Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Здравейте, приятели на вестник “България”! Днес продължаваме темата от брой 6 за българските шампиони по автокрос в Чикаго, както ви бях обещал. Надявам се си спомняте, че тогава ви запознах с Юлиян и Димитър, с автокроса и неговите правила в САЩ. Всички почитатели на силните усещания, адреналина и конкретно автомобилния спорт ще си получат седмичната доза радост от любимия спорт.
Автомобилният спорт, както всеки друг спорт е едно състезание със самия себе си. Конкретно при автокросът, където си сам на трасето, без други коли около теб, за всяка грешка може да виниш единствено и само себе си. Независимо, че грешките не са фатални, загубеното време или дисквалификацията не могат да се коригират, тъй като целият ти старт или run (англ.) вече е провален. Каквото си постигнал това е, после си чакаш реда за втория старт, третия и т.н. Тъй като не можеш да минаваш трасето два пъти последователно се изисква голяма концентрация за да дадеш най-доброто от себе си при всеки старт. Друго много важно нещо е да познаваш добре своя автомобил и неговото поведение. Това не се научава за един или два дена, а е процес, който продължава различно за всеки един водач/пилот. Професионалните водачи (пилоти) могат да опознаят един автомобил само за няколко часа и да извлекат максимума от възможностите му за съответната писта. Има много литература, изписана по въпроса, но като че ли най-бързия и добър подход е да седнеш зад волана и да започнеш да експериментираш с автомобила в различни ситуации. Разбира се, като казвам да експериментираш имам на предвид писта или трасе за сътезания, но в никакъв случай в условия на улично движение! Глобите (тикетите) и последствията от едно неразумно поведение на пътя обикновено костват много повече от купчина пари. Друг основен аспект от опознаването на автомобила е, когато започнеш да се запознаваш с машината в детайли, да разбираш как работят отделните компоненти в и от какви части са съставени. Когато започнеш да работиш по колата си в техническо отношение, да поправяш и/или подменяш части по нея, започваш да я опознаваш още по-добре. По-този начин разбираш кои са силните и слабите й страни, и започваш да усъвършенстваш слабите. Това неимоверно се отразява на хронометъра, който отчита все по-бързи и бързи времена на трасето.
В днешния брой ще ви запозная с други двама младежи. Александър Цаков (Сандо или Алекс), който кара ‘89 Хонда CRX. Въпреки преклонната възраст на своят автомобил, Александър е шампион за 2010-та в клас “S” в клуба на Mazda Miata. Илиян Паликарев, който управлява БМВ 325is е вицешампион за 2010-та в клас “B” в клуба на BMW.

- Как се чувстваш като шампион в твоя клас?
Александър:
За мен титлата сама по себе си не значи кой знае колко много, тъй като тя никога не ми е била основната цел. Като цяло се чувствам  удовлетворен, защото за мен тя е отражението на  пилотските ми умения и трудa, който вложих в автомобила през последните 2 години.
Илиян:
Добре, удовлетворен съм от резултата. Ако всичко върви по план се надявам другата година да стигна и по-напред.

- Тежка ли беше конкуренцията през изминалия сезон? Кои бяха основните ти опоненти и какви автомобили караха?
Александър:
В интерес на истината конкуренцията през сезона не беше особено силна, тъй като това е непрофесионален състезателен клуб. Основният ми конкурент с Honda S2000 се примири още на петото състезание, че няма да може да ме бие и единствената ми загуба от неговия автомобил беше, когато той го даде на друг пилот. Предишните 3 години шампионите в клуба са били с автомобили Honda S2000, които и тази година ми бяха основна конкуренция. Беше интересно, защото тези автомобили са поне десет години по-млади от моята Honda CRX.
Илиян:
Да, разбира се, конкуренцията е винаги голяма. През изминалия сезон надпреварата беше с още няколко BMW автомобила и Mini Cooper S, но все пак това прави нещата толкова по-интересни.

- На колко състезания записа участие този сезон?
Александър:
Успях да участвам на 7 от 9-те състезания. От тях имам 6 победи в класа ми.
Илиян:
Опитвам се да ходя на колкото се може повече, мисля че тази година бяха около 10.

- Кое беше качеството, с което превъзхождаше опонентите си?
Александър:
Преди всичко пилотски умения. Де факто конкурентните автомобили са много по-добри от моя и са с напълно различна концепция (със задно предаване), много по-добри шасита и двигатели, но това, което успях да докажа е, че задкормилното устройство си остава незаместимо.
Илиян:
Безсънни нощи и упоритост, ако могат да се нарекат качества.

- Кога за първи път научи за този вид състезания и от колко години участваш по автокрос надпревари?
Александър:
През 2004-та година мой приятел Stan Yovchev (Стамбата), който е участвал в професионалнят шампионат на SCCA по Аутокрос, ни спомена за любителските състезания. Тогава беше и моето първо участе с почти заводска Тойота Супра. От тогава изминаха над 6 години с участия в над 80 състезания.
Илиян:
Имах удоволствието да присъствам на такова събитие преди доста време. Няколко години по-късно решихме с Дими (Димитър Димитров) да опитаме и така вече 4-5 години.

- Как се запозна с другите българи, които практикуват този спорт?
Александър:
Запознах се на пистата. Някои от тях познавах от преди това, но не знаех, че се занимават с този спорт.
Илиян:
С Дими се познаваме от много години - както вече споменах започнахме заедно, с останалите се запознах на пистата.

- Как се запали по автомобилния спорт? Кой или кое беше нещото, което те накара да станеш фен на този изключително мъжки и динамичен спорт?
Александър:
Според мен България е страна на автомобилния спорт. Схемите за провеждане на състезания там от тип затворен маршрут (писти) спомагат много за развитието на спорта. Имена като Илия Чубриков и Бончо Дунев са ме вдъхновявали още от малък и винаги исках един ден да пилотирам състезателен автомобил.
Илиян:
Винаги съм бил почитател на моторния спорт като цяло, пристрастен съм още от детска възраст - може би скоростта и тръпката играят голяма роля също.

- Каква марка и модел беше първият ти автомобил?
Александър:
Първият ми автомобил беше Шкода 105 със задно разположен двигател и мощност доколкото си спомням около 40 к.с. Винаги съм твърдял, че човек трябва да се научи да управлява първо маломощен автомобил, така се получиха и при мен нещата - просто наследих семейното возило. Убеден съм, че човек създава някаква връзка с първия си автмобил и до ден днешен все още притежавам спортния вариант на първия ми автомобил - Шкода Рапид 136.
Илиян:
Първият, който си купих със собствени пари беше Опел Кадет GSI, след което имах шанса да притежавам няколко други, макар и за кратко - така се и запознах отблизо с марката BMW.

- Защо избра да се състезаваш точно с модела CRX на Honda?
Александър:
Преди всичко изборът ми беше свързан с бюджет - закупих колата за под $2000. Също така моделът е дългогодишен шампион в класовете си в професиналната Лига на SCCA, с добре изучено шаси и евтини и лесно достъпни тюнинг части.

Защо избра да се състезаваш точно с модела 325is на BMW?
Илиян:
Бих казал процентно BMW ми предлага най-много от нещата, които очаквам от един автомобил. Що се отнася до модела, това имах в момента. В последствие се оказа че шасито е едно от добрите за такъв вид спорт. Реших да не сменям колата и да видя какво ще излезе от нея, чувството е невероятно, когато си пред автомобили с доста повече литри и мощност.

- Какви модификации си направил на колата, за да стане по-конкурентноспособна за такъв вид състезания?
Александър:
Най-важното нещо за автомобил, състезаващ се на АутоКрос е окачването. Инвестирал съм в най-доброто, което се предлага за този модел - амортисьори на Koni тип SPSS3. Колата е олекотена почти до максимум, махнал съм целия интериор и съм сложил само една карбонова седалка. Двигателят е подменен с B16 на Хонда, който също е изключително лек и има литрова мощност от 100 коня - така от 1600 кубически сантиментра прави 160 коня. Колата като цяло има изключително добро съотношение на маса към мощност, което е един от ключовите моменти за този тип състезания.
Илиян:
Предпочитам да не говоря за това, но едно по-добро окачване и гуми оказват влияние в крайния резултат.

- Скъпоструващ спорт ли е автокросът?
Александър:
Еднозначен отговор е трудно да се даде. За мен лично не е, защото всички модификации и ремонти си ги правя сам по автомобила. Ако трябваше да плащам на някого, тогава щеше да е много скъп спорт. Като цяло за участие на състезание плащаме между 30 и 40 долара. Целият спорт е направен да минимизира разноските на участниците.
Илиян:
Не бих казал. Това също зависи от целите, които имаш, разбира се.

- Какво е нужно на един начинаещ, за да влезе в този вид спорт?
Александър:
Преди всичко желание и ентусиазъм. Може да се участва с какъвто и да е автомобил, не е необходимо да е специално подготвен. Ролбари, специални колани и така нататък не са задължителни заради ниските скорости. Винаги има само по една кола на пистата, което на свой ред ми напомня, че за всички тези години не съм видял нито един инцидент!
Илиян:
Най-вече желание. Специална подготовка на автомобила не се изисква и не е задъжителна.

- По какво се различават състезанията в любителския австокрос от тези в професионалния?
Александър:
Разликата е основно в това, че любителският шампионат е преди всичко за удоволствие. Докато при професионалната лига нa SCCA има въвлечени спонсори, пари ... все неща, които според мен променят в лоша насока смисъла на спорта. Също така в професионалния шампионат има изключително несправедливи ограничения и класове - например моята кола поради подменения мотор ще бъде в един клас с тежко модифицирани автомобилим, притежаващи четворно предаване и развиващи по над 400 коня.
Илиян:
Главно разликата е в по-стриктните правила и в по-голямата конкуренция при професионалния, естествено и бюджетът е с пъти по-голям.

- Състезавал ли си се на високоскоростен автокрос (time attack) и имаш ли намерения да се състезаваш за напред?
Александър:
Имам няколко записани състезания с другия ми състезателен автомобил - Тойота Супра. Този спорт излиза доста по-скъпо, изисква много по-сериозно подготвен автомобил и най-вече - никой от моите приятели няма желание да се състезава там за сега. Някак си предпочитаме свободните карания на пистата само за удоволствие.
Илиян:
Да, участвал съм в няколко. Малко по-скъпо начинание, не толкова популярно в тази част на Америка по незнайни за мен причини. Винаги съм “за”, когато имам възможност и свободно време.

- С какво допринесоха участията ти на състезания за развитието  на твоите качества като шофьор на улицата? Как се измениха твоите навици и умения?
Александър:
Според мен най-важното нещо, което научих е контрол над адреналина. В младежките ми години обикаляхме из магистралите с безумни скорости между колите, но вече знам, че има организирани места, където всеки, който има желание може не само да се докаже, но и да получи признание. Други качества са подобрен рефлекс, контрол при рязко спиране и резки смени на платна - всичките се надавам да не ми трябват никога на пътя, но е хубаво човек да ги има.
Илиян:
Преди всичко опознаваш динамиката и физиката на автомобила, научаваш се да реагираш при скорости и ситуации, които обичайно нямат място на улицата. Както са казали хората: “Повторението е майка на знанието”. След време свикваш с това което правиш, което от своя страна те кара да бъдеш по-уверен в себе си.

- Задължително ли е колата за автокрос да е мощна?
Александър:
Не е задължително автомобилът да е мощен, цялата идея е да има разделение в класове, като понякога мощността (или съответно кубатурата) е определящият фактор. По този начин доста на пръв поглед  маломощни автомобили имат шанс в своя клас в надпреварите.
Илиян:
Не бих казал, че е задължително, но определено мощността помага, няма две мнения по въпроса. По-важното е тази мощност да е използваема, според мен от по-голямо значение е това да се оптимизира автомобилът, за да може да използваш тази, която вече имаш на 100%.

- Някои наши читатели биха си казали, че това не е спорт, тъй като не е свързан с физическа активност. Според вас изисква ли се физическа подготовка, за да дадеш максимума на пистата?
Александър:
Моторният спорт е не по-малко спорт от например бягане с препядсвия, просто физическият аспект е по-малък. Друга крайност би бил шахматът, също вид спорт с още по-малко физическо натоварване. При автомобилните състезания психическата подготовка е много по-важна от физическата, за която няма никакви специални изисквания.
Илиян:
На по-професионално ниво това би било задължително, при нас това е по-скоро удоволствие или хоби да го наречем - не мисля, че е от толкова голямо значение.

- Какви други хобита и интереси имате?
Александър:
Освен карането друго хоби ми е и ремонтът и подготовката на автомобила, при любителски състезания много често двете вървят заедно.
Илиян:
Не остава много време за друго, но когато се отвори възможност наблягам на почивката.

- Какви са плановете ти за следващия сезон?
Александър:
Надявам се да довърша новия ми проект - силно олекотена Тойота Супра. Вероятно ще карам с нея на състезанията поради това, че вече не виждам реална конкуренция в класа ми. Концепцията на автомобила е много различна - задно предаване и мощен турбо-двигател.
Илиян:
Трудно е да се каже в самото начало, предимно зависи от бюджета за годината, както във всяко едно подобно начинание и тук спонсорите играят голяма роля. За момента едно пълно обслужване на колата, да се доизпипат нещата, за които не стигна времето през изминалия сезон и евентуално чифт нови гуми. Имам няколко идеи, ако се наложи, но предварителните тестове ще покажат.

- Какво би искал да пожелаеш на читателите на вестник “България”?
Александър:
Да бъдат смели и да следват мечтите си. Америка е страна, която предоставя изключително благоприятни условия за моторен спорт от всякакъв вид. Автомобилите са евтини, частите за тюнинг понякога са с пъти по-евтини от Европа и има много мероприятия през активния сезон.
Илиян:
Понеже отворихме тема за автомобили, пожелавам успешна и безаварийна година.

Благодаря ви за отделеното време. Желая ви здраве и успехи, а също и на вашите семейства. Продължавайте да ни радвате с вашите спортни успехи!
Искам да припомня на нашите читатели, че новият сезон по автокрос скоро започва и ни очакват много вълнуващи летни уикенди.