Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Срещите между двата български отбора Балкан и България винаги са имали своя непредвидим и интригуващ заряд. Винаги настроението е било приповдигнато, като спортната тръпка задължително превключва на по-горна скорост. Така беше и в последното дерби в събота. Към “новия” Балкан с един почти подновен и освежен състав се присъедини една нечувана агитка, изпъстрена със звуци от зурли и бойки тъпани, огласени от колоритни и неподражаеми глашатаи. Шатрата им за ВИП бе отворена за свободно посещение, като за подкрепата се предвиждаха сочни кебапчета и студена бира. Всичко в името на отбора и за него бяха щедрите дарения от новите спонсори.
Спортната зараза и закачката естествено нямаше как да не даде отражение и на действията на терена.
Противодействието обаче бе стар познайник на запазилия своя облик и състав от миналогодишната шампионска година - отбор България. Да, името е ново и нов е синият екип, но действащите лица са същите, като слависткият им победен дух, утвърден от тях самите, съвсем не се е изпарил.
Още с първия съдийски сигнал се видя, че бурното психологично давление на противниковата страна като че ли съвсем не даваше отражение в действията на сините футболисти. Те действаха спокойно и рационално. Диктуваха темпото и играта. Съвсем закономерно заплахите пред вратата на Балкан методично се увеличаваха, като на два пъти гредите спасяваха мрежата им суха. В крайна сметка обаче резултатът все пак бе открит след кръвожаден топовен удар на Светозар Самаров.
Имаше и други пропуски от чисти положения. Така че превесът на България през 1-то полувреме бе неоспорим.
В противоположната страна все пак възможности също имаше. Далечните удари на Васил Чирпанлиев и пропуските на Валентин Атанасов поддържаха пламъка на напрежението буден. Но все пак нерезултатно.
В началото на второто полувреме интригата в дербито се върна, след грешка и неразбирателство в защитата на България. Васил Чирпанлиев находчиво съобрази ситуацията и така се разписа за равенството от 1:1. Тази развръзка повдигна самочувствието на Балканци и игровото статукво във втората част на мача бе възстановено. Играха бойко и на върха на възможностите си. Всеки един състезател се раздаде до край.
Все пак бе видимо, че разликата в стила на двата отбора си личеше и за непросветеното футболно око. Балканци, носени на гребена на дългожадувания и окрилящ ги стремеж за футболен реванш, бяха вложили всичко от себе си. Даже постигаха много повече от това, което се очакваше от тях, предвид несинхронността на този интригуващ, но току сработващ се футболен екип. Техните положения пред противниковата врата, обаче, бяха повече резултат на индивидуалните възможности на техните състезатели, отколкото резултат на колективен замисъл или отработено отиграване.
В същото време отборът на България бе пълна противоположност. С гръбнак от футболисти, играещи заедно вече няколко години, се чувстваше преди всичко тимовото взаимодействие. Работеха с топката с лекота, припокриваха се, чувстваха се по терена.
Акциите им се плетяха организирано и въпреки немалкото зрителско насилие, надвиснало от досами линията на тъча, всички техни изпълнители “бяха в мача” и по наше мнение, въпреки непривичната обстановка, бяха също стимулирани и мобилизирани. Те просто изчакваха и изработваха своя момент за решаващия удар.
Той дойде с привичен снайперско точен завършек на Стоян Младенов, чието изпълнение попари много надежди, но възстанови спокойствието у много други. За всички беше ясно, че оттук нататък мачът се доиграва и съвсем закономерно “нищо ново” не се случи.
На приятелите на футболната драма ни се искаше действително този футболен подем в редиците на Балкан да има своето материално изражение, защото последната победа с 1:0 през 2004 г. вече ни се вижда така далечна и неповторима... Но търпение има и другият шанс е в епилога на втория полусезон.
Дано и тогава сме свидетели на същите тези непривични и жадувани от всеки любящ фен - нашенските си страстни спортни въжделения. За да можем да кажем тогава пак, че мисията на господата футболисти, една неизменна част на нашето имигрантско общуване и култура, е изпълнена напълно и достойно!
Благодарим на всички участващи за неповторимия български футболен пикник. До нови срещи... и до скоро!
Този петък от 8 рм на терена на Redmond Park в Bensenville, ФК България играе нов интригуващ трилър - полуфинална среща в надпреварата за щатската купа срещу футболистите на ФК Румъния.
Елате да ги подкрепим!

Ангел Георгиев
в. “България”