Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Българските шампиони в автомобилните състезания на Чикаго

Здравейте, приятели на вестник “България”! В днешния брой ще ви запознаем с един не толкова популярен, но за сметка на това атрактивен и динамичен спорт, който в САЩ се нарича автокрос.
За наша радост и не толкова голяма изненада има група българи, които активно практикуват този спорт. За тях ревът на двигателя, мирисът на изгорял бензин и свирещи гуми не е последната кинопродукция на Холивуд, а тяхно хоби и мания. Те са миналогодишни шампиони в различни класове в състезанията по автокрос в района на Чикаго.
Местните състезания в района на Чикаго са дело на любителски регионални авто клубове, които организират надпреварите освен за развлечение, а така също и с цел да се опознаят участниците помежду си, и да завържат нови контакти и приятелства. Съревнованието не е толкова ожесточено и на професионално равнище, но организацията е на много високо ниво, както и съперниците са много приятелски настроени един към друг.
Групата на българите, които практикуват този спорт в района на Чикаго е около 10 човека.
Димитър Димитров (Дими) кара ’97 BMW М3 и е шампион две поредни години (2009, 2010) в клас А в клуба на BMW като също така има голям брой най-бързи времена за деня.
Юлиян Манолов (Юли) се състезава с ’94 Mazda MX5 (Miata). Той също е шампион дори три поредни години (2008, 2009 и 2010) в клас G в клуба на Mazda Miata. Юли също редовно прави най-бързи времена за деня и то сред доста по-мощни коли от неговата. Често посещава автокросове, организирани от други клубове и също записва най-бързи времена, дори сред BMW машини.
Александър Цаков (Сандо) управлява ’89 Honda CRX. Въпреки преклонната възраст на своя автомобил Сандо е шампион за 2010-та в клас S в клуба на Mazda Miata.
Илиян Паликарев кара ярко червено ’95 BMW 325is и е вицешампион за 2010-та в клас B в клуба на BMW.
Интересно е също да се спомене, че нашите шампиони се познават един с друг. Също така са добри приятели, помагат си, обменят информация относно любимия спорт, подготовката за него и техниките на шофиране. Специално за вас съм им подготвил няколко въпроса, с които да разкажат малко за себе си и тяхното хоби.
В този брой ще ви запознаем с Димитър и Юлиан, а в следващия ще ви представим Александър и Илиян.
1. Дими, как се чувстваш като шампион в твоя клас за втора поредна година, а Юли за трета?
Димитър:
Много се радвам, че пак успях да стана шампион в клас А на БМВ клуба. Колата ми беше много добре подготвена и за щастие нямах никакви сериозни повреди през сезона. Целта ми е да стана шампион в клас А три пъти и след това ще се преместя да карам в най-високия клас АА.
Юлиян:
Радвам се, че ставам все по-бърз.

2. Тежка ли беше конкуренцията през изминалия сезон? Кои бяха основните ти опоненти и какви автомобили караха?
Димитър:
Конкуренцията не беше много по-тежка от миналата година. В началото на сезона ми се струваше, че конкуренцията ще бъде много тежка тази година. На първото състезание завърших на второ място. Това ме накара да се амбицирам  и след това спечелих останалите 5 състезания от сезона. Основните ми опоненти в БМВ клуба са Джо Кнайп, който кара 98 М3 и Джим Мишенер, който кара 99 М coupe. Колите им са модифицирани подобно на моята кола.
Юли:
В класa, в който се състезавах, лесно се справих с конкуренцията. За трите години в Чикаго съм участвал общо в 22 състезания и във всички съм бил на 1-во място. При такава статистика в класа, по-интересна ми стана надпреварата за най-бързо време за деня, измежду всички класове автомобили. Най-оспорвано за годината бе едно състезание, в което успях да постигна най-доброто време за деня само с няколко стотни пред участник с Porsche 911 GT3.

3. На колко състезания записа участие през изминалия сезон?
Димитър:
Този сезон участвах в 14 автокроса.
-Windy City BMW, 6 автокроса
-Windy City Miata Club, 5 автокроса
-BMWCCA October Fest, 1 автокрос
-Windy City Corvettes, 1 автокрос
- Audi Chicago club, 1 автокрос
Юлиян:
Седем състезания. Със съпругата ми имаме син на 1 годинка и не остана време за повече участия.

4. Кое беше качеството, с което превъзхождаше опонентите си?
Димитър:
Моята старателна подготовка - преди всеки автокрос участниците имат право да обходят трасето, за да могат да го запомнят и да си изберат линията, по която ще карат. Аз почти винаги обхождам трасето поне два пъти и имам много добра представа  коя линия ще карам още от първата обиколка. Това ми позволява от първата обиколка да карам с максималната скорост и до четвъртата обиколка просто променям леко линията и местата, където почвам да спирам. След първите четири обиколки вече съм си избрал идеалната линия за колата и за стила ми на каране. Останалите обиколки просто работя над премахване на грешките и постигането на най-бързо време възможно за колата ми и моите способности.
Юли:
Може би опит и добре направен автомобил. Хоби ми е и да работя по автомобила - почти всичко по него правя, модифицирам и настройвам сам. Това също е предимство, защото така го познавам в детайли.

5. Кога за първи път научи за този вид състезания и от колко години участваш по автокрос надпревари?
Дими:
Научих за тези състезания от мои приятели българи, които караха в Чикагския VW клуб. С Илиян решихме, че трябва да отидем и да пробваме колите и шофьорските си умения. В края на сезона 2005 година участвах за първи път в автокрос състезание и се запалих веднага.  
Юлиян:
През 2000 година в Лос Анджелис. За пръв път участвах в състезание през 2003 пак там и спечелих 3-то място в класа на новаците.

6. Как се запозна с другите българи, които практикуват този спорт?
Димитър:
С повечето се познаваме от преди доста години, но с няколко от момчетата се запознахме на автокроси, на които сме карали заедно.
Юлиян:
Срещнахме се на различни състезания.

7. Как се запали по автомобилния спорт? Кой или кое беше нещото, което те накара да станеш фен на този изключително мъжки и динамичен спорт?
Димитър:
Като дете гледах по телевизията репортажи за Рали “Златни Пясъци”, бях възхитен от начина, по който пилотите управляваха колите си. От тогава съм голям фен на автомобилния спорт. Много обичам да бъда на пистите и да работя по колата си.
Юлиян:
Формула 1. Като малък много обичах да гледам по телевизията битките на пистата между Аертон Сена и Ален Прост. И до ден днешен не пропускам състезание от Формула 1. Също така гледам ралита и всякакви други моторни спортове.

8. Каква марка и модел беше първият ти автомобил?
Димитър:
Лада 2104.  Когато бях на 13 години останах с дядо ми и баба ми в България, защото родителите ми дойдоха в Америка и семейната лада стана моя. Доста беше забавно, обикалях квартала с колата и возех моите връстници, а събота и неделя дядо ми ме закарваше на полигона и си четеше вестници, докато аз карах на воля и се опитвах да пързалям завоите.
Юлиян:
Според мен по-важното е автомобилът, с който се научих да шофирам ... Това бе семейното Жигули. Само 62 конски сили, но пък със задно задвижване - класика. Още помня момента от ученическите години, когато за пръв път татко ми даде да запаля сам двигателя и да измина първите няколко метра.

9. Защо избра да се състезаваш точно с тази марка и модел автомобил?
Димитър:
Защото това беше колата, която притежавах.  Ако сега трябва  да избера с каква кола ще се състезавам пак ще взема БМВ.
Юлиян:
Сравнително леко тегло, лесна за модифициране, евтина за поддръжка, отлична геометрия на окачването и голямата подкрепа на Mazdaspeed Motorsports към участниците в клубни автомобилни състезания.

10. Какви модификации си направил на колата, за да стане по-конкурентноспособна за такъв вид състезания?
Димитър:
Много неща съм направил по колата. Няма да изброявам всички модификации. Накратко абсолютно всичко съм сменил по окачванетo (H&R race пружини, Bilstein sport struts, Eibach стабилизиращи щанги, Polyurethane тампони). Слабите места на шасито са укрепени със стабилизиращи плочки. Джантите са по широки и по леки. Гумите са Nitto NT-01 R-compound. DBA slotted спирачни дискове и Performance Friction Carbon Metallic Racing накладки. Двигателят е леко по-отпушен.
Юлиян:
Много са. Почти няма нещо по автомобила, което да не съм променил. Но, ако трябва да спомена само няколко с основен принос за бързите времена, това са: окачването (амортесьори, правени по поръчка от Groud Control и настроени от тях по мои спецификации), гумите (тази година карах с Hoosier A6), джантите и двудисковият съединител на 949 Racing, водната инжекция Aquamist и компресор Eaton.

11. Скъпоструващ спорт ли е автокросът?
Димитър:
И да, и не - всичко зависи на какво ниво човек иска да се състезава. Колкото повече се качват по стълбичката на класовете, толкова по-скъпо става, защото колата трябва да се модифицира, за да може човек да е конкуретноспособен в сравнение с останалите коли в класа си.
Юлиян:
И да, и не. Има много класове за различни бюджети - от такива за изцяло заводски автомобили, през класове разрешаващи различни нива на модификация, до такива за формули или пък картинги. Въпрос на личен избор е в кой клас ще участваш.

12. Какво е нужно на един начинаещ, за да влезе в този вид спорт?
Димитър:
Най-важното е човек да има желание и спортен хъс, както във всеки друг спорт. Няма значение какъв авотомобил притежавате стига той да е в изправно състояние. Запишете се на някоя проява, за да си доставите удоволствие. След първите няколко прояви ще знаете дали това е спорт за вас или не. Разбира се, човек след време започва да модифицира автомобила, с който се състезава.
Юлиян:
Най-важното е желанието. Какъв е авомобилът няма значение - класове има за всички. Понякога съм виждал дори пикапи на трасето, а веднъж даже мини-ван, пълен с хора.

13.Трябва ли да имаш мощна кола, за да се състезаваш на автокрос?
Димитър:
Не е задължително, но определно помага.
Юлиян:
Зависи от класа, в който участваш. Но за бързите времена гумите, окачването и теглото имат доста по-голямо значение от мощността на двигателя.

14. С какво допринесоха участията ти на състезания за развитието на твоите качества като шофьор на улицата? Как се измениха твоите навици и умения?
Димитър:
Реакциите ми са много по-бързи от преди и контролът над колата ми е много по-добър от преди. Станах по-внимателен шофьор на улицата и не изпитвам нужда да карам бързо и да нарушавам закона, понеже получавам удовлетворение на желанието ми за висока скорост на пистата.
Юлиян:
Научиха ме, че бързото каране остава на пистата. По пътищата - спокойно и внимателно.

15. Какви са плановете ти за следващия сезон?
Димитър:
Ще изпробвам няколко различни настройки на колата и ще се стремя да стана пак първи в клас А.
Юлиян:
Да сменя спирачните апарати и дискове с по-леки и да отделя повече време след състезанията за анализ на данните от телеметрията.

16. Какво би искал да пожелаеш на читателите на вестник “България”?
Димитър:
Пожелавам им сигурна и безаварийна година на пътя и много успехи.
Юлиян:
Най-важното е здравето, да са усмихнати и да се радват на живота. Да вярват в себе си и да преследват мечтите си.
Благодаря ви за вниманието. Желая ви здраве и успехи, а също и на вашите семейства. Продължавайте все така “на пълна газ” и през новия сезон!

Какво е Автокрос?
Автокросът (Autocross или AutoX) в САЩ е вид автомобилен спорт, при който на широко асфалтирано пространство (обикновено широк паркинг като тези пред хипермаркетите, летища и подобни) се прави трасе с помощта на оранжеви конуси, които са гумени с цел безопасност. Маршрутът основно се състои от множество завои, някои от които плавни, други доста остри, а също така къси прави отсечки. Много често има завои на 180° и на 360°. Скоростта на автомобилите понякога достига 60+мили/ч. Трасето не е с голяма дължина, но обикновено е много технично. В зависимост от пространството, на което са разположени конусите, времето от старта до финала обикновено отнема между 40 и 70 секунди. В Калифорния, където този спорт също е широко развит трасето може да достигне по-голяма дължина, по-отворено е и предразполага към скорости над 70 мили/ч.  Състезанието е за време и водачите минават трасето един по един, а не едновременно. Победител е този водач, който мине трасето за най-кратко време с най-малко бутнати конуси. Всеки бутнат конус носи 2 наказателни секунди, което означава, че към крайното ти време се добавят 2 секунди. В края на деня се определя победителят във всеки клас, а също и най-бързото време за деня. Този вид спорт в Канада и Източна Европа (Русия, Украйна, Молдова) е известен под името автослалом, а в Англия като автосоло. Не бива да се бърка с европейският термин автокрос, което е състезание по пресечена тревисто-хълмиста местност. Този спорт тук се нарича раликрос (RallyCross, RallyX).
Автокросът е сезонен спорт и се практикува само през лятото. Надпреварите обикновено се откриват през април, а последните кръгове са октомври. В района на Чикаго има няколко клуба, които провеждат такъв вид състезания. Това са клубът на BMW (www.bmwcca.org/), Ауди (www.audichicago.org/), Фолксваген (www.chicagovw.org/), Порше (www.pca-chicago.org), както и може би най-активният клуб, относно такива състезания на Mazda Miata/MX5 (www.windycitymiataclub.com). В календара на всеки клуб има различен брой състезания. Във всеки клуб автомобилите са разделени на класове, в зависимост от тяхната година на производство, мощност и гуми, които се използват (обикновени или състезателни). Надпреварите обикновено се провеждат събота и/или неделя, с цел да е удобно за участниците. Броят на участниците е различен за всяко състезание. При състезанията, организирани от клуба на Mazda участниците наброяват между 50 и 75 човека, докато при BMW броят им може да достигне 100. Не е задължително да си член на клуба, който организира състезанието, за да участваш. Също така може да участваш на състезания с друга марка автомобил.

Бензин в кръвта	Бензин в кръвта	Бензин в кръвта	Бензин в кръвта	Бензин в кръвта
Бензин в кръвта	Бензин в кръвта