Последен в нашата поредица на представяне, но не с такова място в нашето отношение, е клуб BG United, заемащ авторитетно място сред нашите футболни клубове.
Техният треньор Марин Киров и мениджъра на отбора Игрил Христов ни представиха една друга и много любопитна картина, рисуваща футболна етика и поведение и стремеж за достойно представяне под прожекторите на една много по-различна светлина, която също ни предизвиква и ни замисля за смисъла и значението на една сфера в нашия живот, наречена спорт.
- Какво ново в BG United?
И.Х. - BG United е отново в процес на изграждане. Напуснаха ни доста добри момчета и не е лесно да се изгради отново добър отбор. За краткото време, което ние имахме особено в тази дивизия, където футболът е бърз с много тичане и голямо физическо изразходване, трудно се намират подходящи заместници. А и сме на години вече. От около 25 момчета в нашата селекция само 3-ма са под 30-те. И играем срещу отбори, пълни с колежанчета, добре подготвени, млади...
- Това не поражда ли мисълта за преминаването ви в другата футболна група при отборите от над 30-годишните футболисти, да речем?
М.К. - Не е сигурно, че ще продължаваме да се състезаваме в open дивизията занапред. За да бъдем тук досега беше заради това, че не искахме да елиминираме никой от отбора и по този начин да го изоставим или да се цепим. Искахме да се държим като едно цяло. Но несъмнено сега възможностите ни са за по-горната дивизия. Но все пак това е общо решение на отбора и каквото кажат момчетата, това ще бъде.
И.Х. - Играем мач за мач, засега сме в open и бъдещето ще покаже как ще процедираме. Тези евентуални решения най-вероятно ще бъдат след края на сезона или преди началото на следващия. Понеже отборът е създаден от всички нас, които живеем, работим и играем заедно, така и решенията ще бъдат общи- Важните решения за бъдещето ни, лигата и финансите се вземат от целия отбор, като правим събрания за това и там се уточнява всичко.
- В настоящите условия на major-open дивизията каква е възрастовата вариация?
И.Х. - По принцип състезателите са над 18 годишни. Допускат се и две момчета над 16, но в по-големия си брой всички останали отбори са много по-млади от нас. Мен особено ме радват онези момчета, които са с нас от създаването на отбора. Лоялни са и това поддържа духа ни.
- Тази стратегия на поддържане на този ви облик не е ли губеща, трудно бихте се справили с младоците?
М.К. - Може другите отбори да залагат на футболисти и по този начин да търсят по-високи спортни резултати. При нас стратегията за създаването и поддържането на този отбор е съвсем друга - тя е осъзната необходимост, като с играенето на тази игра да търсим преди всичко удоволствието, а не на всяка цена гоненето на първо място. Даваме шанс на момчета, които други отбори не искат да вземат.
- Това не е ли един вид извинение, понеже ако не се постигнат никакви резултати, се говори, че стимулите са други?
И.Х. - Съвсем не. Ние сме го доказали. Били сме шампиони в друга лига. Достойно сме се представяли чрез нашите формации във всички турнири, в които сме участвали, а и в контролите - например с шампиона Славия (сега ФК България) от тази лига, когато завършихме 2:2.
- Значи физическите и спортните резултати не оказват голямо внимание за това как ще се развиват вашите взаимоотношения?
М.К. - Когато бяхме по-млади, като че ли повече бягахме. Но ние държим на този отбор, въпреки че се обновяваме в движение. Действително е удоволствие да се види как момчета, които никога не са се занимавали професионално с футбол, с присърце приемат този втори шанс, развиват се и имат добри резултати. Държим на дисциплинираността и разбирателството. Не си “търсим” грешките и бихме искали победите да идват като едно всеобщо усилие и надиграване. Нямаме подхода с излишно или до крайност надъхване, в който ако нещо не се получи, да стават болезнени недоразумения или неприятни отношения. Нито сме професионалисти, нито има къде и на кого да се доказваме. Ние сме в такава възраст, че спортни постижения не могат да се достигат, но удоволствието от играта може да се поддържа. В нашия отбор няма човек, който ползва цинизми срещу противници и пък най-малко помежду нас си.
Залагаме на приятелството и разбирателството. Ако има проблеми, те остават в нашата си “кухня”.
- Все пак като ръководство как реагирате, ако отборът ви губи?
М.К. - Аз с никого нямам намерение да се карам или да търся недостатъци. Дори и да паднем с 10:0, след 10 години ще помним, че сме били заедно и сме играли и ни е било добре. Пак повтарям, ние повечето момчета сме приятели помежду си, а с приятел не може да се караш за глупости.
Както виждаш, идеята за нашия отбор е малко по-различна от тази на останалите български и ние се стремим да не я изменяме. Мен малко ме обиждат някои коментари и особено на хора, които са далеч от нашата обстановка. А други, играли с нас и им е било добре, когато са били тук, пък подхвърлят, че вземаме “куцо и сакато” сега, когато са по другите места. Така е било и така ще остане. Ние държим на нашата група футболисти, защото сме със съзнанието, че сме приятели първо и че каквито и да са резултатите, ще се подкрепяме и така заедно ще вървим напред.
- Казахте, че сте 25 състезатели, но по време на мач могат да участват само 18. Как преодолявате това неудобство?
И.Х. - Поради живота тук, в Америка, постоянно някой отсъства. Коцето например е в Бостън до септември, а той е един от двигателите на този отбор. Други две нови момчета сега картотекирахме, защото все някой е нанякъде. Всички се въртим и се опитваме да сме в оптимален състав. Разбира се, в това движение няма още нужната стабилност, но вървим и се изграждаме в положителната насока като отбор. С времето всичко ще се изчисти, схемата на игра ще се оптимизира и обиграването ще ни прави още по-добри.
- Кой ви помага в организацията и във финансирането на отбора?
М.К. - Никой. Ние се спонсорираме сами. Игрил пое терените на отбора, а съдийските и таксите за лигата са общи. И никой не съжалява, че вади от джоба си, понеже оценява доверието и дадената възможност за изява.
Аз съм много доволен, защото през годините, които съм с този отбор, въпреки, че не съм се налагал да бъда треньор, момчетата ми гласуват доверие и така работим заедно. Не се търси никаква облага, а е просто fun. Игрил се занимава с всички организационни проблеми и прави уеб страницата ни - www.bg-united.com. Така че благодаря на момчетата за оказаното съдействие - да имаме този отбор - който пък е на всички нас и ние всички заедно го изграждаме с желание.
- Има ли нещо, за което съжалявате?
М.К. - Не зная дали от футболна умора, защото всички момчета бяхме ангажирани в един дълъг футболен сезон, или от недостатъчна организираност, въпреки че доста от нашите момчета взеха участие. Та това бяха последните издания на турнирите на вашия вестник - за купата ви и първенството, в които ние не се представихме. Знае се, че всички добре представили се отбори издигат своето реноме в Чикаго именно в такива прояви, освен първенствата. Вземи като пример Пирин. Те имаха добри игри, спечелиха и така заинтересуваха цялата ни общност. И когато след това влязоха в първенството, всеки играч, който беше поканен да играе за тях, се чувстваше привилегирован. И по този начин спечелиха още по-добър имидж като цяло.
- Доколкото си спомням, тогава вие действително я търсихте тази почивка.
М.К. - Да, така беше, но въпреки всичко може би трябваше да имаме дори и обединен отбор, пък и под друго име, защото в тези изяви по регламент се ползва много по-малко футболисти и все пак си има своя заряд.И.Х. - Мен ме радват тези наши момчета, които преди бяха при нас, но сега много успешно се включиха в изявите на Пирин и продължават да носят радост на този отбор. Отношенията между двата ни отбора са отлични. Помогнахме им да стартират организационно в тази лига и се радвам, че постигат добри резултати. Обменяме опит, разменяме си информация за противниците след всеки един кръг, така че взаимно си помагаме и това е добре. Имахме обща предсезонна подготовка, играхме контрола и се надявам да продължим по този начин.
- Какво бихте искали да споделите като завършек?
И.Х. - Благодарим, че давате гласност на това какво правят всички момчета, отдали се на футбола. Това лишение от време, средства и семейни ангажименти, няма голяма възвращаемост, освен морална.
Към всички спортисти от BG United ние използваме случая да изкажем нашата благодарност за тяхната всеотдайност, старание и желание да се изграждат и да дават стимул за това, което като идея е родено. За нас, те всички са шампиони, защото манталитетът им е такъв, въпреки че условията не са най-благоприятните.
М.К. - Радвам се, че ни обръщате внимание и че оказвате такова отношение и към нас. Това мотивира, защото се разбира, че ние играем футбол не само за себе си, но чрез него допринасяме да израства българския имидж. Ние продължаваме с мисията, с която сме започнали, ще се борим, ще се развиваме и никога няма да се предаваме, защото в българското стоим единни, напук на всички трудности.
Желая живот, здраве и просперитет на всички българи.
Ангел Георгиев
спортен кореспондент
на в. “България”
Последен в нашата поредица на представяне, но не с такова място в нашето отношение, е клуб BG United, заемащ авторитетно място сред нашите футболни клубове.
Техният треньор Марин Киров и мениджъра на отбора Игрил Христов ни представиха една друга и много любопитна картина, рисуваща футболна етика и поведение и стремеж за достойно представяне под прожекторите на една много по-различна светлина, която също ни предизвиква и ни замисля за смисъла и значението на една сфера в нашия живот, наречена спорт.
- Какво ново в BG United?
И.Х. - BG United е отново в процес на изграждане. Напуснаха ни доста добри момчета и не е лесно да се изгради отново добър отбор. За краткото време, което ние имахме особено в тази дивизия, където футболът е бърз с много тичане и голямо физическо изразходване, трудно се намират подходящи заместници. А и сме на години вече. От около 25 момчета в нашата селекция само 3-ма са под 30-те. И играем срещу отбори, пълни с колежанчета, добре подготвени, млади...
- Това не поражда ли мисълта за преминаването ви в другата футболна група при отборите от над 30-годишните футболисти, да речем?
М.К. - Не е сигурно, че ще продължаваме да се състезаваме в open дивизията занапред. За да бъдем тук досега беше заради това, че не искахме да елиминираме никой от отбора и по този начин да го изоставим или да се цепим. Искахме да се държим като едно цяло. Но несъмнено сега възможностите ни са за по-горната дивизия. Но все пак това е общо решение на отбора и каквото кажат момчетата, това ще бъде.
И.Х. - Играем мач за мач, засега сме в open и бъдещето ще покаже как ще процедираме. Тези евентуални решения най-вероятно ще бъдат след края на сезона или преди началото на следващия. Понеже отборът е създаден от всички нас, които живеем, работим и играем заедно, така и решенията ще бъдат общи- Важните решения за бъдещето ни, лигата и финансите се вземат от целия отбор, като правим събрания за това и там се уточнява всичко.
- В настоящите условия на major-open дивизията каква е възрастовата вариация?
И.Х. - По принцип състезателите са над 18 годишни. Допускат се и две момчета над 16, но в по-големия си брой всички останали отбори са много по-млади от нас. Мен особено ме радват онези момчета, които са с нас от създаването на отбора. Лоялни са и това поддържа духа ни.
- Тази стратегия на поддържане на този ви облик не е ли губеща, трудно бихте се справили с младоците?
М.К. - Може другите отбори да залагат на футболисти и по този начин да търсят по-високи спортни резултати. При нас стратегията за създаването и поддържането на този отбор е съвсем друга - тя е осъзната необходимост, като с играенето на тази игра да търсим преди всичко удоволствието, а не на всяка цена гоненето на първо място. Даваме шанс на момчета, които други отбори не искат да вземат.
- Това не е ли един вид извинение, понеже ако не се постигнат никакви резултати, се говори, че стимулите са други?
И.Х. - Съвсем не. Ние сме го доказали. Били сме шампиони в друга лига. Достойно сме се представяли чрез нашите формации във всички турнири, в които сме участвали, а и в контролите - например с шампиона Славия (сега ФК България) от тази лига, когато завършихме 2:2.
- Значи физическите и спортните резултати не оказват голямо внимание за това как ще се развиват вашите взаимоотношения?
М.К. - Когато бяхме по-млади, като че ли повече бягахме. Но ние държим на този отбор, въпреки че се обновяваме в движение. Действително е удоволствие да се види как момчета, които никога не са се занимавали професионално с футбол, с присърце приемат този втори шанс, развиват се и имат добри резултати. Държим на дисциплинираността и разбирателството. Не си “търсим” грешките и бихме искали победите да идват като едно всеобщо усилие и надиграване. Нямаме подхода с излишно или до крайност надъхване, в който ако нещо не се получи, да стават болезнени недоразумения или неприятни отношения. Нито сме професионалисти, нито има къде и на кого да се доказваме. Ние сме в такава възраст, че спортни постижения не могат да се достигат, но удоволствието от играта може да се поддържа. В нашия отбор няма човек, който ползва цинизми срещу противници и пък най-малко помежду нас си.
Залагаме на приятелството и разбирателството. Ако има проблеми, те остават в нашата си “кухня”.
- Все пак като ръководство как реагирате, ако отборът ви губи?
М.К. - Аз с никого нямам намерение да се карам или да търся недостатъци. Дори и да паднем с 10:0, след 10 години ще помним, че сме били заедно и сме играли и ни е било добре. Пак повтарям, ние повечето момчета сме приятели помежду си, а с приятел не може да се караш за глупости.
Както виждаш, идеята за нашия отбор е малко по-различна от тази на останалите български и ние се стремим да не я изменяме. Мен малко ме обиждат някои коментари и особено на хора, които са далеч от нашата обстановка. А други, играли с нас и им е било добре, когато са били тук, пък подхвърлят, че вземаме “куцо и сакато” сега, когато са по другите места. Така е било и така ще остане. Ние държим на нашата група футболисти, защото сме със съзнанието, че сме приятели първо и че каквито и да са резултатите, ще се подкрепяме и така заедно ще вървим напред.
- Казахте, че сте 25 състезатели, но по време на мач могат да участват само 18. Как преодолявате това неудобство?
И.Х. - Поради живота тук, в Америка, постоянно някой отсъства. Коцето например е в Бостън до септември, а той е един от двигателите на този отбор. Други две нови момчета сега картотекирахме, защото все някой е нанякъде. Всички се въртим и се опитваме да сме в оптимален състав. Разбира се, в това движение няма още нужната стабилност, но вървим и се изграждаме в положителната насока като отбор. С времето всичко ще се изчисти, схемата на игра ще се оптимизира и обиграването ще ни прави още по-добри.
- Кой ви помага в организацията и във финансирането на отбора?
- М.К. - Никой. Ние се спонсорираме сами. Игрил пое терените на отбора, а съдийските и таксите за лигата са общи. И никой не съжалява, че вади от джоба си, понеже оценява доверието и дадената възможност за изява.
Аз съм много доволен, защото през годините, които съм с този отбор, въпреки, че не съм се налагал да бъда треньор, момчетата ми гласуват доверие и така работим заедно. Не се търси никаква облага, а е просто fun. Игрил се занимава с всички организационни проблеми и прави уеб страницата ни - www.bg-united.com. Така че благодаря на момчетата за оказаното съдействие - да имаме този отбор - който пък е на всички нас и ние всички заедно го изграждаме с желание.
- Има ли нещо, за което съжалявате?
М.К. - Не зная дали от футболна умора, защото всички момчета бяхме ангажирани в един дълъг футболен сезон, или от недостатъчна организираност, въпреки че доста от нашите момчета взеха участие. Та това бяха последните издания на турнирите на вашия вестник - за купата ви и първенството, в които ние не се представихме. Знае се, че всички добре представили се отбори издигат своето реноме в Чикаго именно в такива прояви, освен първенствата. Вземи като пример Пирин. Те имаха добри игри, спечелиха и така заинтересуваха цялата ни общност. И когато след това влязоха в първенството, всеки играч, който беше поканен да играе за тях, се чувстваше привилегирован. И по този начин спечелиха още по-добър имидж като цяло.
- Доколкото си спомням, тогава вие действително я търсихте тази почивка.
М.К. - Да, така беше, но въпреки всичко може би трябваше да имаме дори и обединен отбор, пък и под друго име, защото в тези изяви по регламент се ползва много по-малко футболисти и все пак си има своя заряд.
И.Х. - Мен ме радват тези наши момчета, които преди бяха при нас, но сега много успешно се включиха в изявите на Пирин и продължават да носят радост на този отбор. Отношенията между двата ни отбора са отлични. Помогнахме им да стартират организационно в тази лига и се радвам, че постигат добри резултати. Обменяме опит, разменяме си информация за противниците след всеки един кръг, така че взаимно си помагаме и това е добре. Имахме обща предсезонна подготовка, играхме контрола и се надявам да продължим по този начин.
- Какво бихте искали да споделите като завършек?
И.Х. - Благодарим, че давате гласност на това какво правят всички момчета, отдали се на футбола. Това лишение от време, средства и семейни ангажименти, няма голяма възвращаемост, освен морална.
Към всички спортисти от BG United ние използваме случая да изкажем нашата благодарност за тяхната всеотдайност, старание и желание да се изграждат и да дават стимул за това, което като идея е родено. За нас, те всички са шампиони, защото манталитетът им е такъв, въпреки че условията не са най-благоприятните.
М.К. - Радвам се, че ни обръщате внимание и че оказвате такова отношение и към нас. Това мотивира, защото се разбира, че ние играем футбол не само за себе си, но чрез него допринасяме да израства българския имидж. Ние продължаваме с мисията, с която сме започнали, ще се борим, ще се развиваме и никога няма да се предаваме, защото в българското стоим единни, напук на всички трудности.
Желая живот, здраве и просперитет на всички българи.
Ангел Георгиев
спортен
кореспондент
на в. “България”
За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
