме спортисти да се борим и да се стремим да се представяме колкото се може по-добре. Пожеланията ми са свързани, както каза треньорът, успех за купата и съответно насочени към бъдещето, успехи в следващите първенства. Да сме живи и здрави, да подобряваме качествата си като колектив и спортисти, а от там нататък - каквото Бог е казал. Желанието ми е ако може да потренирваме повече през седмицата.
Нека бизнесите се застъпват и подпомагат различни мероприятия според тяхното желание и мечти, така че да се подпомагаме взаимно и така общо да имаме радост.
Д.А. - Да продължаваме да се радваме на нашето развитие като футболна общност в Чикаго и така нашите успехи да се умножават. С нашия отбор запълнихме последната нужда в активната футболна възраст на българина и се надяваме да имаме още по-голяма подкрепа и да доставяме радост на хората.
В.Д. - Желая всички да сме живи и здрави. Българските футболни отбори да продължават да печелят челни позиции, а за хората в другите сфери на живота - успехи във всичките им начинания.
Супер българско футболно дерби
ФК Балкан срещу ФК България
Събота, 26 юни от 16:30 часа на терена на
Woodland Meadow Forest Preserve, Elk Grove Village
Мач за 1-вото място във временното класиране на Premier Soccer League (30+)
Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
|
|
|
|
| |||
